Производството е по чл.226 АПК след отменително решение № 14609 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2011 г., 5-членен състав на ВАС.

Образувано е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 64, ал. 1, изр. първо от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по жалба на "Геномакс" ООД, с. З., община Б., област М. и ЕТ "Росмари - Р. Г.", гр. С., представлявани от адвокат М. З. срещу решение № 144 от 10.02.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-984/2010 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост с твърдения, че КЗК не е съобразила разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и на Закона за промишления дизайн (ЗПД) и не е отчела сходството на защитения в полза на жалбоподателите продукт с продуктът, предлаган на пазара от ответника като не е отчела и направеното "признание" в становището на ответника по преписката, че последният използва изцяло получените от "Геномакс" ООД и ЕТ "Росмари - Р. Г." обучение, настройки на машините, размери и вид на рамките и вида на вложените в тях материали.

Претендира се Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и да постанови решение по съществото на спора, с което да се установят извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, постановяване на прекратяването им, както и налагането на предвидената в закона имуществена санкция на нарушителя, алтернативно, в случай на установени процесуални нарушения - връщане на делото като преписка със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона. Искат присъждане на разноски. В о. с. з. на ВАС оспорващите, чрез процесуалните си представители и в писмена защита поддържат жалбата.

Ответникът - КЗК не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Ответникът - "ЯВОР ДД" ООД представлявано от управителя Х. И. релевира доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че дизайна на произвежданите от него подматрачни рамки не е сходен със защитения от жалбоподателите промишлен дизайн "Подматрачни рамки", рег. № 4251 и е различен по своите характеристики.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред КЗК е образувано по искането на "Геномакс" ООД - с. З., община Б., област М. и ЕТ "Росмари - Р. Г." - гр. С., срещу "Явор" ООД - гр. Л., с твърдение за извършени от последното дружество нарушения на забраната за нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 29 и чл. 35, ал. 1 ЗЗК. С обжалваното решение № 144 от 10.02.2011 г. по преписка № КЗК-984/2010 г., Комисията за защита на конкуренцията е установила, че от страна на "ЯВОР ДД" ООД не са извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски. За да постанови посочения резултат Комисията е приела, че от основно значение за наличието на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, не е сходството на стоката с регистриран промишлен дизайн, а начинът на представянето й пред потребителите. Липсват данни в търговската си дейност "Явор" ООД преднамерено да е имитирало продуктите, предлагани от "Геномакс" ООД, в това число произвежданите от последното, подматрачни рамки, както и че сходството на процесните продукти е в резултат наложени от предназначението им, съществени характеристики. С оглед специфичната функция на подматрачните рамки и принадлежността им към друг вид продукт - легло, е прието, че външният им вид не повлиява толкова съществено техния избор, колкото цената им и съвместимостта с основната закупувана стока. Предвид липсата на спор, че ответното дружество е предлагало сходни с регистрирания промишлен дизайн, подматрачни рамки, е отбелязано, че с цел защита на правото на конкуренция, това поведение следва да се санкционира само ако води до риск от възникване на заблуда за потребителите, което да пренасочи търсенето им към конкурентния продукт, какъвто в случая не е налице. С оглед изложеното е направен краен извод, че не е осъществен специалния състав на нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на "Явор" ООД. Констатирано е, че не се установява и нарушение по чл. 29 ЗЗК, предвид липсата на изложени конкретни твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, различни от разгледаните и попадащи в рамките на фактическия състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК

.

С оглед данните от приобщените към преписката документи, оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От КЗК е осъществено всестранно, пълно и обективно проучване по случая, в резултат на което са изяснени релевантните за спора факти в изпълнение на изискванията на чл. 7 и чл. 35 АПК. В рамките на предоставените му от закона правомощия, административният орган е събрал относимите към производството доказателства, които безпротиворечиво обосновават постановения от него правен резултат.

