Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба полицейски орган при 01 Районно управление Полиция при Столична дирекция на вътрешните работи (01 РУП-СДВР) срещу решение 5652/10.09.2014 г., постановено по адм. д. 9545/2013 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила оспорената заповед или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Много подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира заплащане на разноски.

О. Б. И. Данов оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение 5652/10.09.2014 г., постановено по адм. д. 9545/2013 г. по описа на АССГ е обявена нищожността на заповед за задържане на Б. И. Д. за срок до 24 часа с рег. 1703/21.07.2013 г., издадена от полицай Петров при 01 РУП-СДВР. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради издаването й при условията на неотложност, но при превратно упражняване на власт и несъответствие с целта на закона до степен на нищожност.

Така постановеното съдебно решение е неправилно като краен резултат.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения от АССГ при събиране на доказателствата по делото, включително за комплектоване на преписката и даване на указания на административния орган относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Към касационната жалба са приложени незаверени копия от документи, за които се твърди, че са представляват част от административната преписка, но поради това, че не са представени в заверени и пълни копия не е допустимо приемането им като писмени доказателства, за което е постановено и изрично определение. Следователно доводите, че спорът е разрешен без да е изяснен от фактическа страна поради несъбиране на всички писмени доказателства, представляващи административната преписка е недоказан, а и не кореспондира с писмо на началника на 01 РУП-СДВР, че изпраща в АССГ като приложение преписката по издаване на заповед за задържане на лице рег. 1703/21.07.2013 г. Изрично с определение от 17.10.2013 г. АССГ е дал указания на ответника, настоящ касатор, да сочи и представи доказателства като му е указано и за кои факти и обстоятелства носи доказателствената тежест. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал посочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила.

На основание чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При събрани всички ангажирани и представени от страните доказателства АССГ е установил фактическата обстановка по спора като е направил обосновани фактически констатации въз основа на които е формирал незаконосъобразен извод, че оспорената пред него заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, поради което е нищожна. На практика всички аргументи на решаващия съд за допуснати нарушения от полицейския орган са в подкрепа на извод за незаконосъобразност на заповедта за задържане, а не за нищожност. Допуснатото нарушение на принципите на пропорционалност и съразмерност при упражняване на полицейските правомощия в случая представляват нарушение на материалния закон, представляващо основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, а не по чл. 146, т. 6 от АПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед за задържане на лице рег. 1703/21.07.2013 г., издадена от полицай Петров при 01 РУП-СДВР.

По водене на делото ответникът претендира разноски, поради което с оглед крайния изход на спора следва да му бъдат присъдени разноски и за касационната инстанция в размер на 400 лв. (адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие 477315).

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение 5652/10.09.2014 г., постановено по адм. д. 9545/2013 г. по описа на Административен съд-София-град и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

заповед за задържане на лице рег. 1703/21.07.2013 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП-СДВР.

ОСЪЖДА

Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. И. Д., гр. С., ул. Проф. К. П. 49 сумата 400 (четиристотин) лв.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

Д.Ч.

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!