Производството е по реда на

чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

във вр. с

чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/

.

Образувано е по касационна жалба на „Орест“ ООД, със седалище в гр. С., представлявано от У. Х. Д. Петков срещу

Решение № 1294 от 22.05.2014

г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1495 по описа на същия съд за 2013г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 16251100165 от 03.05.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП –гр. П., в частта на отказано право на приспадане на ДДС в общ размер от 130 046,20 лева и начислени мораторни лихви по 43 фактури, издадени от доставчика "Еврофокс" ЕООД за данъчни периоди м. 07, 08 и 10. 2008 г. и м.05 и 07. 2009 г., с предмет на доставките - пшеница, ечемик и слънчоглед, потвърдена с Решение № 674/21.07.2011г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП – гр. П. /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. П. при ЦУ на НАП .

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание съгласно

чл. 209, т. 3 от АПК

. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде изцяло отменен. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по

чл. 211, ал.1 от АПК

и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С

Решение № 1294 от 22.05.2014

г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1495 по описа на същия съд за 2013г., в обжалвана част, е отхвърлена жалбата на „Орест“ ООД – Свиленград против Ревизионен акт № 16251100165 от 03.05.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП –гр. П., в частта на отказано приспадане на ДДС в общ размер от 130 046,20 лева и начислени мораторни лихви по 43 фактури, издадени от доставчика "Еврофокс" ЕООД за данъчни периоди м. 07, 08 и 10.2008 г. и м.05 и 07.2009 г., с предмет на доставките - пшеница, ечемик и слънчоглед.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата материална законосъобразност, съдът е направил извод за липса на осъществени реални доставки на пшеница, ечемик и слънчоглед по 43 фактури, издадени от доставчика "Еврофокс" ЕООД за данъчни периоди м. 07, 08 и 10.2008 г. и м.05 и 07.2009 г., в резултат на което е заключил, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по посочените 43 броя фактури, издадени от "Еврофокс" ЕООД. Решаващият съд е мотивирал решението си, въз основа на фактите, че с влязъл в сила ревизионен акт, издаден на прекия доставчик "Еврофокс" ЕООД била констатирана липса на реални доставки на пшеница, ечемик и слънчоглед, извършени от всички негови доставчици: "Лес инвест 2007" ЕООД, "Агропрогрес-07" ЕООД, "Гама - 94" ЕООД, "Соткаимпекс" ЕООД, "Роял-ГК" ЕООД, "Спидимекс 2000" ЕООД, "Алина-98" ЕООД, "Дунав билд" ЕООД и "Комекс" ЕООД през периода 2008г. и 2009г., а в последствие, дружеството – доставчик "Еврофокс" ЕООД било обявено в несъстоятелност през 2011г. и заличено през 2013г. от търговския регистър с решение на Окръжен съд - С. З.. Приел е, че по делото не е установено по категоричен начин съществуването на едни значителни по маса /в хиляди тонове/ от реколти 2008г. и 2009г. количества пшеница, слънчоглед и ечемик, не е установено тяхното съхраняване в този или предходен период, не е установено по надлежен начин транспортирането им, поради наличие на разминаване в част от транспортните документи на данните в товарителниците относно изпращач и доставчик, а с представените кантарни бележки не се доказвало предаване на стоката, предвид изискването на

чл. 24, ал.2 от ЗЗД

. Със заключение на вещото лице се установявало, че "Орест" ООД имало през спорните периоди и други доставчици на зърнени култури /ечемик, пшеница, слънчоглед/. А освен това в нарушение на чл. 28, ал.1 и ал.2 от

Закона за съхранение и търговия със зърно/ЗСТЗ/

, за осъществените търговски сделки липсвали изискуеми писмени съглашения, респ. сертификати за съответствие и декларации за добра земеделска практика при осъществен износ /сочен ВОД в Гърция/.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон.

Производството по делото пред АС – Пловдив е повторно, след като с Решение № 6924/21.05.2013г. постановено по адм. дело № 9905/2012г. по описа на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължителни указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила. При новото разглеждане на делото съдът е следвало да обсъди заедно и поотделно събраните в ревизионното производство и пред съда доказателства и да направи конкретни фактически и правни изводи, като изложи собствени мотиви въз основа на които приема, че не са налице реално извършени доставки по процесните фактури.