Неоснователни са възраженията в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Правните изводи на КЗК кореспондират изцяло с данните от събраните доказателства, направените въз основа на тях фактически констатации и приложимите материалноправни норми. Обстойно са изследвани предпоставките, визирани в текста на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. В тази връзка е констатирано, че инициаторите на производството са реализирали дейности по производство, реклама и продажба на подматрачни рамки, включително със защитен промишлен дизайн, считано от 2001 г. за едноличния търговец и от 2002 г. за търговското дружество - приобретател на правото на ползване на регистрирания промишлен дизайн, по силата на лицензионен договор.

Съгласно договора за лицензия на промишлен дизайн от 9.11.2001 г., лицензодателят ЕТ "Росмари - Р. Г." е предоставил на лицензополучателя "Геномакс" ООД правото да използва в търговската си дейност процесния промишлен дизайн, изрично запазвайки си същото право. С оглед изложеното и липсата на спор относно естеството на упражняваната от "Явор" ООД стопанска дейност, в т. ч. осъществяваните от това дружество продажби на подматрачни рамки със сходен дизайн, правилен е направеният от КЗК извод за наличието на конкурентни отношения с ответника по преписката.

В настоящото производство съгласно указанията на петчленния състав на ВАС е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от патентен специалист, необходима според жалбоподателите за установяване на сходството на патентования чрез промишлен дизайн техен модел и предлагания на пазара от ответника "Явор" ООД продукт. В приобщеното към доказателствения материал по делото заключение, изготвено от вещо лице В. П., се съдържат данни за наличието на "голямо" сходство до степен на „идентичност” между подматрачните рамки, предлагани понастоящем от "Геномакс" ООД и ЕТ "Росмари - Р. Г.", и тези от "Явор" ООД, в резултат констатирани множество прилики при сравняване на детайлите, определящи видимия външен вид на рамките обуславящи „обща графична дизайнерска концепция” и „композиционна тьждественост, породена от множеството изброени прилики - начина на вграждане на ламелите във външната основна рамка, обувките, броя, ширината и разположението на ламелите, които по идентичен начин са свързани с основната рамка”.

Така установеното изключително сходство между двата продукта /констатирано и в хода на административното производство/ следва да се съобрази с хипотезите на защитата регламентирана с чл. 35, ал. 1 ЗЗК, т. е. за приложимостта й следва да се прецени доколко е налице това сходство, на какво се дължи и в какво се изразява. Това предпоставя преценката извършеното е нарушение на забраната за нелоялна конкуренция, в т. ч. налице ли е съставомерно заблуждение относно произхода и производителя на стоката.

По отношение релевираните в жалбата доводи за допуснати от административния орган нарушения на текстовете на чл. 35, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, и Закона за промишления дизайн /ЗПД/, следва да се има предвид, че притежаването на защитен обект на индустриална собственост /наличие на защитен дизайн/ само по себе си е ирелевантно за преценката осъществена ли е имитация по чл. 35, ал. 1 ЗЗК.

Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. В чл. 29 ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII ЗЗК /чл. 30 - чл. 37/. С оглед твърденията наведени с искането по чл. 38 ЗЗК, предявено от жалбоподателите в настоящото производство, правилно Комисията е изследвала поведението на "Явор" ООД от гледна точка на забраната на нелоялна конкуренция под формата на имитация чрез външния вид на продукта - чл. 35, ал. 1 ЗЗК и общата клауза на чл. 29 от същия закон. Чл. 35, ал. 1 ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, посредством предлагане на стока или услуга с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да въведат в заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника или начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.

За съставомерността на нарушението по този текст са визирани други предпоставки, като действително е от значение не притежанието на защитен промишлен дизайн по ЗПД, а цялостният визуален ефект, който се създава у средния потребител и налице ли е конкретно объркване с друг сходен продукт с цел извличане на полза от това, че последният е утвърден и наложен на пазара. В тази връзка изводът в заключението на вещото лице, че „дизайнът на "подматрачна рамка" на ответника създава у информирания потребител идентично цялостно възприятие с изображенията на дизайна на подматрачна рамка на жалбоподателите” е неотносим спрямо предмета на спора. ЗЗК в хипотезите на защитата по глава VII ЗЗК не борави с понятието „информиран потребител”, дефинирано в т.14, §1 от ДР на ЗПД, съгласно която това е „потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът”. Очевидно дефиницията е неотносима към целите на защитата по ЗЗК, която е различна от целите на ЗПД, в който е предвиден друг вид защита.

