Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.76, ал.3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 93/24.10.2017г., постановено по адм. дело № 22/2017г. по описа на Административен съд – Шумен.

Първата касационна жалба е депозирана от „МБАЛ – Шумен“ АД, представлявано от изпълнителния директор срещу оспореното решение, в частта, в която се отхвърля жалбата им против заповед за налагане на санкции № РД-09-01/04.01.2017 г. на Директора на РЗОК – Шумен, в частта, по точки от 1,2,15,17,19,20,25 и т.26, по точки 3,4,5 и т.18, по точки от 10 до 14 включително, по точка 6, 7, 8 и 9, по точка 22,23 и 24, по точка 28,29 и 30 и по точка 27. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отмени оспорения административен акт. Претендират се направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

Втората касационна жалба е подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - град Шумен (РЗОК - Шумен) против процесното решение, в частта, в която е отменена заповед за налагане на санкции №РД-09-01/04.01.2017г. на Директора на РЗОК - Шумен, в частта за наложени финансови неустойки, както следва: по т.16 за нарушение по чл.238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200.00 лева (двеста лева); по т.21 за нарушение по чл.238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за сумата от 200.00 лева (двеста лева). Развити са съображения досежно валидност и допустимост на първоинстанционното решение, в обжалваната част, но постановено при наличие на отменителни основания - съществено нарушение съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното решение, в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Споделя изводите на административния съд в решението и мотивите към него. Намира, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции № РД-09-01/04.01.2017 г. на директора на РЗОК – Шумен, издадена на основание чл.74, ал.4 от ЗЗО, чл.270 ал.1 и чл.280 ал.4 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, с което на “МБАЛ-Шумен” АД, град Шумен са наложени общо 30 санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. за всяка, на основание чл.261 ал.1 т.1 и чл.265 ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, респективно на обща стойност в размер на 6 000.00 лв.

По точка 1,2,15,17,19,20,25 и т.26 от обжалваната в първоинстанционното производство заповед административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в т.2.1,т.2.2,т.5.1,т.5.3,т.6.1,т.6.2,т.6.7 и т.6.8 на Протокол №VI-149-250/21.10.2016год. /Протокола/ - в част І „Данни, попълвани от лекар/лекар по дентална медицина, издал направлението за хоситализация/лечение по амбулаторни процедури“ Блок „Изпраща се за прием“ и част II „Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение“, Блок „Приемащо лечебно заведение“ не са положени подписи на изпращащ и на приемащ лекар, като в първия и третия случай липсват и двата подписа едновременно. Решаващият съд намира гореупоменатите нарушения за безспорно установени както от приложените по делото Направления за хоспитализация обр.7 /л.115,л.118,л.183,л.188,л.192, л.196,л.215 и л.220 по делото/ по отношение на ЗОЛ, така и от заключенията на вещите лица д-р В.Стоянов /л.450 от делото / и д-р М.Ценова /в.456 от делото/ по СМЕ, приета от съда и страните без възражения, като обективни и компетентно дадени и кредитирани от съда с оглед кореспонденцията им със съвкупния доказателствен материал по делото. Първоинстанционният съд извежда, че административният орган правилно е приел наличието на нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация, съставляващо нарушение на чл.238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК.

По точки 16 и 21 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в 5.2 и т.6.3 на Протокола. Първоинстанционният съд намира, че горните нарушения покриват критериите за маловажен случай по смисъла на пар.1 т.4.2.б“в“ от ДР на Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, а именно техническа грешка при изготвяне на Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ – НЗОК № 7), изразяваща се в липса на подпис на приемащ и изпращащ лекар, но вписани име и фамилия на същия, като в останалата медицинска документация по отношение на този пациент е вписан и съответно положен подпис на лекаря. Обоснован е извод, че при тази хипотеза административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.258, ал.4 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, поради което заповедта в тази част е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона.

По точки 3,4,5 и т.18 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в т.2.3, т.2.4 и т.2.5 и т.5.4 на Протокола - при всичките четири случая, в двата екземпляра на Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл.№7/, в част ІІІ „Данни, попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение“, Блок „Постъпил в лечебното заведение“ липсва подпис на ЗОЛ, че е запознат с източника на финансиране и предстоящи процедури. Установено е също, че в първия случай, по повод проверка на ИЗ №16 465/2016год. на ЗОЛ в двата екземпляра на Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл.№7/ в част II „Данни попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебно заведение“, Блок „Приемащо лечебно заведение“ не е положен подпис на приемащ лекар и не е попълнен реквизит „ИЗ№“, а във втория и третия случаи-по повод проверка на ИЗ№16 541/2016 на ЗОЛ и ИЗ№16 565/2016 на ЗО в двата екземпляра на Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл.№7/, а в част I „Данни, попълвани от лекар/лекар по дентална медицина, издал направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“, Блок „Изпраща се за прием“ не е положен подпис на изпращащ лекар, а в част II „Данни попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебно заведение“, Блок „Приемащо лечебно заведение“ не е положен подпис на приемащ лекар. Първоинстанционният съд намира за правилни изводите на административния орган, че горното се явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и като правна квалификация съставлява нарушение на чл.238 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК.

