Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Тетбрюле ЕООД, гр. Я., чрез процесуален представител, срещу Решение 2308/2012год., постановено по адм. дело 377/2012 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ 2811011117/28.09.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., в частта, потвърдена с Решение 35/23.01.2012г. на Директора на Дирекция ОУИ гр. Б. при ЦУ на НАП, с която за дружеството са определени задължения за данък върху добавената стойност за ревизираните данъчни периоди 01.08.2007г. 31.01.2011г. в размер на общо 272 685 лв. главница и следващите се лихви за забава в размер на 90 606,68 лв..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Сочи, че съдът е игнорирал част от събраните по делото доказателства и не е обсъдил заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, в резултат на което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Счита, че ангажираните частни документи следва да бъдат кредитирани като подкрепящи се от останалите относими доказателства, както и, че всички те в съвкупност установяват реалното извършване на спорните доставки. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА или върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП гр. Б. не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като на основание чл.218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Тетбрюле ЕООД против Ревизионен акт /РА/ 2811011117/28.09.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., в частта, потвърдена с Решение 35/23.01.2012г. на Директора на Дирекция ОУИ гр. Б. при ЦУ на НАП, с която за ревизираното лице са определени задължения за данък върху добавената стойност за ревизираните данъчни периоди 01.08.2007г. 31.01.2011г. в размер на общо 272 685 лв. главница и следващите се лихви за забава в размер на 90 606,68 лв.

За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съотвествие с материалния закон.

Това заключение е изведено след подробен анализ на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност, въз основа на което са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически и правни изводи.

Установено е, че с оспорения РА е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактура 52/21.12.2010г. с предмет посредническа услуга по договор, протокол 21.12.2010г. с данъчна основа 19 000 лв. и ДДС 3 800 лв., издадена от Ю. Б. ЕООД. За доказване на реалното извършване на спорната доставка в хода на ревизионното производство получателят е представил комисионен договор, съгласно който доставчикът по фактурата се задължава да осигури клиенти, на които възложителят да предостави охранителна услуга физическа охрана или охрана със СОТ, при уговорена за изпълнителя комисионна в брой или по сметка на изпълнителя в размер на 15 % от договорената стойност между възложителя и клиента в срок до 15 работни дни след намирането на клиент и фактурирането на сделката. Във връзка с този договор на 21.12.2010 г. е съставен констативен протокол, съобразно който изпълнителят е посредничил на възложителя за намирането на клиенти за периода 30.06.2009г. 21.12.2010г. и дължимата комисионна за това е в размер на 19 000лв. без ДДС, представляващи 15% върху стойността на сключените договори. При извършената насрещна проверка на доставчика, същият е представил копия от контролни ленти на ЕКАПФ.; оборотна ведомост за месец декември 2010г.; ПКО 2 бр.; договор и протокол към него; писмени обяснения; извлечения от сметки 207, 4532,703. Анализирайки тези доказателства, съдът е приел, че те не установяват реалното извършване на доставката, чийто конкретен предмет, време и място на изпълнение не биха могли да се определят въз основа на представения договор.

Настоящият касационен състав намира, че в тази си част решението е правилно.

Неоснователни са оплаванията на касатора, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени процесуални нарушения и са формирани необосоновани фактически и правни изводи. Действително, съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, но този пропуск би могъл да обуслови извод за наличие на сочения касационен порок само ако пряко е повлиял на формирания краен правен извод за спорните доставки. В случая, само по себе си счетоводното отразяване на издадената фактура и включването й в дневниците за покупо - продажби не би могло да докаже главно и пълно реалното осъществяне на услугата. Извършването й подлежи на преценка въз основа на всички относими доказателства, които в случая правилно са ценени от съда въз основа на доказателствената им стойност. Обосновани са изводите, че представеният комисионен договор е с бланкетно съдържание и от него е невъзможно да се извлече точното съдържание на насрещните права и задължения на страните. Неясен е и начинът на определяне на възнаграждението на изпълнителя, а представеният констативен протокол не конкретизира предприетите действията по намирането на клиенти. След като част от тях са публичноправни субекти, то получаването на услуги по охрана предпоставя провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, изискващи съответното разгласяване по начина, описан в ЗОП, а в тази насока ревизираното лице не е ангажирало доказателства. Същевременно е установено, че касаторът и всички юридически лица, с които са сключени договори за охрана - ВиК, Комунални дейности и Общината, са в трайни търговски отношения и с идентично седалище - гр. Я., а доставчикът по спорната услуга е със седалище в гр. С., което предполага размяна на търговска кореспонденция във връзка с изпълнението на комисионния договор. Доказателства за такава обаче не са представени, но е установено, че ревизираното лице е заплатило комисионна за същия вид посредничество и на трето юридическо лице - Хасеп системс ЕООД, което наред с гореизложеното налага извода, че доставката по издадената от Ю. Б. ЕООД фактура не е реално извършена.