Поради тези причини съдът не цени заключението по изслушаната и приета СТЕ, т.к. аспекта на преценката на вещото лице е на плоскостта на възприятията, които ще породи дизайна на процесните стоки у „информиран потребител” по смисъла на ЗПД, а не в т. нар. „среден потребител” по см. на чл.35 ЗЗК, към който са насочени тези стоки за употреба в бита.

В тази връзка сходството на предлаганите продукти е последица от специфичното им предназначение и унифицирания външен вид на изделията от този вид, в който случай не би могло да се приеме, че цялостният визуален ефект може да създаде у средния потребител впечатление, въвеждащо го в заблуждение относно произхода и производителя на стоката, по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Следва да се отбележи, че приобщените по делото доказателства, независимо от приетото заключение на вещото лице, не налагат различен от направения от КЗК извод, че установеното сходство произтича от специфичното функционално предназначение на подматрачните рамки, а не от насочени към имитация действия на "Явор" ООД, водещи до реална заблуда или възможност за такава от страна на потребителите.

В случая в условията на пълно и насрещно доказване не установено от жалбоподателите, че "Явор" ООД е целяло да се възползва от известността и налагането на пазара именно на подматрачните рамки, предлагани от "Геномакс" ООД. Представените от жалбоподателите доказателства, сочещи на производство, разпространение и реклама на тези продукти, сами по себе си не установяват степен на известността им на българския пазар, налагаща извод в обратен смисъл. Предвид изложеното, настоящият състав счита за правилна осъществената от Комисията преценка, че независимо от установеното сходство на предлаганите от ответното търговско дружество подматрачни рамки, с тези защитени с промишлен дизайн рег. № 4251, в случая не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК.Доколкото това сходство не следва просто да създава възможност за объркване, а да води до конкретно заблуждение относно производителя или търговеца със специфичната цел - извличане на полза от имитацията на вече утвърден и наложен на пазара продукт или такъв на завоювал авторитет производител или търговец, така че другият производител/търговец да постигне по-добра реализация и печалба, установеното от фактическа страна не обосновава отговорност на "Явор" ООД по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Липсата на съществен елемент от фактическия състав на последната разпоредба - неправомерни действия, целящи извличане на полза/печалба от имитацията на сходен продукт, вече наложен и утвърден на пазара, налага извод за неприложимостта на специалния състав от глава VII ЗЗК.

Пазарното поведение на "Явор" ООД не е съставомерно и с оглед общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК. За да обоснове липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на "Явор" ООД за нарушение на общата клауза, забраняваща нелоялната конкуренция по чл. 29 ЗЗК, въз основа осъществен, подробен анализ на предявеното от жалбоподателите искане и доказателствата по преписката КЗК обосновано приема, че извън обсъденото по-горе поведение на дружеството, което при установена противоправност би реализирало нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, не се сочат, нито се установяват други действия, осъществяващи хипотезата на чл. 29 ЗЗК. В резултат е изведен правилен краен извод, че не следва да се ангажира отговорността на "Явор" ООД и за нарушение по смисъла на този текст.

По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно на всички основания по чл.146 АПК, поради кщоето жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора, липсва основание за присъждане на направените от жалбоподателите по делото разноски. Поради липсата на предявени от ответниците искания за разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение.

Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Геномакс" ООД, с. З., община Б., област М. и ЕТ "Росмари - Р. Г.", гр. С., срещу решение № 144 от 10.02.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-984/2010 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ С. С.

Т.П.

Ключови думи
No law branches!