currdb:
Решение №10996 от 21.10.2015 по адм. д. №4861/2015 на ВАС, докладвано от съдията Емилия Кабурова

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП против Решение 433/05.03.2015 г. по адм. дело 968/2013 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

О. С.и 2 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя Н. Д. Щ., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение, което е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по адм.дело 730/2011 г. на Административен съд-Бургас, съдът е отменил ревизионен акт (РА) 201001583/16.12.2010 г. на ТД на НАП - Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение РД-10-71/07.03.2011 г. на началника на отдел Обжалване в дирекция Обжалване и управление на изпълнението - Бургас (сега дирекция ОДОП) при ЦУ на НАП, изпълняващ правомощията на директор на дирекцията, съгласно заповед ЗЦУ/159/01.02.2010 г., с която част на жалбоподателя Строймонтажи 2 ЕООД са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2006 г. в общ размер 4 871,11 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 2 530,87 лева, както и задължения по ЗКПО за данъчния период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 3 653,33 лева и лихва в размер на 1 755,72 лева.

За да постанови този резултат и съобразявайки се с указанията на ВАС, дадени с отменително решение 5086/10.04.2013 г. по адм.дело 9101/2012 г., съдът е приел, че в обжалваната част РА е незаконосъобразен, тъй като от целостния анализ на събраните към преписката и в съдебното производство доказателства се установява реалност на процесните доставки като една от предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 2, вр. с чл. 9 от ЗДДС. За да обоснове реалност на доставките от "Евростроежи" ЕООД, съдът е приел следното: фактурите са издадени в изпълнение на рамков договор и 4 бр. допълнителни споразумения между данъчнозадълженото лице и доставчика Евростроежи ЕООД с предмет: извършване на строително-монтажни работи монтаж на стоманена тръба в изкоп без заварка и направа на антикорозионна изолация тип Алтине на обект Изграждане на газопровод С. З. К.. Изпълнените съгласно договора и допълнителните споразумения СМР са били приети от възложителя Строймонтажи 2 ЕООД с протоколи обр. 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, представени по делото. Съдът е приел, че изпълнението на описаните СМР е било обективно възможно за доставчика, тъй като същият към м. ноември 2006 г. е бил в трудови правоотношения с пет лица на длъжност общ работник, а през м. декември 2006 г. е сключил трудови договори с още пет лица на длъжност шпакловчик, които съобразно заключението на приетата тройна съдебно-техническа експертиза притежават необходимата квалификация за извършване на процесните СМР. Отново възприемайки заключението по тройната СТЕ, съдът е приел, че посочените работници са имали възможността да извършат СМР за отработените от тях дни. При тези данни и доколкото по делото е установено, че газопроводното отклонение от ГРС Калитиново до АГРС Казанлък е извършено и е издадено разрешение за ползването му, съдът е приел, че данъчнозадълженото лице е установило фактическото извършване на процесните СМР. С оглед формирания извод за реалност на доставките по процесните фактури съдът е приел, че неправилно е преобразуван счетоводният финансов резултат на ревизираното лице със сумата на непризнатите разходи във връзка с доставките по издадените от Евростроежи ЕООД пет фактури, поради което е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт в оспорената част.

Така постановеното решение е правилно.

По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, законосъобразно е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС. За регистрираното лице възниква задължение да начисли данък, на което съответства свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР.

В настоящия случай е установено, че дейността на ревизираното лице в процесните периоди е била свързана със строителни и монтажни сделки и услуги по промишлено и гражданско строителство; изграждане на магистрални водопроводи и резервоарни вместимости, газопроводи, нефтопроводи и продуктопроводи. По делото е установено наличие на договорни отношения между ревизираното лице и неговия доставчик Евростроежи ЕООД по рамков договор за възлагане на СМР и 4 бр. допълнителни споразумения. Представените актове обр. 19 установяват предаването и приемането на извършените СМР по количества и стойности съгласно подписания договор и допълнителните споразумения. Така представените доказателства и установената от приетите съдебни експертизи кадрова обезпеченост на дружеството-доставчик, както и притежаването на необходимата квалификация от работниците за извършване на процесните СМР и възможността им да ги извършат за отработените дни, установяват обективното извършване на услугите, предмет на фактурите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени строително-монтажни работи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Обосновано съдът е кредитирал заключенията на вещите лица като компетентни и добросъвестно изготвени, обсъждайки ги при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК и правилно е разрешил спорния по делото въпрос въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Поради това и крайният извод на съда за наличието на реални доставки по процесните фактури се явява законосъобразен.

Съобразно на това правилни са и другите изводите на съда за отсъствие на основания за корекция на счетоводния финансов резултат на ответното дружество със сумата на непризнатите по РА разходи по тези доставки, обективирани в 5 бр. фактури от м.11.2006 г. и м.12.2006 г. и за начисляване на допълнителни задължения по ЗКПО за д.п.2006 г. в размер на 3 653,33 лв. и лихва в размер на 1755,72 лв. Като е отменил РА и в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и при липса на искане от страна на ответника по касационната жалба разноски по делото не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 433/05.03.2015 г. постановено по адм. дело 968/2013 г. на Административен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. С./п/ Е. К.

Е.К.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!