По точки от 10 до 14 включително от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в т.4.5, т.4.6, т.4.7, т.4.8 и т.4.9 на Протокола - в двата екземпляра на Направление за хоспитализация за приемащ лекар с положен подпис е отразен д-р Р.Халим – специализант по кардиология, който не е посочен в Приложение №1 към Допълнително споразумение №47/26.05.2016 г. към договор №270305/24.02.2015 г. Решаващият съд излага съображения относно наличието на допуснато нарушение на чл.240 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., доколкото цитираната разпоредба изисква медицинската документация, в т.ч. "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ – НЗОК № 7), да се подписва само от лекари, включени в Приложение №1 към договора с изпълнителя на болнична помощ, т.е. от лекари с придобита специалност, а в случая е установено, че в направленията за хоспитализация като приемащи лекари са се подписали лекар-специализант, невключен в този списък. Първоинстанционният съд приема, че „МБАЛ - Шумен“ АД, в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ, е нарушило установените изисквания за работа с медицинска документация и в частност изискването на чл.240 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., поради което административният орган правилно е наложил на оспорващото дружество финансова неустойка в размер на 200.00 лева при наличие на визираните в чл.265 ал.3 във вр.с чл.261 ал.1 т.1 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., материалноправни предпоставки, респективно в частта ѝ по точки от 10 до 14 включително атакуваната заповед е издадена при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

По точка 6, 7, 8 и 9 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушения, констатирани в 2.7, т.2.8, т.2.9 и т.2.10 на Протокола - в деня на постъпването на пациентите в ЛЗ им е направена рентгенография на бял дроб, съставляващо основна диагностична процедура, разчитането на която е направено от д-р. А, но няма положен подпис от специалиста по образна диагностика. Първоинстанционният съд обосновава извод относно наличието на нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация, като правна квалификация съставляващо нарушение на чл.158 т.6 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, тъй като резултатът от образното изследване-рентгенография на бял дроб, която е основна диагностична процедура е без подпис на специалиста, извършил изследването, а това е изискване на Медицинския стандарт „Образна диагностика“. Изложени са мотиви, съобразно които административният орган основателно е приел, че това нарушение не покрива критериите за явна фактическа грешка и за маловажен случай, поради което и на основание чл.261 ал.1 т.1 и чл.265 ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил на лечебното заведение финансова неустойка в размер на 200.00 лв. за всяко нарушение.

По точка 22, 23 и 24 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в част т.6.4,т.6.5 и т.6.6 на Протокола - при дехоспитализацията на ЗОЛ лечебното заведение-изпълнител на болнична помощ не е издало епикриза в три екземпляра - за пациента, за ОПЛ и екземпляр, приложен към ИЗ. Въз основа на това административният орган е приел, че е налице нарушение на чл.185, ал1, т.1,т.2 и т.3 от НРД 2015 за МД. и на основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00 лв. на лечебното заведение за всяко едно от нарушенията. Първоинстанционният съд намира, че гореупоменатите нарушения са установени по безспорен начин както от приложената по преписката медицинска документация, така и от заключението на вещото лице по СМЕ-д-р М.Ценова /л.456 от делото/, прието от съда и страните по делото без възражения като обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото.

По точка 28,29 и 30 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в част т.9.1,т.9.2 и т.9.3 на Протокола - в ИЗ на ЗОЛ са приложени 3бр.епикризи, издадени на датата на дехоспитализация на пациентите - 19.10.2016год., без подписи на лекуващ лекар и нач.отделение. Въз основа на това административният орган е приел, че е налице нарушение на чл.185, ал1, т.1 и т.2 от НРД 2015 за МД, тъй като два броя от изготвената епикриза не са връчени на пациента при изписване, което представлява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и на основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00 лв. на лечебното заведение за всяко едно от нарушенията. Решаващият съд намира гореупоменатите нарушения за установени по безспорен начин както от приложената по преписката медицинска документация,така и от заключението на вещото лице по СМЕ-д-р Д.Панов /л.462 от делото/, прието от съда и страните по делото без възражения като обективно и компетентно дадено и кредитирано от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото.

По точка 27 от Заповедта административният орган се е позовал на нарушение, констатирано в част т.6.9 на Протокола, установено при проверка на медицинска документация по КП №39 за ИЗ №16 680/2016 г., за проведено лечение на ЗОЛ, прието без направление за хоспитализация. Въз основа на горното, административният орган е констатирал наличие на нарушение на чл.158, т.2 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016год. и на основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200.00 лв. на лечебното заведение. След преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съда намира, че горното се явява нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и като правна квалификация съставлява нарушение на чл.158, т.2 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016год, което представлява нарушение на установените изисквания за работа с медицинската документация.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд извежда че оспорваната заповед е издадена от компетентен по степен и материя орган – Директор на РЗОК – Шумен. Прието е, че същата е изготвена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна. В частта по точки от 1,2,15,17,19,20,25 и т.26 от заповедта, по точки 3,4,5 и т.18 от заповедта, по точки от 10 до 14 включително от заповедта, по точка 6, 7, 8 и 9 от заповедта, по точка 22, 23 и 24 от заповедта, по точка 28,29 и 30 от заповедта и по точка 27 от заповедта, първоинстанционният съд намира оспореният акт за материално законосъобразен, като издаден при наличие на констатираните нарушения от контролните органи, при правилно посочване на разпоредбите, на основание на които административният орган е квалифицирал установените деяния като нарушения на чл.238, чл.240, чл.158, т.6 чл.158, т.2 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и по чл.185, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НРД 2015 за МД, а определените санкции по вид и размер в съответствие на предвидените в чл.265 ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Решаващият съд извежда, че издадената заповед, в посочените й части е съобразена и с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. По отношение на оспорените т.16 и т.21 от заповедта, първоинстанционният съд приема, че същата е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона, поради което в тази част заповедта като незаконосъобразна е отменена.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Шумен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначени са необходимите поради нуждата от специални знания, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно – медицински експертизи, съгласно чл.195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл.144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл.202 от ГПК във вр. чл.144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Ключови думи
No law branches!