currdb:
Решение №11020 от 21.10.2015 по адм. д. №9854/2014 на ВАС, докладвано от съдията Петя Желева

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Х. М., срещу Решение № 3829 от 10.06.2014г., постановено по адм. дело № 1744 по описа на от Административен съд София-град за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата

ѝ

против Ревизионен акт № 2191304702/05.09.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с Решение № 2224/20.12.2013 г. на заместник - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП”)- София при Централно управление (ЦУ) на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – 418/20.04.2012г. на Изпълнителния директор на НАП.

Касаторът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли за отмяната му.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.. Б. оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Д. Х. М. против Ревизионен акт № 2191304702/05.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 2224/20.12.2013 г. на заместник - директора на Дирекция „ОДОП”- София при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – 418/20.04.2012г. на Изпълнителния директор на НАП, с който са определени задължения общо в размер на 17 755,35 лева, в това число, както следва данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 14 304,65 лева и лихви в размер на 3 450,70 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че получените приходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства.

Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена.

Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по т. 7 на ал. 1, чл. 122 от ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено пълно доказване, след извършване на обстойна проверка и при съобразяване на дадените обяснения, че е налице несъответствие на извършените разходи спрямо декларираните приходи и ресурси за покриване на тези разходи. Установено е, ревизираното лице не е имало достатъчно приходи в периода 2010г., съответстващи на направените от него разходи, при което е налице превишение на разходите над доходите. Като произход на средствата са посочени получена сума по договор за заем с лицето В. М. М. и изплатени печалби от "Еврофутбол". По отношение на част от недостигът, формиран от покупката на недвижим имот с нотариален акт № 140/2010г., жалбоподателката твърди, че сумата не е реално изплатена, въпреки изложеното в нотариалния акт, че продавачът е получил сумата напълно от купувача преди подписването му. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които са част и от доводите изложени в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не е установен фактът на предаване на сумата, предмет на приетия по делото договор за предоставяне заем от В. М. М.. Не са представени доказателства за наличие на сумата у лицето, поради което след обсъждане на представените документи в съвкупност с останалите доказателства, правилно съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че В. М. М. действително е дал в заем материализираната в договора сума. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото, от които наистина не се установява нито, че сумата реално е постъпила в патримониума на лицето, нито, че е напуснала патримониума на заемодателя. Видно от декларацията, подадена от ревизираното лице по чл.124, ал. 3 от ДОПК, Д. М. не е декларирала взети заеми от В. М. М.. Към административната преписка е приобщен ревизионен акт № 2041113552/09.04.2012г. (л. 84), издаден вследствие на проведена ревизия на лицето В. М., от който е видно, че за 2008г. (годината, в която ревизираното лице твърди, че е сключен договорът за заем и е получена заетата сума) В. М. не е декларирал, че е дал в заем сумата от 170 000 лева. В ревизионния акт за 2008г. е констатирано, че е налице превишение на стойността на имуществото и извършените разходи спрямо размера на декларираните и получени доходи на В. М. в размер на 15 929,29 лева, което означава, че същият не е разполагал със сумата от 170 000 лева, която да даде в заем на Д. М.. В конкретния случай договорът нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в него, сделката е била извършена, т. е. че посочената в него сума е била предадена. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумата, т. е. реалното изпълнение на договора, следва да бъде установено по безспорен начин. Следва по безспорен начин да се установи като се докаже, че процесната сума съществува в патримониума на заемодателя към периода на предоставяне на заем. От изложеното следва обоснован извод, че касаторът не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумата, посочена в договора за заем с В. М. М., реално е била предоставена, т. е. тезата на жалбоподателката се явява недоказана с ангажираните писмени доказателства. При липсата на убедителни доказателства, че заемодателят действително е разполагал с възможност да предостави средствата, законосъобразен е изводът на съда, че правилно от органите по приходите към доходите на ревизираното лице не е приобщена сумата по цитирания договор за заем. Както бе отбелязано по-горе, този извод на първостепенния съд е основан на изключително подробно обсъждане на доказателствата, което е довело до обосновани изводи, които като споделени от настоящата инстанция не се налага да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са формирани и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателката е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставения заем от горепосоченото лице и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, Д. Х. М. не е представила доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи, за да се приеме, че престацията е изпълнена.

Неоснователно е и оплакването за непризнаване на приходи от печалби от Еврофутбол, като оправдание за извършените разходи. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото и обосновано е приел, че представените "форми за изплащане" в копия не доказват сумите да са изплатени на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано участието на жалбоподателката в играта, направените при това залози, съответно - спечелените суми и изплащането им. В тази връзка е непротиворечива практиката на ВАС по идентични случаи: Решение № 6533/09.05.2012г. по адм.д. № 8246/2011г; Решение № 12905/17.10.2012г. по адм.д. № 15952/2011г; Решение № 8317/12.06.2013г. по адм.д. № 14170/2012; Решение № 13696/25.10.2011г. по адм.д. № 4426/2011г; Решение № 6348/07.05.2012г. по адм.д. № 11778/2011г; Решение № 10417/10.07.2013г. па адм.д. № 3611/2013г; Решение № 10062/21.07.2010г. по адм.д. № 16047/2009г.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на недостига за 2010 г., формиран от закупуването на недвижим имот /апартамент/ с нотариален акт № 140/2010 г. за сумата от 121 000,00 лв., която според нотариалният акт продавачът е получил напълно от купувача преди подписването му. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при преценката в съвкупност на всички относими доказателства не може да се обори доказателствената сила на нотариален акт, в който е посочено, че парите са платени.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е игнорирал един основен принцип в административното право - reformatio in pejus (забрана за влошаване на положението на жалбоподателя), тъй като с предходния ревизионен акт данъкът е бил в по- малък размер и този акт е бил отменен при административното му обжалване, а с процесния акт данъкът е определен в по- голям размер. Наистина за същия данъчен период е бил издаден предходен ревизионен акт № 2191203553/19.07.2012 г., който при административното обжалване с решение на решаващия орган е бил отменен и преписката върната за извършване на нова ревизия. Оплакването на касатора за несъобразяване от съда на разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, е неоснователно. Тази разпоредба въвежда забрана за влошаване положението на жалбоподателя с решението на решаващия орган в хода на административното обжалване, но не и при извършване на нова ревизия. Това означава, че при административно обжалване на ревизионния акт, решаващият орган по смисъла на чл. 155 от ДОПК не може да определя по-високи данъчни задължения, от тези, установени с ревизионния акт, но процесният случай не е такъв. С решение № 259/08.02.2013 г. решаващият орган е отменил предходния ревизионен акт поради непълнота на доказателствата и е върнал преписката за извършване на нова ревизия с указания да се изяснят при условията на чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от ДОПК всички факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. на Д. Х. М.. Новата ревизия е в правомощията си след изясняване на всички факти и прилагане на съответните материални закони да определи данъчното задължение и ако то е по-голямо от предходния ревизионен акт, който е отменен, не е налице нарушение на reformatio in pejus.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, не са допуснати сочените от касатора нарушения.

Искания за присъждане на разноски пред касационната инстанция не са правени, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 3829 от 10.06.2014г., постановено по адм. дело № 1744 по описа на от Административен съд София-град за 2014 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ П. Ж.

П.Ж.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!