Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково срещу решение № 684/02.11.2017г., постановено по адм. дело № 627/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменено решение № 1012-26-31-9/29.05.2017г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]-2140-26-971/22.12.2016г. на ЗА ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково. Преписката е върната на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Х. Ахмед от [населено място], обл. [област], заявление вх. № 2113-26-1717 от 25.08.2016г., съгласно дадените задължителни указания в мотивите на съдебното решението, относно тълкуването и прилагането на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл.1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – Х. Ахмед, от [населено място], общ. [община], обл. [област], чрез процесуален представител адв.. В, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно, като постановено въз основа на правилно възприети от решаващия съд факти, обосновани и верни изводи при тълкуване на приложимите правни норми. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно, като постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушение, правилно приложение на материалния закон и обосновано, поради което счита, че същото да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд – шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема за установено следното:

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 1012-26-31-9/29.05.2017г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. Ахмед против разпореждане № [ЕГН]-2140-26-971/22.12.2016г. на ЗА ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68, ал.1-3 КСО и чл.69б, ал.2 КСО е отказано отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на жалбоподателя. Прието е, че към датата на заявлението - 25.08.2016г., Ахмед има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж, положен за периода от 30.06.1969г. до 30.06.1989г. с прекъсване както следва: осигурителен стаж от 2 категория труд – 10 г. 07 м. и 23 дни, осигурителен стаж от 3 категория труд – 02 г. 08 м. и 20 дни и общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд – 16 г. 00 м. и 11 дни и възраст към 25.08.2016г. – [възраст], съответно сбор от възраст и осигурителен стаж – 81г. 10м. 15 дни.

Съгласно чл.69б, ал.2 КСО, административният орган приема, че на Ахмед не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст [възраст] дни, но няма 15г. осигурителен стаж, положен при условията на втора категория, а има 10г. 07м. и 23 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 81. Според административният орган, Ахмед не отговаря на условията и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл.68, ал.1-2 КСО, тъй като има навършена възраст [възраст], но няма осигурителен стаж 38 год. 02 мес., а има 16 год. 00 мес. 11 дни. Зачетеният стаж за времето на военна служба за периода от 30.06.1969г. до 30.06.1971г. с продължителност 02г. 00 м. 01д. не е приет за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, при което е изведено, че на Ахмед не се следва пенсия и на основание чл.68, ал.3 КСО, тъй като Ахмед има навършена възраст [възраст], но няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 год. 00 мес. 10 дни.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира за правилни изводите на административния орган досежно липсата на предпоставките по чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй като макар да е навършил изискуемата възраст, Ахмед няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. Решаващият съд приема, че по отношение на жалбоподателя не са налице и условия за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал.1-2 от КСО, тъй като общият му осигурителен стаж е в размер по-нисък от необходимия по силата на същата законова норма - 38г. и 02 м.

Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд дефинира като спорен от правна страна въпроса относно приложимостта на по-благоприятната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО. Същата съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал.1-2 КСО и създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември 2016 г. да придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

От приетата, без оспорване от страните по делото, като писмено доказателство, военна книжка на Ахмед е установено, че същият е бил на редовна военна служба (понастоящем наборна служба) в периода 30.06.1969г.-30.06.1971г. Първоинстанционният съд извежда, че след като стажът на редовна военна служба положен от жалбоподателя за процесният период, се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999г. при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП/ отм/, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение, обр. УП-15 изх. № 5509-28-631 от 15.12.2016г., в което е отразено, че за периода м. март 1984г.- м.октомври 1984г. Ахмед е изработил като тютюноработник общо 239 дни, при което решаващият съд обосновава наличието на хипотезата на чл. 96, ал.7 от ППЗП отм. , като извежда, че за тези изработени дни следва да му се зачете за трудов стаж период от една година. Първоинстанционният съд обсъжда и наличието на правопораждащото основание, установено в нормата на чл. 94в от ППЗП отм. .

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че след признаването за действителен осигурителен стаж на периода на редовна(наборна) служба за времето 30.06.1969г.-30.06.1971г.и времето на положеният от оспорващото лице в тютюневата промишленост, като тютюноработник и респ. непосредствено зает в растениевъдството, труд от 01.02.1984г. до 20.10.1984г., за една година трудов стаж, то осигурителният стаж на Ахмед надвишава 15 г. и с оглед навършената от него възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ - 65г. 10м. и 04 дни, то същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.

Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Хасково, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Спорният период от 30.06.1969г.-30.06.1971г., през който Ахмед е отбивал задължителната си военна служба правилно е зачетен от първоинстанционния съд за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Съгласно §9, ал.1 ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. О. действаща разпоредба до 31.12.1999г. е нормата на чл.81 от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП, обн. в Изв. Бр.5/1958г., отм. ДВ, бр.21/17.03.2000г., в сила от 01.01.2000г.), съгласно която за трудов стаж от ІІІ категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.

Според чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периода на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС - за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера на фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

В процесния период 1969г.-1971г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закон за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от Ахмед трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.

Касационната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно стажа на Ахмед, установен в Удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-28-631 от 15.12.2016г., в което е отразено, че за периода м.март 1984г. - м.октомври 1984г. Ахмед е изработил като тютюноработник общо 239 дни. Нормите на чл.94в и чл.96, ал.7 от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите отм. , действащ по време на полагането на труда, регламентират специалното правило и създават законова привилегия за зачитане на стажа на работещите в селското стопанство, за непосредствено заетите в растениевъдството и производството на тютюн. Данните от цитираното удостоверение не са обсъдени от пенсионния орган и при зачитане на стажа на жалбоподателя за 1984 г. не е направена преценка в контекста на цитираните норми.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, предвид липсата на представени доказателства за реалното им извършване, такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 684/02.11.2017г., постановено по адм. дело № 627/2017г. по описа на Административен съд – Хасково.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Ключови думи
No law branches!