Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС.П.К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1021 от 14.05.2018 г.по адм. дело № 3373/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, ХXVIII състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи за неправилност на решението, поради законосъобразност на РА. Иска отмяната на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата на „Кедър 2012“ ЕООД срещу РА да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна - „Кедър 2012“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.. Ж, в писмени бележки по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 14676 от 30.11.2017г., постановено по адм. д. № 14042/2016 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 2100/27.10.2016г. по адм. д.№ 1953/2015г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато с указания да се обсъди законосъобразността на процесния ревизионен акт.

Предмет на оспорване пред АС - Варна е Ревизионен акт № Р-03-1401976-091-001/06.03.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 191/26.05.2015г. на директора на дирекция „ОДОП” – Варна, с който на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. м. 10 и 11.2012г., както и м. м. 01 и 02.2013г. в размер на общо 55 167.28лв.

При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Констатирано е, че ревизираното дружество през ревизирания период декларира извършени ВОД на стоки с получател „Tehno Comert S.R.L" с VAT № RO 29878310, c предмет на доставените стоки - мъжки, дамски и детски дрехи, плат трико, обувки, промишлени стоки, изкуствена кожа, части за мебели, метал, алуминиеви профили, книжни торби и др. Декларираните ВОД на стоки са по 7 фактури, конкретно описани в ревизионния доклад за данъчен период м.10.2012г., м. 11.2012г., м.01.2013г. и м.02.2013г. Данъчната основа на декларираните ВОД е в размер на 275 836.39лв.

За да отмени ревизионния акт, решаващият състав е приел за доказано наличието на вътрешнообщностна доставка, поради следното: получателят е с валиден идентификационен номер към датата на възникване на данъчното събитие; от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза – първоначална и допълнителна при първото гледане на делото, които не са оспорени от страните, е установено, че във връзка с процесните фактури от „Tehno Comert S.R.L“ към „Кедър 2012“ ЕООД има извършени плащания на обща стойност 275 836.45лв. Констатирал е също, че процесните фактури са осчетоводени съобразно изискванията на закона. Според съда ревизираното дружество е представило международни товарителници със съответен номер и дата за транспортиране на стоките от България до Румъния, като изпращач на стоките е посочен „Кедър 2012“ ЕООД, а като получател румънското дружество Tehno Comert S.R.L“ с VAT № RO 29878310 с посочен адрес гр. Г. и идентификационен номер. Съдът е приел, че в товарителниците е посочено името на превозвача „Приста МХ“ ООД, както и че същите са подписани от представители, съответно на изпращача, на превозвача и на получателя, имат и печати на същите дружества. Във връзка с направено оспорване от страна на ответника на подписите положени в ЧМР в клетка 24 – получател на стоките, е допусната съдебно графологична експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено е установено, че подписите, положени в графа 24 – за получател са изпълнени от К.Д.С е изложил мотиви, че съгласно получения отговор от румънската администрация едноличен собственик и управител на Tehno Comert S.R.L“ е А. Атанасов, а пълномощник на дружеството е именно К.Д.В връзка с представените приемо-предавателни протоколи за получаване на стоката е допусната и съдебно графологична експертиза, от която е установено, че подписите положени за приел в тези протоколи са изпълнени от Т.А.З последния, видно от констатациите в РД, е установено, че е упълномощено лице на получателя, като отговаря за транспорта и приемането на стоката.

Предвид изложеното, съдът е приел, че са представени документи, които съгласно приложимата разпоредба на чл.45 от ППЗДДС са необходими за доказване на вътреобщностна доставка. В товарителниците се съдържа подписът и печатът на румънската фирма - получател в кл. 24, което удостоверява превоза на стоката до Румъния, което е доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава - членка. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.5 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Посочил е, че по чл. 9 т.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Съдът е приел, че подписът и печатът на румънската фирма - получател в кл. 24 на товарителницата удостоверява получаването на стоката, а получаването на стоката не е опровергано и с данните съдържащи се в отговорите на румънските данъчни власти, дадени в отговорите по формулярите "SCAC 2004а". Изводът на съда е, че няма нито данни, нито твърдения че ВОД не са осъществени. В тази връзка решаващият състав е посочил, че в практиката на Съда на Европейските Общности терминът „изпратени” следва да се тълкува в смисъл, че ВОД на стока е извършено и освобождаването на ВОД се прилага, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това е напуснала територията на страната-доставчик.

