Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане, съдържащо се в жалба вх. 8232/10.05.2013г., подадена от С. И. К., уточнено с молба от 29.05.2013г. за отмяна на определение 3196/06.03.2013г. постановено от Върховен административен съд, петчленен състав по адм.дело 2189/2013г. и определение 13715 от 01.11.2012г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд трето отделение по адм.д. 12648/2012г. Първоначално производството е образувано пред петчленен състав на ВАС, колегия, който с определение 8292/12.06.2013г. постановено по адм. д. 7171/2013г. е прекратил производството по делото и е докладвал искането за образуване пред седемчленен състав.

В молбата /наречена жалба/ са наведени оплаквания, че неправилно предходните инстанции са прекратили касационното производство, тъй като видно от доказателствата по делото молителят е освободен от заплащане на държавна такса.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изразява становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд, седемчленен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред тричленен състав на ВАС, отделение по адм. дело 12 648/2012г. е образувано по касационна жалба на С. И. К. против решение 584 от 12.03.2012г., постановено от Административен съд Пловдив, отделение, Х състав по адм.д. 1471/2010г., с което е отхвърлен искът му срещу ГД Изпълнение на наказания за присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при затвора град Пловдив. От данните по адм. дело 1471/2010г. се установява, че с определение 1598/02.08.2010г. съдът е признал, на основание чл. 83, ал.2, т.2 от ГПК, че ищецът няма достатъчно средства да заплати държавни такси и разноски и го е освободил от заплащането им в производството по делото.

С разпореждане от 9.07.2012 г. председателят на Трето отделение при ВАС касационната жалба е оставена без движение на основание

чл. 216 от АПК

във вр. с

чл. 213, т. 3 от АПК

, като на касатора са дадени указания и срок да внесе държавна такса в размер на 5 лева. Разпореждането е съобщено на С. К. на 12.09.2012г. чрез неговата съпруга Я. К.. В указания срок държавна такса не е внесена, поради което и на основание чл. 216, във връзка с чл. 158, ал.3 от АПК с определение 13715 от 01.11.2012г., постановено по адм.д. 12648/2012г. тричленният състав на Върховния административен съд трето отделение е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил касационното производство.

Това определение е обжалвано от С. К. по реда на чл. 229 и сл. от АПК пред петчленен състав на ВАС, с оплаквания, че в производството пред Административен съд Пловдив е бил освободен от заплащане на държавна такса. С определение 3196/06.03.2013г. по адм.дело 2189/2013г. определението за прекратяване на касационното производство е оставено в сила.

Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено против определения, с които се прегражда развитието на делото, от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни и в срока по чл. 240 от АПК.

Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

Производството за отмяна на влезлите в сила решения и определения, с които се прегражда развитието на делото е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне само ако са налице изчерпателно посочените основания за това. За съдебните актове, постановени по реда на АПК, тези основания са предвидени в чл.239, т.1-т.6 от АПК както следва: т.1 когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; т.2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; т. 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; т.4 между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; т. 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; т.6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи

. В производство за отмяна е недопустим последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В конкретния случай обстоятелствата, които се сочат в молбата за отмяна имат характер на доводи за неправилност на атакуваните определения, поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по делото и по-конкретно на обстоятелствата относно дължимостта на държавна такса, като условие за редовност на касационната жалба по чл. 213, т.3 от АПК. Изтъкнатите обстоятелства обаче не попадат и не представляват основанията за отмяна, посочени в чл.239, т.1 т. 6 от АПК.

По тези съображения настоящият седемчленен съдебен състав преценява подаденото от С. К. искане за отмяна като неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането (наречено жалба), подадено от С. И. К. за отмяна на определение 3196/06.03.2013г. постановено от Върховен административен съд, петчленен състав по адм.дело 2189/2013г. и определение 13715 от 01.11.2012г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд трето отделение по адм.д. 12648/2012г.

Решението не подлежи на обжалване

.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ф. Н./п/ З. Ш./п/ С. А./п/ М. З./п/ Б. Ц./п/ М. П.

М.П.

Докладчик по делото