Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба от А. С. У., чрез процесуален представител, срещу решение 5339 от 10.10.2012 г., постановено по адм. дело 5252/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед з-5879/03.05.2012 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 5, 6 и 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от една година на А. У., в качеството му на ВНД началник на сектор Противодействие на криминалната престъпност към 01 РУП при СДВР, категория Г.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на решението.

Ответникът директорът на СДВР, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АССГ фактическа обстановка. Във връзка с постъпил сигнал в дирекция Инспекторат на МВР е издадена заповед з-229/20.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е назначена комисия за извършване на проверка на сигнала. За резултатите от проверката е изготвена справка с рег. 1523/16.03.2012 г., в която е посочено, че Ушилов не е спазил разпоредбите на Инструкция з-2843/2010 г.; не е спазил указанията на наблюдаващ прокурор по преписка с вх. 25880/02.08.2011 г., както и че е допуснал незаконосъобразно регистриране на лица в масивите на МВР като извършители на криминални престъпления. Комисията е предложила на директора на СДВР на Ушилов да бъде наложено наказания порицание с оглед установените данни за извършени дисциплинарни нарушения. До служителя е била отправена покана за изслушване от директора на СДВР, както и му е дадена възможност за предоставяне на писмени обяснения. Ушилов е дал своите писмени обяснения на 19.04.2012 г. и след като са били взети предвид и на база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед з-5879/03.05.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание порицание за срок от една година.

От представените по делото доказателства съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. АССГ е посочил, че с неспазване на разпоредбите на Инструкция з-2843/2010 г. за организация на работата на МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер Ушилов е извършил нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, както и на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Прието е, че административният орган е установил всички факти по отношение извършеното от Ушилов, спрямо които правилно е приложил материалния закон.

Върховният административен съд, Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. С оглед на установеното за проведена административна процедура при налагане на дисциплинарната отговорност на служителя настоящата инстанция приема, че доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта са неоснователни.

Твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил посоченото от него, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР е неоснователно. АССГ правилно е посочил, че непредставлява нарушение за изискването за форма и мотивираност на заповедта направеното в нея позоваване на справката на дирекция Инспекторат. В нея комисията обстойно е изложила и обсъдила извършените от Ушилов нарушения, което съгласно ТР 16/1975 г. на ВС може да бъде използвано, тъй като мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В справка 1523/16.03.2012 г. комисията подробно е посочила датите на поставените от Ушилов резолюции, както и номерата на преписките, поради което не може да се приеме, че заповедта е издадена при неспазване изискванията за форма на акта по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР.

Неоснователно е и твърдението, че липсва конкретизация кое точно служебно задължение Ушилов не е изпълнил, за да му бъде вменено извършване на нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. В процесната заповед и в справката на дирекция Инспекторат изрично са посочени служебните задължения, които наказаният не е изпълнил, както и заповедта на дисциплинарно наказващия орган. Правилно установените извършени действия и поведението на служителя са определени от административния орган като пропуски в прилагането на документи регламентиращи служебната дейност, което съгласно чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР е дисциплинарно нарушение. В хода на дисциплинарното производство по безспорен начин е установено, че Ушилов не е спазил служебните си задължения, което е довело до налагане на дисциплинарното наказание. Неправилното прилагане на разпоредбите на Инструкция з-2843/2010 г. и неизпълнението на заповедите на по-горестоящия административен орган представлява нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в допуснати пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай именно тези нарушения е допуснал Ушилов като не е определял срок за извършване на възложените предварителни проверки и незаконосъобразно са регистрирани лица в масивите на МВР като извършители на криминални престъпления. Констатираното нарушение на служебната дисциплина и поведението на служителя обосновано са оценени от административния орган като пропуски в прилагането на основни разпоредби регламентиращи дейността му.

В случая административният орган е доказал виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения от страна на Ушилов, за което следва да носи дисциплинарна отговорност, поради това и правилно поведението му е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Обосновано АССГ приема, че служителят от обективна и субективна страна осъществява състава на посочените в оспорената заповед нарушения, за което му е наложено дисциплинарно наказание, поради което е отхвърлил жалбата му против заповедта на директора на СДВР.

В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на акта на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно принципите на чл. 170 от АПК, а решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение 5339/10.10.2012 г., постановено по адм. дело 5252/2012 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Д./п/ И. С.

И.С.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!