Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС.П.К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Иванова, чрез пълномощника си адв. Г. Георгиева, срещу Решение № 4328 от 26.06.2018г. по адм. д. № 1357/2017г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, в частта с която жалбата на лицето отхвърлена.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводственитеправила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени изцяло процесния РА. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22221915009469-091-001/21.07.2016г. издаден органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 51/12.01.2017г. на директора на Дирекция ОДОП” при ЦУ на НАП София относно допълнително определени задължения по чл. 48, ал.1 и ал.2 от Закон за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), а именно главница в размер на 33 150,37 лева за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. и по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д.В.Д. СТОЙНОСТ) (ЗДДС) в размер на 33 035,76 лева за данъчни периоди от м. ноември 2012г. - м. юли 2014г. и м. ноември 2014г., ведно със съответните лихви за забава. В частта на установените задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ в първоинстанционната жалба не са изложени доводи.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при която не са извършени съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Съдът е приел за неоснователно възражението на ревизираното лице, че предвид наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, данъчната основа за облагане е следвало да бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а не по общия ред. Съдът посочвайки нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е приел, че са налице достатъчно данни за определяне на данъчната основа за облагане, предвид което не е налице необходимост от прилагане особения ред на ДОПК.

По същество на спора за установено, съдът е приел, че Г. Иванова е осъществявала интернет търговия на хранителни добавки и козметични продукти и изготвяне на хранителни режими и консултации, в резултат на което е получавала парични средства, както по банков път, така и в брой. По банкови сметки и микросметки в Изипей на Г. Иванова са постъпвали и плащания във връзка с организирани семинари на различни теми, които суми са превеждани на организаторите на семинарите. Установено е, че приходите от доставки на хранителни добавки и организиране на семинари не са декларирани и върху тях не са платени данъци. Доставките са осъществявани чрез куриери Еконт и Спиди, а плащанията са чрез наложен платеж на куриера при доставка на стоката. Съдът е счел, че с оглед характера на приходите от интернет търговия и от продажба на билети за семинари, осъществяваната от ревизираното лице дейност има характер на търговска дейност, без регистрация като едноличен търговец. Решаващият състав е посочил, че доходите от търговска дейност, съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, се облагат по реда на ал. 1 - 6 на чл. 26 от ЗДДФЛ, а последният препраща към нормите на ЗКПО, визиращи облагане на данъчната печалба.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (основана и допълнителна), вещото лицето по която е посочил, че М. Иванова не е водила счетоводство по реда на ЗСч, като по отношение на всяко получено от нея плащане, прието за приход, няма установени разходи. Позовавайки се на счетоводен стандарт СС18 „Приходи“, вещото лице е приело, че предвид липсата на установени разходи, получените суми не следва да се третират като приход.

Съдът не е кредитирал заключение на вещото лице, в тази му част, но е съобразил, че размерът на приходите от организиране на семинари, следва да бъде намален с осъществените от Г. Иванова плащания с основание „семинар“, организирани от трети лица. Съдът е назначил допълнителни задачи на вещото лице, което при съобразяване на горното да установи размера на данъчната основа. Съдът е приел, че така посочените разходи са документално обосновани, тъй като са налице доказателства за теглени от РЛ и предавани на организаторите в брой или по банков път.

Съобразявайки направените изчисления, съдът е определил облагаема основа, като приходите са намалени с документално обоснованите разходи и са установени размери на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в по-нисък размер. В резултат на което РА е отменен за 2012г. за сумата над 6813,90 лева главница и съответните лихви, за 2013г. - за сумата над 16 013, 80 лева главница и съответните лихви за 2014г. - за сумата над 7 643,52 лева главница и съответните лихви; по ЗДДС за данъчни периоди от месец ноември 2012г. до месец юли 2014г. и месец ноември 2014г. за сумата над 24 733,27 лева главница и съответните лихви. В останалата част жалбата на лицето е отхвърлена и същата е процесната пред настоящата инстанция. В отменителната част решението не е атакувано, предвид което като неоспорено е влязло в сила.