Решението на Административен съд Варна е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1/ да е налице доставка на стоки, 2/ да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/ доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/ получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка.

Правилно съдът е приел, че получателят е с валиден идентификационен номер към датата на възникване на данъчното събитие. Приетите и неоспорени по делото доказателствени средства обосновават наличието на положителен юридически факт — ВОД, осъществен от дружеството. В подкрепа на това са изводите на приетата и неоспорена ССчЕ - първоначална и допълнителна при първото гледане на делото. Във връзка с процесните фактури от „Tehno Comert S.R.L“ към „Кедър 2012“ ЕООД има извършени плащания на обща стойност 275 836.45лв. от лицето Т.А.Ф са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя съобразно изискванията на закона, към датата на издаването им жалбоподателят е разполагал със стоките описани в тях. Стоките са изписвани в края на месеца, през който е ставала реализацията им и приходът от продажбите по процесните фактури е отчетен в счетоводството на „Кедър 2012“ ЕООД. Действително ревизираното дружество е представило международни товарителници със съответен номер и дата за транспортиране на стоките от България до Румъния, като за изпращач на стоките е посочен „Кедър 2012“ ЕООД, а като получател румънското дружество Tehno Comert S.R.L“ с VAT № RO 29878310 с посочен адрес гр. Г. и идентификационен номер. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в товарителниците е посочено името на превозвача „Приста МХ“ ООД, че същите са подписани от представители, съответно на изпращача, на превозвача и на получателя, като имат и печати на същите дружества. Правилно е установено от допусната съдебно графологична експертиза, че подписите, положени в графа 24 – за получател са изпълнени от К.Д.С получения отговор от румънската администрация едноличен собственик и управител на Tehno Comert S.R.L“ е А. Атанасов, а пълномощник на дружеството е именно К.Д.С съдебно графологична експертиза е установено също, че подписите положени за приел в представените протоколи са изпълнени от Т. Александров, който е упълномощено лице на получателя, отговарящо за транспорта и приемането на стоката. Следователно установените относно дружеството-превозвач обстоятелства категорично потвърждават извършените транспорти.

Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице към румънско дружество - получател по доставките, което към датите на декларираните вътреобщностни доставки е било регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Румъния, както и, че идентификационният номер на получателя е валиден към съответните дати на данъчните събития.

Съгласно чл.31, б.”а” и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане – първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната.

Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС изискваща, при транспорт, осъществен от трето лице за сметка на получателя, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Текстът въвежда и конкретни изисквания към писменото потвърждение - в него следва да се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В случая потвърждението отговаря на изискванията. Конкретни изисквания към транспортния документ не са предвидени в националното законодателство.

Следователно, въведеното от националния законодател изискване за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка е сведено до представянето на транспортен документ или потвърждение от получателя, като и двете трябва да удостоверяват получаването на стоките на територията на друга държава-членка. Именно такива документи представляват процесните ЧМР. Представените документи, които се изискват алтернативно /транспортен документи или писмено потвърждение от получателя/, обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал отговарят на изискването на Директивата да докажат вътреобщностна доставка. ЧМР съдържат подпис на получател и печат на румънското дружество и са редовни от външна страна. Във връзка с тяхното подписване не е установено престъпно обстоятелство, при наличие на данни за валидна регистрация за целите на ДДС към датата на доставката. В конкретния случай доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано в съответната-държава членка лице и стоката е била предадена на превозвач, с което рисковете по нея са преминали върху купувача.

Предвид изложеното съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на спора, на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не се дължат разноски, такива следва да се присъдят на ответника по касация, предвид своевременно направеното искане от процесуалния му представител в размер на 2000 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1021 от 14.05.2018 г.по адм. дело № 3373/2017 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Кедър 2012“ ЕООД, ЕИК 201737109 разноски за касационната инстанция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!