currdb:
Решение №13542 от 10/17/2013 по адм. д. №6533/2013 на ВАС, докладвано от съдията Здравка Шуменска

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане от адв.М. Е., адв.К. Б., адв.Г. Ч., в качеството им на процесуални представители на К. Й., като управител на "Юзгюн" ООД, за отмяна на влязло в сила решение 1206 от 1.07.2011 т. по адм.дело 2676 по описа за 2010 г. на административен съд - Пловдив, потвърдено с решение 12718 от 16.10.2012 г. по адм.дело 14127 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение.

В искането са изложени съображения за наличие на основание за отмяна на посочения съдебен акт, което е уредено в чл.239, т.1 от АПК, поради което се иска отмяната на същия и връщане на делото за ново разглеждане на спора по законосъобразността на ревизионен акт 211002105 от 8.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение 818 от 11.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П., с който на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 79 741.99 лв. и начислена лихва за забава в размер на 7 064.67 лв. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.629 и сл. от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същото като неоснователно по реда на чл.242 от АПК чрез депозирано становище от процесуалния представител юрисконсулт П.Бонева.

Върховният административен съд, колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл.240 от АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.239, т.1 от АПК. Решенията на СЕС, постановени по дела С-285/11, С-642/11 и С-643/11 са постановени на 6.12.2012 г. и 31.01.2013 г. и не са съществували преди постановяване на атакуваното влязло в сила съдебно решение от 16.10.2012 г., но с оглед на техния характер не могат да бъде възприети и като ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. Решенията на СЕС не установяват нови факти или обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по спора, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Решението на СЕС съдържа отговори на преюдициални въпроси, свързани с приложението на Директива 2006/112/ЕО, които имат принципно отношение и към правилното тълкуване и приложение и на нормите на ЗДДС. Постановяването на решение, което дори и с обвързваща съдилищата сила, установява принципно правилното тълкуване на правни норми, не може да бъде разглеждано като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решение, по които тези правни норми са приложими. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънредно средство за защита, с което да бъде преодоляно неправилно установяване на действителната фактическа обстановка по спора, но не и допуснати грешки от съда или страните по делото. Всички хипотези на чл.239 от АПК предвиждат съществуването на конкретни факти и обстоятелства, относими непосредствено и само към разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор. Решенията на СЕС не могат да бъдат отнесени към нито една от тези хипотези, защото предоставят принципно и задължително тълкуване на съществуващи правни норми, а не разрешават или установяват фактически въпроси. Спрямо конкретните производства, по които са отправени преюдициалните въпроси, законодателят е регламентирал механизъм за съобразяване на задължителното тълкуване на СЕС, а именно чрез спиране на висящността на производството до постановяване на исканите отговори. Спрямо останалите съдебни производства, по които е възможно да се прилагат нормите, предмет на тълкуване от СЕС, съдът има възможност да спре производството до постановяване на решение на СЕС, за да се съобрази с него, но само ако прецени, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решение на спора, с който е сезиран. Тази преценка е на решаващия съд и не подлежи на контрол по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, така както по този ред не подлежи на проверка правилното приложение на материалния закон. Аналогична е хипотезата и при постановяване на тълкувателни решения от Върховния административен съд при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика (решение 1344 от 20.01.2013 г. по адм.дело 14218 по описа за 2012 г. на ВАС, колегия, петчленен състав). Също така отправяне на преюдициално запитване е допустимо във висящо съдебно производство, но не и такова по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове. По тези съображения не следва да се уважава искането за отправяне на преюдициално запитване, направено в настоящото съдебно производство.

Върховният административен съд, колегия, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането

от адв.М. Е., адв.К. Б., адв.Г. Ч., в качеството им на процесуални представители на К. Й., като управител на "Юзгюн" ООД, за отмяна на влязло в сила решение 1206 от 1.07.2011 т. по адм.дело 2676 по описа за 2010 г. на административен съд - Пловдив, потвърдено с решение 12718 от 16.10.2012 г. по адм.дело 14127 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение.

О. Б. У. искането на

адв.М. Е., адв.К. Б., адв.Г. Ч., в качеството им на процесуални представители на К. Й., като управител на "Юзгюн" ООД за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.629 и сл. от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ф. Н./п/ З. Ш./п/ С. А./п/ М. Д.

З.Ш.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!