currdb:
Решение №10947 от 21.10.2015 по адм. д. №377/2015 на ВАС, докладвано от съдията Мариета Милева

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. против решение 202 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело 336/ 2014 г. по описа на Административен съд С. З., с което е отменено решение 1332 от 01.07.2014 г. на същия административен орган, с което подаденото от СД Вис виталис Самарски и сие, гр. К. заявление вх. ЗДОИ-00-4/ 17.06.2014 г. за достъп до обществена информация е оставено без разглеждане в частта по т. 1 и е отказан достъп до информацията, поискана в т. 2 от заявлението. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като са налице основания заявлението да бъде оставено без разглеждане в частта по т. 1, а исканата по т. 2 информация да не бъде предоставена. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против акта на административния орган да бъде отхвърлена.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд С. З. е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) кметът на общината като орган на изпълнителната власт е задължен субект по смисъла на закона и дължи произнасяне по заявленията, постъпили по реда на този закон.

В съответствие с нормативната уредба е заключението, че не са налице основания заявлението за достъп до информация вх. ЗДОИ-00-/17.06.2014 г., подадено от СД Вис виталис Самарски и сие, гр. К., да бъде оставено без разглеждане в частта по т. 1. Правилно е преценено, че разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, която допуска искането за предоставяне на информация да бъде оставено без разглеждане, може да бъде приложена само след изпълнение на задължението, предвидено в чл. 29, ал.1 от ЗДОИ, а именно представяне на указания на заявителя да уточни предмета на исканата информация. В случая това не е направено, указания на заявителя да уточни искането по т. 1 от заявлението от задължения субект не са дадени, поради което правилно е прието, че решението в частта, в която искането по т. 1 от заявлението е оставено без разглеждане от административния орган е направено в противоречие със закона и подлежи на отмяна.

Изводът на съдебния състав за отмяна на оспореното решение на кмета на община К. в частта по т. 2 от заявлението, подадено от СД Вис виталис- Самарски и сие, гр. К., също е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Основанията за отказ да се предостави исканата информация са регламентирани в чл. 37, ал.1 от ЗДОИ и в случая задълженият субект не се позовава на нито едно от тях. Правилно е прието, че съображението, че исканите сведения и данни не съществуват в обобщен вид, а предстои да бъдат синтезирани с оглед заявлението, в конкретния случай не обосновава постановения отказ, тъй като исканата информация, изразяваща се в: справка за изплатените суми на изпълнителите по договорите (всички медии, които предоставят програмно, ефирно време и пространство в интернет за дейността на община К.) за периода 01.01.2010 г.- 29.05.2014 г. (т. 2 от заявлението) е налична при сезирания орган, поради факта, че тези разходи следва да бъдат отразени в бюджета на общината. След като информацията е обществена, създава се и се съхранява при задължения субект, правилно съдът приема, че не са налице основания същата да бъде предоставена при редовно направено искане. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя отказа на органа да предостави исканите сведения по т. 2 от заявлението на дружеството, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона.

С оглед изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд С. З. е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на материалния закон. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 202 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело 336/2014 г.по описа на Административен съд С. З..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.