Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от:1/ Главния архитект на община С., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Нуцова; и 2/ ЕТ "В. - К. Пранарова", гр.[населено място], представляван от собственика К. Пранарова, чрез пълномощника й - адв.. О; и двете против решение №294 от 19.02.2018г. постановено по адм.дело №695/2017г. на Административен съд Благоевград, с което е отменено Разрешение за поставяне №79/17.07.2017г. на главния архитект на община С..

С касационната жалба на главния архитект на община С. се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С касационната жалба на ЕТ"В. - К. Пранарова", се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като недопустимо и неправилно, на всички основания по чл.209, т.2 и 3 АПК.

Ответникът: Е. Станинска, лично и чрез пълномощника й - адв.. П, оспорва двете касационни жалби като неоснователни, по съображения подробно изложени в писмена защита, която представя.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение.

Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество се установи:

Предмет на оспорване пред пред АС Благоевград е Разрешение за поставяне №79/17.07.2017г. на главния архитект на община С., издадено на основание чл.56, ал.1, вр.чл.55 ЗУТ, с което на ЕТ "В. - К. Пранарова", гр.[населено място] е разрешено поставянето на на ВТО - павилион - заведение за бързо хранене в УПИ XIV, кв.55 по плана на гр. С., ПИ с идентификатор 65334.300.1013 по КККР на гр. С..

Жалбата е подадена от Е. Станинска, носител на ограничено вещно право на строеж върху УПИ XIV, кв.55 по плана на гр. С., на основание нот.акт за замяна №143, т.V, д.№1381/2006г. на СВ-Благоевград и чл.66, ал.2 ЗС, поради това, че сградата е съборена.

От анализа на доказателствата е прието от съда, че жалбата е допустима, а по същество - основателна, поради нарушение на материалния закон. Според съда преместваемият обект, разрешен за поставяне с оспорения акт, по начин на изграждане не е обект по чл.56, ал.1 ЗУТ, а е строеж, за който се изисква разрешение за строеж и съгласие на оспорващата, каквото липсва. Освен това разрешението е издадено на ЕТ, който не е собственик на имота, поради което за издаването му е било необходимо съгласието на собствениците на УПИ XIV, кв.55 по плана на гр. С. или писмен договор за наем на заеманата от обекта площ, каквито съгласия в случая спрямо ЕТ не са установени, с което е нарушен чл.56, ал.5 ЗУТ. Съдът е игнорирал представените декларации-съгласия от собственици на имота, като дадени спрямо К. Пранарова, а не спрямо ЕТ "В. - К. Пранарова", които са различни правни субекти.

Решението е недопустимо.

Същото е постановено по недопустима жалба, от лице без правен интерес от оспорване на разрешението за поставяне. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, за която съдът следи служебно.

В случая съдът е извършил такава преценка, но изводите му за допустимост на оспорването са неправилни. Правният интерес се преценява спрямо вида и характера на издадения акт. Оспореният акт е издаден в производство по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект - чл.56, ал.2 и сл.ЗУТ, вр.с Наредба за реда и условията за разрешаване поставянето на преместваеми обекти за търговски и други дейности, приета от ОбС-Сандански през 2011г., изм. с решение №330/2016г. на ОбС-Сандански, вр.чл.55 ЗУТ - временно, до реализиране на предвижданията по действщия ПУП за УПИ XIV, кв.55 на гр. С. и най-много за срок от 5г.

Установено е, че преместваемият обект - предмет на оспореното разрешение, е по отношение на имот - УПИ XIV, който е частна, а не държавна или общинска, собственост. В хипотеза, като процесната, разрешение за поставяне на обект по чл.56, ал.1 ЗУТ се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ - чл.56, ал.5 ЗУТ. Разпоредбата на чл.56, ал.5 ЗУТ не визира съгласие от носителите на ограничени вещни права върху имота, за разлика от други правни норми на ЗУТ, които изискват такова съгласие /напр.чл.131, ал.1, чл.149, ал.2, т.1 и 3 ЗУТ/. При положение, че за поставяне на преместваем обект в частен имот, специалният закон - ЗУТ не изисква съгласието на носителите на ограничени вещни права върху имота, тези лица не се явяват заинтересовани в производството по чл.56, ал.2 ЗУТ. Това е така, тъй като издадените по този ред актове не ги засягат неблагоприятно, не им нарушават съществуващи права,нито пък има създават задължения. С издаденото разрешение за поставяне на павилион за бързо хранене не се засяга правото на строеж на ответницата Станинска върху имота, тъй като то не се отнема, то си съществува до предприемане на действия по неговото реализиране, съгласно предвижданията на действащия ПУП-ПЗ, за каквито действия по делото няма данни.

От изложеното следва, че за ответницата Станинска не е налице правен интерес от оспорване на издаденото разрешение за поставяне, поради което жалбата й се явява процесуално недопустима, на основание чл.159, т.4 АПК. Като недопустима съдът е следвало да я остави без разглеждане, а не да се произнася по същество. Произнасянето по недопустима жалба води до постановяване на недопустимо решение, което на основание чл.221, ал.3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството - прекратено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №294 от19.02.2018г. постановено по адм.дело №695/2017г. по описа на Административен съд Благоевград, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.