Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на

директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София

чрез неговия пълномощник срещу решение 1401/09.03.2015 г. по адм. д. 3351/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба-

"П. Л.-клон България" КЧТ

чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е

отменил

ревизионен акт 2171109991 от 25.01.2012 г.,

в частта, в която е потвърден с Решение 1341 от 07.06.2012г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението София при Централно управление на НАП, като решението е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че към м. 04.2008 г. и към м. 12. 2009 г. не е имало основание за регистрация по ЗДДС на ревизираното лице. Липсатата на такова основание води и до незаконосъобразнос на ревизионния акт относно начисления данък добавена стойност по фактура 6/19.09.2008 г. и по фактура 14/31.08.2010г.

Решението е законосъобразно при правилно прилагане на материалния закон и съобразяване указанията на касационната инстанция съобразно отменителното й решение. В този аспект първоинстанционният съд е изследвал характеристиките на доставките по процесните фактури с цел установяване дали се касае за облагаема или освободена доставка. Това установяване е с цел правилното изчисление на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2 ЗДДС. Според извършената ревизия основанието за регистрация по ЗДДС е възникнало, тъй като е

установено извършването на следните стопански операции.

С фактура

6 от 19.09.2008 г

.

е документирано платени лизингови вноски в размер на 34 000,00 лева от Радиал ООД в полза на ревизирания субект. Представен е договор за финансов лизинг 420100796 от 2007 г., сключен между П. Л.-клон България КЧТ в качеството му на лизингополучател и Х. А. А. Аутолизинг ЕООД лизингодател. Предмет на лизинговия договор е лек автомобил Ауди S 5. Със споразумение от 18.09.2008 г., сключено между П. Л. клон България КЧТ и Радиал ООД, е уговорено Радиал ООД да замести ревизираното лице като лизингополучател по договора за финансов лизинг с Х. А. А.-Аутолизинг ЕООД. Платена е сума на Радиал ООД в размер на 34 000,00 лева. На основание чл.102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС органите по приходите са начислили ДДС в размер на 5666,67 лева за данъчен период м.09.2008 г.

С фактура 14 от 31.08.2010 г

.

е документирана извършена продажба на лек автомобил Ауди S 5 на Н. Т. ООД на стойност 23000,00 лева. Съгласно договор за финансов лизинг 42010145 от 2007 г. , сключен между П. Л. клон България КЧТ и Х. А. А.-Аутолизинг ЕООД в качеството му на лизингополучател на стойност 154 000,00 лева. Според ревизиращите автомобилът е заведен като ДМА от ревизирания субект, но не са му начислявани разходи за амортизации, както и няма доказателства за използване на МПС в дейността на дружеството. На основание чл.102, ал. 3, т.1 от ЗДДС ревизиращите са начислили ДДС в размер на 3 929,93 лева и лихви в размер на 470,39 лева за данъчен период м. 08.2010 г.

Видно от представените договори от 2007 г. за финансов лизинг е уговорено, че със заплащането на вноските лизигнополучателят не става автоматично собственик на вещта, а може да придобие собствеността след едностранно писмено изявление до лизингодателя. Заместването на страна по договор за финансов лизинг обаче е финансова услуга, за което не се дължи данък. Поради това следва да се приеме, че по договора права не са прехвърлени и се касае за освободена доставка и данък не се дължи. След като дружеството извършва освободени доставки, то не следва да се регистрира по ДДС. От друга страна спорният момент е свързана ли е обичайната дейност на ревизираното лице с покупко-продажба на автомоболи. В случаите, когато те не са свързани с основната дейност, не се включват в облагаемия оборот-чл. 96, ал. 3 ЗДДС. В конкретния случай се касае за финансови услуги, които представляват осъществяване на независима икономическа дейност. Тези обстоятелства пряко рефлектират върху реализираните приходи към м. април 2008 г. и м. декемри 2009 г. Към тези дати реализираните приходи са в размер, в който не е достигнат необходимия оборот за регистрация по реда на ЗДДС. Поради това извършеното с ревизионния акт начисляване на ДДС по процесните фактури е незаконосъобразно.

Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил съответно на приложимия закон решение. Същото като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора разноски на страните не се дължат-касаторът няма право на такива поради неоснователност на касационната жалба, а ответникът не е претендирал разноски пред касационната инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1401/09.03.2015 г. по адм. д. 3351/2014 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Й.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ Т. Р.

Т.Р.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!