Основателно е възражението в касационната жалба, че и при новото разглеждане на делото съдът не е обсъдил всички доказателства релевантни към правото на признаване на данъчен кредит и събрани в хода ревизионното и съдебното производство.

На първо место, извън фактическите констатации на съда са останали релевантните за спора факти, безспорно установени в ревизионното производство от органа по приходите, както следва:

При извършена проверка на прекия доставчик "Еврофокс" ЕООД е констатирано, че основната дейност на това дружество е търговия на едро и дребно със зърнени култури, за което същото има издадено Удостоверение за вписване в регистъра на търговците на зърно.

Между "Еврофокс" ЕООД и „Орест“ ООД е сключен договор от 02.07.2008г. за продажба на ечемик, слънчоглед и пшеница от реколта 2008г., в който са описани стоките и количеството предмет на продажбата.

В счетоводството на "Еврофокс" ЕООД са налични фактури и справки за извършените продажби към „Орест“ ООД и предходни доставчици и същите са отразени в хронология на сметка 411 Клиенти за периодите 01.07.2008г. – 31.10.2008г. и 01.01.2009г. – 31.12.2009г.

Прекия доставчик "Еврофокс" ЕООД е представил копия на пътни листове и товарителници за извършен транспорт за негова сметка по извършените доставки, съгласно издадените фактури с получател „Орест“ ООД. В табличен вид са представени от органа по приходите номера на фактурата, количество, стойност, вид стока, превозвач, номер на товарителницата, дата и количество превозена стока.

При извършена проверка, органът по приходите е констатирал, че "Еврофокс" ЕООД разполага със сключени договори за наем на транспортните средства, с които е извършен превоза и доказателства за заплатените наемни вноски по тези договори, а представените фактури от доставчиците на транспортни услуги, свързани с доставките на „Орест“ ООД са осчетоводени по реда на ЗСч, което се е установило от представените хронологии на сметка 401 по партиди на доставчиците.

От друга страна, органа по приходите е констатирал, че за ревизирания период, дружеството „Орест“ ООД е декларирало извършени вътрешнообщностни доставки, като ревизията установява, че дружеството разполага с необходите документи доказващи ВОД – фактура за доставка, в която получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава –членка и посочения идентификационен номер по ДДС, под който му е извършена доставката, както и документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава – членка – ЧМР с подпис и печат на получателя, че стоките са получени на територията на друга държава – членка.

В случая, също така е установено, че са спазени особените изисквания за търговията със зърно с оглед наличието на декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, представени в хода на ревизионното производство и находящи се в том 1, стр от 68 до 90 по делото. Същите имат попълнени стандартни реквизити в бланка, представляваща Приложение № 2 към чл.14, ал.3 от Закона за съхранение и търговия със зърно.

На второ место, извън фактическите констатации на съда са останали релевантните за спора факти, установени в хода на съдебното производство чрез заключения по назначени експертизи.

От заключението по назначената съдебно –счетоводна експертиза се потвърждават фактите, установени в ревизионното производство, а именно, че е налице начисляване на ДДС и включване в дневниците продажби/покупки, справки-декларации и счетоводно отразяване при "Орест" ООД и "Еврофокс" ЕООД, стойностно и количествено данните в кантарните бележки отговарят на процесните фактури, движението на заприходените стоки по сметка 304 "Стоки" кореспондира с относимите сметки 401 "Доставчици" и 411 "Клиенти", превозвачите са издали пътни листове и товарителници, в които са вписани дестинацията, номер на автомобила, придружител на товара, превозвачите са натоварили стоките от предходните доставчици и са ги разтоварили в базата на "Орест" ООД, при "Орест" ООД е спазено действащото счетоводно законодателство, а плащането по фактурите е ставало единствено по банков път.