Относно отказаното признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Хасеп системс ЕООД с предмет на доставките календари, ПРМ, стенни календари, обучение на персонала, посредническа услуга, обучение по договор от 29.03.2010г. рекламни материали по договор рекламни материали по договор, протокол от 27.01.2011г., охранително обучение по договор, протокол от 16.02.2011г. и поддръжка на уебсайт по договор, протокол от 18.02.2011г. административният съд е констатирал, че между страните са сключени множество договори със съответните предмети и анекси към тях, ведно с приемо предавателни протоколи. Установил е, че по всички спорни фактури са извършени плащания в брой, осчетоведени са като доставка на материали по дебита на сметка 3021/593(4011), по дебита на с/ка 213/593(4011)/2-13 и като разход за външни услуги по дебита на с/ка 602/593(4011) /602. След съвкупна преценка на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства решаващият състав е приел, че същите не доказват главно и пълно реалното извършване на фактурираните услуги, поради което в тази си част ревизионният акт е законосъобразен.

Този краен правен извод се споделя и от настоящия касационен състав.

Анализът на представения договор за посредничество при проучване на условията за извършване на охранителна дейност и подготовката за сключване на договор за физическа охрана сочи, че неговото съдържание не позволява да се установи точният обект, по отношение на който изпълнителят следва да извърши проучване, нито да се конкретизират дължимите фактическите и юридически действия при подготовката за сключване на договора. И тук липсва конкретизация на начина на определяне на размера на посредническото възнаграждение, като същевременно е налице идентитет между осигурените от този доставчик контрагенти, с тези, досежно които се поддържа, че е посредничило Ю. Б. ЕООД, поради което обоснован и материално законосъобразен е изводът на административния съд, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи в своята съвкупност не установяват реалното извършване на спорната услуга.

Това заключение следва и относно доставките от Хасеп системс ЕООД на услуги по обучение. При липсата на представени доказателства кои са конкретно обучените служители на ревизираното дружество, в какво се е състояло обучението, кое е лицето, което го е провеждало и притежава ли необходимата квалификация, правилен е изводът на съда, че обективното извършване на тези доставки не е установено, поради което данъкът по тях е неправомерно начислен, респективно - не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях.

Касационната инстанция споделя мотивите на съда досежно доставките на рекламни материали и представените в тази връзка договор и приемо - предавателен протокол. Тяхната доказателствена стойност на частни документи е преценена въз основа на съдържащите се в договора противоречиви клаузи и липсата на конкретизация на предадените съобразно протокола родовоопределени вещи, в резултат на което е формиран правилният извод, че спорните доставки не са реално извършени.

Във връзка с доставките по фактури, издадени от Теди 2009 ЕООД, съдът е приел, че представените договори и протоколи не установяват реалното извършване на услугите. В тази връзка правилни са изводите на решаващия състав, че ангажираните доказателства не конкретизират нито клиените, за които е посредничило ТЕДИ 2009 ЕООД, нито последващите договори за охранителна дейност, сключени в резултат на това. Тъй като представеният констативен протокол не уточнява въз основа на кои, какви и колко осигурени от посредника клиенти е формирана цената на договорените охранителни услуги за плащане, то обоснован е изводът, че спорната услуга не е реално извършена.

Не е доказано и обективното осъществяване на услугата маркентгово проучване на пазара на охранителна дейност в областите С. З., Хасково, Ямбол, Бургас. С. по себе си съставеният приемателен протокол не би могъл да обоснове обратния извод, с оглед липсата на конкретизация на предмета и фактическите действия на доставчика по договореното проучване. Ето защо, като е приел, че в тази си част РА е материално законосъобразен, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с фактурите, издадени от Кармен солара ЕООД с предмет маркетингово проучване, вътрешен одит по СУК, обучение на 50 служители вътрешен одит за 6г. по СУЗБР, обучение по СУЗБР и СУК поддръжка на уебсайт и реконструкция на сайт съдът подробно е обсъдил събраните относими доказателства, в резултат на което е приел, че те не установяват реалното извършване на посочените доставки.