Решението е неправилно в обжалваната му част, като постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата визираща ревизия при особени случаи по чл.122, ал.1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т.1-8. Текстът предоставя на органа по приходите преценка дали да проведе ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т.1-8. Споделим е приложеният метод на облагане, а именно че доходите от търговска дейност, съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, се облагат по реда на ал. 1 - 6 на чл. 26 от ЗДДФЛ, а последният препраща към нормите на ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП.П.О.) (ЗКПО), визиращи облагане на данъчната печалба.

Следва обаче да бъде обърнато внимание на доказателствената тежест в процеса. По реда на чл. 124 ДОПК, Г. Иванова е уведомена, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 ДОПК, което пренася тежестта на доказване за ревизирането лице, въпреки това ревизията е проведена по общия ред, която от своя страна отново прехвърля доказателствената тежест на данъчната администрация. Именно предвид горното, е следвало те да съобразят наличието на доказателства или да съберат такива за приходите и разходите на лицето, след което при съпоставка на същите, както е предвидено в ЗКПО, ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) и Националните счетоводни стандарти, да определи облагаемата данъчна основа по ЗДДФЛ и ЗДДС за всяка от процесните години и налице ли са условията за регистрация по ЗДДС.

В случая, при определяне данъчната основа органите по приходите са взели предвид чистия приход на лицето от осъществяваната от него интернет търговия на стоки – хранителни добавки, без да съобразят наличието на данни за осъществени разходи. Наличието на приходи е установено от извлечения, представени от трети лица (Изипей, Еконт, Спиди и др.) за получени от РЛ суми. Органите по приходи и съда се позовават на представените доказателства (извлечение от разплащателни сметки, микросметки и копия/снимки на разходни-касови ордери), за да изчислят размера на данъчната основа. Независимо от доказателства (стокови разписки, фактури, ордери, касови бонове и диск (л.211 - л.283 от преписката)), представени още в хода на ревизионното производство, за извършени от лицето покупки на хранителни добавки, респективно осъществените от нея разходи, ревизиращите и решаващият състав не са включили сумите по горните в разход на лицето. Мотивът за последното е бил, че разходите не са документално обосновани, което ограничава документалната обоснованост и на документите за приходи, предвид вида им. Съдът посочвайки, че въпреки дадените указания за представяне на доказателства за направените от нея разходи за интернет търговия, такива не са представени, е игнорирал наличните в преписката.

Настоящият касационен състав, намира направеното от касатора позоваване на приложимостта на СС-18- Приходи досежно едновременното признаване на приходи и разходи като съпоставимост между тях, за основателно. Съдът въпреки, възможността за назначаване допълнителни задачи на вещото лице, като е посочил, че ССЕ не следва да се кредитира, е игнорирал така събраните доказателства и доказателствени средства, събрани във връзка с установяване на точния размер на направените разходи във връзка с получените приходи.

В частта, с която са определени задължения за данък по ЗДДФЛ и ЗДДС във връзка с организирането на семинари за които решението е влязло в сила, предвид което същите следва да бъдат приети в размерите установени от вещото лице по ССЕ и кредитирани от съда, без да е необходимо да бъдат изследвани повторно.

При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Като не е обсъдил всички доказателства, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд в обжалваната му част.

При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства (л.211 - л.283 от преписката), видно от които РЛ е извършило разходи за хранителни добавки, като следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор какъв е размерът на получените от РЛ приходи от доставки на хранителни добавки, като съобрази подписаните разходни касови ордери за получени от Г. Иванова суми, размерът на осъществените от нея разходи, по наличните по преписката доказателства за тях, както и да се дадат указания на страните при необходимост от специални знания на експерт графолог. Да се осъди от съда и наличието на представени доказателства за постъпили по сметка в Изипей и по банкова сметка доказателства, които са без посочено основание, а основната част са с основание "билети за семинари", за които да се изложат доводи наличини ли са доказателства за организиране и участие на касаторката. След като органа по приходите е извършил ревизия и облагане по общия ред, следва да се установи наличие на документално обоснован приход, респективно разход.

След събиране на тези доказателства данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, за всеки от данъчните периоди да бъде определена коректно и при спазване принципа на съпоставимост на приходи и разходи, респективно да бъде установена данъчна основа за облагане по ЗДДС и налице ли е задължение за регистрация по ЗДДС.

Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ в обжалваната част Решение № 4328 от 26.06.2018г. по адм. д. № 1357/2017г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!