От заключението по назначената допълнителна съдебно –счетоводна експертиза се установява, че за процесните периоди месец 07, 08 и 10. 2008 г. и месец 05 и 07. 2009 г., „Орест“ е декларирало извършени вътрешно-общностни доставки, като за осъществените ВОД са подадени VIES декларации, съгласно изискванията на чл.125, ал.2 от ЗДДС. Този факт не е бил спорен и в ревизионното производство, но със заключението на вещото лице Скерлетова се представя в табличен вид, сравнителна таблица, която съдържа цялата налична документация, свързваща данните от една страна за количеството на постъпилите стоки и от друга страна за количеството при тяхната реализация. По този начин експертизата установява идентичност на получените и излезли от „Орест“ ООД стоки за извършване на вътрешнообщностни доставки. Следователно по делото е безспорно установено, че предмета на процесните доставки е бил наличен у ревизираното лице. Този факт не е бил спорен и в ревизионното производство.

При тази фактическа обстановка, съдът е следвало да направи извод, че доставки на стоки от обективирания във фактурите вид са извършени и те в последствие са използвани от ревизираното лице за осъществени вътрешнообщностни доставки. След като е безспорно установен факта, че предмета на доставката е наличен, спорът е следвало да се концентрира върху въпроса дали тези доставки са осъществени именно от издателя на процесните фактури - "Еврофокс" ЕООД и знаел ли е получателя по фактурата „Орест“ ООД, че участва в привидна доставка. При отказа на правото на данъчен кредит, обоснован с привидност на доставката, следва да се съберат и анализират доказателства за два кръга факти, а именно за възможността на доставчика да прехвърли стоката и за това, че получателя по доставката е знаел или не е възможно да не е знаел, че доставката е привидна, съответно доставчикът не е лицето, посочено във фактурите. Ако получателят по фактурата не е знаел, че участва в привидна доставка, правото на данъчен кредит може да бъде отказано, само ако се установи наличие на ДДС злоупотреба, за която получателят по доставката е знаел или е бил длъжен да знае за тази злоупотреба. В настоящия случай, такива обективни данни за знание на получателя по фактурата „Орест“ ООД за участие в привидна доставка или за знание за злоупотреба не са събрани в ревизионното и съдебното производство, а ангажираните доказателства не сочат към извод за участие на получателя в данъчна измама или знание за злоупотреба. Влезлия в сила ревизионен акт, с който се установяват задължения за ДДС от прекия доставчик на ревизираното лице, сам по себе си не би могъл да бъде противопоставен на получателя и да мотивира извод за липса на реални доставки или извод, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че спорните доставки не са осъществени от издателите на процесните фактури. След като е установено, че транспортът е осъществен от доставчика, всички констатации за нередовности от формална страна в съставените от тях товарителници и пътно - прехвърлителни разписки не са индиция за знание на насрещната страна за данъчна измама и не опровергават доказателствената сила на издадените превозни документи и кантарни бележки за получаването на стоките, чието съдържание се подкрепя от редовните аналитични вписвания в счетоводните книги, както при ревизираното лице, така и при прекия му доставчик, съобразно констатациите в ревизионния акт и потвърждаването им от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Съдържащото се в кантарните бележки свидетелстващо изявление за приемане на стоките от една страна потвърждава тяхното фактическо предаване, но от друга има функцията на разписка за изпълнението на доставчика, обуславяща престирането на дължимата цена, поради което не би могло да се приеме, че те нямат доказателствена стойност при търговски сделки с родово определени вещи. Индиция за обективното осъществяване на доставките е и заплащането на цената по всички фактури по банков път, както и идентитетът между количествата по кантарните бележки и фактурите. Ето защо настоящата инстанция счита, че са налице убедителни доказателства за предаване на фактическата власт върху стоките на получателя, поради което необосновано първоинстанционния съд е приел, че реалното осъществяване на доставката не е установено.