Този краен извод на решаващия състав се споделя и от настоящата инстанция. Обосновани са мотивите на съда, че при липса на конкретизация на обучените лица и на доказателства за разходите по обучението, сами по себе си представените договори за извършване на обучение не доказват обективното му осъществяване. Заключение за това не следва и от съставения приемателен протокол, който не уточнява за изпълнението на кой от всички сключени между страните договори е издаден. В качеството си на частен свидителстващ документ протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което правилно е ценен ведно с останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност не установяват реалното извършване на изследваните доставки.

Относно доставките на услуги по извършена реконструкция на интернет страница, поддръжка, актуализация и оптимизация, както и по електронното маркетингово проучване на пазара на охранителни услуги съдът е приел, че констатациите в РА са обосновани и материално законосъобразни.

Неоснователна е тезата на касатора, че представените доказателства установяват реално осъществяване на услугите и възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях. В хода на административното и съдебното производство ревизираното лице не е установило нито в какво се е състояла реконструкцията, оптимизацията и поддръжката на интернет - страницата, нито дължимите и осъществени конкретни действия по електронно изследване на пазара на охранителни услуги. Не са ангажирани доказателства и за резултатите от това електронно изследване, с оглед на което обосновано е заключението на решаващия състав, че не е установено обективното осъществяване на спорните услуги.

Досежно доставките по фактурите, издадени от Ес Ел Ди Ей К. Г. ЕООД административният съд е обсъдил подробно представените многобройни доказателства и въз основа на техния анализ е приел, че не са установени конкретните резултати от маркетингови проучвания, одити, обучения, изграждане и внедряване на СУК и СУЗБР и разходите, свързани с осъществяването им. Поради това е счел, че събраните частни документи не доказват реалното извършване на доставките.

Този извод на решаващият състав се споделя и от настоящия състав. Независимо, че в хода на ревизията са събрани десетки договори, приемо- предавателни протоколи, обяснения, оборотни ведомости, граждански договори с физически лица за извършване на консултантски услуги и трудови договори, ревизираното лице не е установило фактическото извършване на обективираните във фактурите услуги. Не са представени самите доклади, одити и списъците на обучаваните лица служители на Тетбрюле ЕООД, поради което не е установено реалното извършване на доставките. Ето защо обосновано и материално законосъобразно с първоинстанционното решение е прието, че в тази й част релевираната жалба е неоснователна.

Решението е правилно и в частта относно доставката по фактурата, издадена от Ес ел ди ей консултинг груп ЕООД. Законосъобразни са изводите на съда, че сключеният между страните договор от 01.12.2007г. за изработка и закупуване на рекламни материали - тефтер, запалка и химикалка, съставеният приемо-предавателен протокол от 15.01.2008г. и осчетоводяването на издадената фактура не установяват главо и пълно реалното извършване на спорната услуга. След като не са ангажирани доказателства, чрез които да се индивидуализират изработените рекламни материали, начинът за тяхното изработване и техническата обезпеченост на доставчика за това, то обоснован е изводът, че данъкът по доставката е неправомерно начислен и на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит по нея.

До същото заключение съдът е достигнал и спрямо доставките по фактурите, издадени от Ел строй проект БГ ЕООД. Правилни са изводите, че събраните многобройни доказателства не установяват нито резултатите от посредническата дейност - с кои субекти ревизираното лице е сключило договори за охранителна дейност, нито фактическото изработване на рекламните материали и разходите, свързани с това. Сама по себе си материалната обезпеченост на доставчика да извърши договорените услуги, включително и техническата поддръжка на електрическа инсталация, не доказва тяхното реално извършване, поради което следва да се приеме, че в тази си част атакуваният съдебен акт е обоснован и материално законосъобразен и като правилен следва да се остави в сила.

Относно доставките по фактури, издадени от Б. П. 2010 ЕООД съдът е обсъдил осъществените в хода на ревизията процесуални действия и събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до заключението, че те не доказват реалното им извършване.

Настоящата инстанция намира за обосновани изводите на решаващия състав, че представените многобройни частни документи не установяват релевантните факти, определящи извода за реалност на доставките. От една страна не е доказано кои са конкретните конкурсни процедури, за които е възложено и е изготвена тръжна документация, а от друга - не е представен списък на служителите, които са обучени, поради което правилно е прието, че спорните услуги не са обективно осъществени. Достигайки до този извод и в обобщение отхвърляйки предявената жалба срещу оспорения РА, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 2308/2012г., постановено по адм. дело 377/2012 год. по описа на Административен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Б. Л.

Б.Л.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!