Производството е по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

.

Образувано е по жалба на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. К., срещу

решение 5214 от 11.05.2015 г.

по адм. д. 7476/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение 410-ОЗ от 17.04.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Застрахователен надзор. С посоченото решение на основание чл. 16, ал. 5 КЗ във връзка с чл. 16, ал. 5, т. 3 КЗ, във връка с чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗКФН, е постановена забрана за извършване на заявеното от Екотур ООД придобиване на 10 899 546 броя поименни безналични акции с номинална стойност един лев всяка, представляващи 25,17% от капитала на Застрахователна компания Л. И. АД.

Излагат се доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт - решение 410-ОЗ от 17.04.2014 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност

Процесуалният представител на ответника счита за правилно приетото от тричленният състав на съда, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения и че процесното решение противоречи с нормите на Кодекса за застраховането. Посочва се, че основанията за издаване на забрана за придобиване на акционерно участие били изрично и лимитативно регламентирани в чл. 16, ал. 5 КЗ и нито една от тях не била установена в конкретното производство, инициирано от Екотур ООД. Счита, че заместник-председателят на КФН се е позовавал на норма от кодекса, която систематичо била разположена в друга глава от КЗ и касаела издаване на разрешение за осъществяване на застрахователна и презастрахователна дейност, а не процедура по чл. 16, ал. 3 КЗ. Иска се касационната жалба на Комисията за финансов надзор да бъде отхвърлена като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по

чл. 211, ал. 1 АПК

.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отмени оспореното решение, съдът е приел за безспорно, че жалбоподателят е заявил точно броят на акциите, които желаел да придобие, както и какъв процент са те от капитала на застрахователното предприятие и е извел извод, че органът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изречение първо от Кодекса за застраховането, поради което в тази част оспореното решение е материално незаконосъобразно.

Приел е, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът не е посочил на заявителя тези две нередовности в графата по т. 1 на декларацията (липсата на броя на желаните за придобиване акции и номиналната стойност на всяка една от тях) нито в писмото му от 03.12.2013 г., нито в това от 13.01.2014 г. Приел е още, че соченото от органа несъответствие в декларираната валутна сума и нейната левова равностойност несъответствало на доказателствата по делото, поради което това основание за отказ било материално незаконосъобразно. Тричленният състав е изложил мотиви, че това, което органът е следвало да установи и за което нито в декларацията, нито в заявлението имало доказателства, било каква е стойността на придобиване от жалбоподателя на акциите, които Р. М. К. Лтд. е придобил в периода след сключването на предварителния договор 27.04.2007 г., до подаването на уведомлението 22.11.2013 г. Оттук е извел извод, че това също представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът не бил указал на жалбоподателя, че за този факт не се сочели доказателства в нарушение на чл. 16а, ал. 4 КЗ и чл. 30, ал. 2 АПК и бил постановил акта си, без да установи съществен за предмета на спора факт в нарушение на чл. 35 АПК.

Съдът е развил съображение, че органът не е извършил анализ и не е изложил мотиви досежно целта на оценката осигуряване на стабилно и благоразумно управление на застрахователното дружество чрез преценка на финансовата стабилност и съответността на заявителя. Извел е извод, че оспореното Решение 410-ОЗ на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Застрахователен надзор, било издадено при допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона, поради което като незаконосъобразно го е отменил. Преписката е върнал на органа за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел тричленният състав. В касационната жалба не се и навеждат нови аргументи в тази насока. Безспорно е по делото, че органът не е изпълнил задължението си да укаже лисващи или несъответни на законовите изисквания доказателства. Както обосновано е посочил решаващият състав, ако органът беше изпълнил в пълнота задължението си да даде указание за отстраняване на неточностите и непълнотите на подаденото уведомление, предпоставката на чл. 16а, ал. 5 КЗ би била изпълнена, защото за нейното осъществяване е релевантно не изпълнението на дадените указания от заявителя, а самия факт на тяхното даване на заявителя.

Също така е безспорно установено, че органът не е посочил и коя от визираните в чл. 16а, ал. 5 КЗ предпоставки е приел, че в случая е била налице. Член 16а, ал. 5 КЗ съдържа пет хипотези, при наличието на които и при спазване на критериите по чл. 16, ал. 5 КЗ може да забрани извършване на желаното придобиване. Това са: 1. има основателни причини; 2. предоставената от лицето информация е непълна; 3. не могат да се установят действителните собственици на заявеното участие; 4. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание; 5. не е била представена допълнителна информация, поискана по реда на чл. 16а, ал. 4 КЗ. Органът нито е посочил коя от хипотезите е налице, нито е мотивирал забраната с фактическите основания на някоя от тях.

Тричленният състав правилно е приел, че административния орган е издал оспорения акт като неправилно е тълкувал и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. първо от Кодекса на застраховането. Според цитираната норма предложеният приобретател следва да посочи точно и ясно размера на участието в капитала, който има намерение да придобие. Както е посочил и съдът, законът не изисква представяне на доказателства за постигнато съгласие със собственика на съответния дял от капитала на застрахователното дружество. В случая размерът на акционерното участие, което "Екотур" ООД желае да придобие е заявен още с първото си заявление. Безспорна е волята на дружеството колко точно броя акции има желание да придобие и какъв процент са те от капитала на застрахователното дружество. Заявеното желание за придобиване на дял от капитала и на броя акции от точно определен акционер съвпада с отразеното в търговския регистър участие на този акционер в капитала на дружеството. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба, развити отново в насока, че заявителят Екотур ООД не бил посочил коректно размера на акционерното участие, което желае да придобие.

От друга страна са констатациите на съда, относно декларацията по чл. 16, ал. 1, т. 1 от КЗ, че същата е подадена съобразно обявения от КФН образец, като са съобразени дадените указания относно необходимото съдържание. Освен това съдът е приел, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 3, б. "б" от КЗ, на която административния орган се е позовал, не е приложима относно придобиване на дял от капитала на застрахователна компания, а касае предпоставките за отказ за издаване на лиценз за застраховане, което производство е различно по предмет и не е налице норма, обвързваща правните предпоставки по двете производства. Относно преценката по основателността на искането при производството по чл. 16, ал. 3 КЗ - правилен е изводът на съда, че в случая не са налице основанията по чл. 16, ал. 5 от КЗ за забрана на исканото придобиване.

Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че в случая допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липсата на мотиви за упражненото правомощие при условията на оперативна самостоятелност и липсата на релевантно правно основание правят ненужна нарочна проверка за съобразяване на оспореното решение с целта на закона, тъй като незаконосъобразен акт не може да бъде съобразен с целта на закона. Изложеното е основание по чл. 146, т.3 АПК за отмяна на оспорения акт.

Съдът не приема доводите в касационната жалба за издаване на оспореното решение 410-ОЗ/17.04.2014 г. на заместник - председателя на КФН в съответствие с материалноправните норми и процесуалните изисквания, които твърдения са изградени на превратно тълкуване на факти от делото и закона.

С оглед горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно, а касационната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Воден от изложеното и на основание

чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК

, Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 5214 от 11.05.2015 г.

по адм. д. 7476/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Г. Г./п/ Т. Т./п/ Р. В.

М.П.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!