Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) гр. В. Т., чрез процесуален представител, против решение 484/05.12.2014г. по адм. д. 303/2014г., постановено от Административен съд В. Т.. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че мотивите на съдебния акт са противоречиви, неправилно е прието, че наказаният служител разполага с правомощия за реакция в кризисни ситуации, неправилни са изводите на съда за липса на деяния, уронващи престижа на МВР, кредитирани са мотиви от прокурорско постановление които не са част от административната преписка. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба К. Х. Х., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил заповед 880/26.03.2014г. на директора на ОДМВР В. Т., с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г. и цитиран надолу) на К. Х. Х. старши полицай в група Охрана на обществения ред, сектор Охранителна полиция, РУП В. Т. при ОДМВР В. Т., считано от датата на връчване на заповедта, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР.

От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с обжалваната заповед служителят е наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. На 31.12.2013г. в 02.27 ч. в РУП В. Т. е получено съобщение от дежурен оператор при СОД Д. К. гр. В. Т., за нарушение на обществения ред в гр. В. Т., пред дискотека Спайдър. На място са изпратени два автопатрула от РУП В. Т., които установили лицата М. М. и Я. Т., в явно нетрезво състояние да извършват непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Лицата са задържани по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и са приведени в сградата на РУП В. Т., където са били настанени в помещение за обработка на документи на задържани лица. За извършеното от двете лица деяние в РУП В. Т. е образувано досъдебно производство ЗМ-1237/2013г. по описа на управлението за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

От изследвани иззети видеозаписи и дадени гласни показания съдът е установил, че Христов влиза в стаята, намесва се няколко секунди след удар към колегата му от страна на задържаната и неколкократно посяга с крак към задържания докато същият е още на пейката и оказва съпротива и еднократно след като е вече паднал на земята. След това преустановява действията и носи едно шише с вода. Направен е извод, че с действията си полицай Христов е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал.1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, във връзка с което комисията е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

За да отмени обжалвания административен акт съдът приема от правна страна, че заповедта противоречи на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването . Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, но е направил необоснован извод, че въз основа на тях са установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта не обосновават приетата правна квалификация на нарушението друго тежко дисциплинарно нарушение (чл. 227, ал.1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР).

Решението е правилно.

Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата.

Фактите, установени от първоинстанционния съд не се оспорват от касатора. Предмет на проверка от настоящата инстанция са правните изводи на съда.

Настоящата инстанция споделя доводите на решаващия състав, че от страна на дисциплинанонаказващия орган не е доказано наличието на нарушение на цитираните правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в степен, която да обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Използването на физическа сила е правилно преценена от съда, с оглед данните по делото и в контекста с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя, съобразно чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР и от материалите по делото. Правилни и обосновани са изводите, не се съдържат категорични данни, че полицай Христов е действал извън пределите на правомощията си. Данните от прокурорското постановление са преценени наред с останалите данни по делото като част от административната преписка. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. Със заповед с рег. з-2013/08.11.2006г. съгласно дадените му по чл. 12 от ЗМВР правомощия министърът на вътрешните работи е утвърдил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в който са разписани общите правила за етично поведение. В цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание точки от Етичния кодекс е посочено, че служителите в МВР съобразяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат (т. 4); държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява (т. 7); държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице (т. 69); държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използват физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели (т. 77) и държавният служител прекратява употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие незабавно след отпадане на крайната необходимост (т. 79).

В случая посочените в заповедта действия не могат да се определят като поведение, несъвместимо с морално-етични правила, водещо до намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция. Не са представени и доказателства в тази насока. В тази връзка административният орган, за да обоснове отражението му върху обществото и институцията се е позовал на публикация в областния всекидневник Борба бр. 23 от 04.02.2014г., но от печатното издание не може да се заключи, че именно Христов, със свои действия, е уронил престижа на службата.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

В полза на ответника по касационната жалба, предвид липса на направено възражение за прекомерност, представени писмени бележки от ответника, участие на процесуален представител в съдебно заседание и приложен договор за правна защита и съдействие, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, платимо от касатора в пълния поискан от ответника размер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 484/05.12.2014 г. по адм. д. 303/2014 г., постановено от Административен съд В. Т..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР В. Т. да заплати в полза на К. Х. Х. разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ С. С.

В.Г.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!