Съвкупният анализ на относимите доказателства за доставките по фактурите, издадени от "Еврофокс" ЕООД не сочи към наличие на обективни данни за участие на получателя в данъчна измама. Представените кантарни бележки за получаването на стоките, копия от пътни листи, заверен талон на товарния автомобил на доставчика, с който са осъществен транспорта, осъществени плащания по банков път, експедиционни бележки за предходните доставки, товарителници, пътни листи, приемо - предавателни протоколи и декларации за произход на зърното мотивират извод, че ревизираното лице е положило дължимата грижа, за да се увери, че с преките сделки няма да бъде въвлечен в участие в данъчна измама. При липсата на доказателства, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае за установените нередности по веригата, изложените от приходните органи мотиви, безкритично възприети и от първоинстанционния съд, не могат да обосноват отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Извод за обратното не следва и от издаденият ревизионен акт на доставчика, чиито констатациите от една страна не обвързват трети лица, а от друга не обуславят автоматично пряк извод, че последващите доставки не са обективно извършени. Аналогично е прието в Решение на Съда на ЕС по дело С-642/2011 „Строй транс“ ЕООД и С-643/2011/2011 „ЛВК-56“ ЕООД, където е посочено, че разпоредбите на директивата следва да се тълкуват в смисъл, че : 1. само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт, данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема доставка; 2. Данъчната администрация не трябва да организира ревизиите си по такъв начин, че първо да издава ревизионен акт на издателя на фактурата и след като този акт стане окончателен да извършват ревизия на получателя на фактурата, лишавайки го от възможността да извърши корекция; 3. Принципът на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя на фактурата да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображения, че липсва действително извършена облагаема сделка, но ако поради данъчни измами и нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчици нагоре по веригата се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС.

В приложимото поради сходство на фактическия състав Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на ЕС дава задължително тълкуване на

чл. 167

,

чл. 168, буква "а"

,

чл. 178, б. "а"

,

чл. 220, т. 1

и

чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО

на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на ДДС, съгласно което посочените разпоредби не допускат национална практика, при която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки и съгласно която посочените разпоредби не допускат национална практика, при която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в

Директива 2006/112

процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Въз основа на цитираната практика, следва да се направи извод, че право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, а когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са част от измама, включително с ДДС, стопанските субекти трябвало да могат да разчитат на действителността на тези сделки без риск да загубят правото си на приспадане на платения ДДС.

В този смисъл е и постановеното Решение по дело С-285/2011 „Боник“ ЕООД, съгласно което разпоредбите на Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото на приспадане на ДДС за доставката на стока, поради това, че поради измама или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка , обосноваваща правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставкисе

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че решението на АС – Пловдив, в оспорената му част, с която е отхвърлена жалбата на „Орест“ ООД срещу ревизионния акт е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него, при решаване на спора по същество следва да се отмени издадения Ревизионен акт, в частта, с която на „Орест“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 195, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 130 046,20 лева и начислени мораторни лихви по 43 броя фактури, издадени от доставчика "Еврофокс" ЕООД за данъчни периоди м. 07, 08 и 10. 2008 г. и м.05 и 07. 2009г., с предмет на доставките - пшеница, ечемик и слънчоглед.

С оглед изхода на спора и наличието на претенция за разноски от страна на касатора, настоящата инстанция счита, че на основание

чл. 161 от ДОПК

, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на „Орест“ ООД, направените разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 2525 лева, включващи държавна такса и адвокатски хонорар, за които са представени доказателства за реалното им извършване и списък на разноските, както и разноски в първоинстанционното и касационното производство при първоначалното разглеждане на делото и в първоинстанционното производство при повторно разглеждане на делото в общ размер на 7 228 лева, включващи платени разноски за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 16.05.2011г. в размер на 3 817 лева, платени разноски за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 16.04.2013г. в размер на 1850 лева, платени разноски за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 11.08.2013г. в размер на 500 лева, и разноски за държавна такса и вещи лица общо в размер на 1 061 лева, или общо разноски за двете инстанции при първоначалното и повторното разглеждане на делото в размер на 9 753 лева, които Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП следва да заплати на „Орест“ ООД - Свиленград.

Така мотивиран и на основание

чл. 221, ал. 2 от АПК

, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение № 1294 от 22.05.2014

г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1495 по описа на същия съд за 2013г. в обжалваната част И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 16251100165 от 03.05.2011г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП –гр. П., потвърден с Решение № 674/21.07.2011г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП – гр. П., в частта, с която на „Орест“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 195, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 130 046,20 лева и начислени мораторни лихви.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на „Орест“ ООД, ЕИК 126647212 , със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 195, представлявано от У. Х. Д. Петков сумата от 9 753 /девет хиляди седемсткотин петдесет и три/ лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ П. Ж.

П.Ж.