Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба за отмяна на основание чл.239, т.1 и т. 4 от АПК, на определение №4911/17.04.2018 г. по адм.д.№12830/2017 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение.

В молбата за отмяна е направено особено искане разглеждащият състав на ВАС, петчленен състав на Втора колегия по своя преценка да направи искане за приемане на съвместно тълкувателно постановление по прилагане на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Искателят моли също, ако съдът прецени, че не са налице основанията по чл.239 от АПК, да разгледа молбата за отмяна с оглед изложените съображения като частна жалба срещу определението на ВАС, чиято отмяна се иска. В молбата за отмяна са изложени и доводи по съществото на спора, които са неотносими към производството по чл.239 и сл. от АПК.

Ответникът – кметът на О. П – Район „Южен“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането.

Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл.240, ал.1 от АПК. Молбата за отмяна е подадена на 23.04.2018 г., а определението е от 17.04.2018 г., т.е. искането за отмяна е в срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Определение №4911/17.04.2018 г. по адм.д.№12830/2017 г. по описа на ВАС – Второ отделение е постановено в производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК за допълване на в частта му за разноските на определение №897 от 23.01.2017 г. постановено по адм.д.№12830/2017 г. по описа на ВАС, второ отделение. Осъдена е О. П да заплати на А. Куртенков разноски в размер на 10.00 лева за държавна такса и е отхвърлено искането на Куртенков за присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер от 1200 лева /по 600 лева за всяка инстанция/, съгласно договор за правна помощ на искателя с адв.. Г по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) /по бедност, като негов приятел/. ВАС е приел, че не е доказано материалното затруднение на Куртенков, за да му бъде предоставена безплатна правна защита като на приятел от адв.. Г. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) /ЗА/, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Според чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

С допълненото определение №897/23.01.2017 г. по адм.д.№12830/2017 г. на ВАС, второ отделение, в частно касационно производство по чл.229 и сл. от АПК, е отменено определение №2026 от 16.10.2017 г. по адм.д.№2852/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, като вместо него е постановено спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед №47-РОА-508/27.09.2017 г. на кмета на Район „Южен“, О. П до приключване на производството по оспорването й. Определение №897/23.01.2017 г. по адм.д.№12830/2017 г. на ВАС, второ отделение е окончателно. Последното е допълнено в частта му за разноските с процесното определение №4911/17.04.2018 г. по адм.д.№12830/2017 г., което също не подлежи на обжалване.

В молбата за отмяна са посочени като основания чл.239, т.1 и т.4 от АПК. Според тези хипотези, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната и когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

Куртенков сочи, че не е знаел за неосведомеността на съдебния състав на ВАС, който е постановил определение №4911/17.04.2018 г. по адм.д.№12830/2017 г. в отхвърлителната му част, относно определение №3314/15.03.2018 г. по адм.д.№2656/2018 г. на ВАС, второ отделение, с което Куртенков е бил освободен вече от разноски, поради материалното му положение. Според касатора, това представлява основание по чл.239, т.1 от АПК, тъй като и двете определения касаят оспорването на заповед №47-РОА-508/27.09.2017 г. на кмета на Район „Южен“ при О.П.Т незнание на искателя и на съда, няма характер на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.239, т.1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Не се установява и твърдяното от Куртенков противоречие между двете определения на ВАС, като същите са постановени в съдебни производства с различен предмет.

Съгласно чл.239, т.1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение /или определение, както е в процесния случай/, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Условията за приложение на разпоредбата е новите обстоятелства или писмени доказателства, на които се позовава искателя, да са от съществено значение за делото, да не му са били известни като страна по делото и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна да не е могъл да ги представи по обективни причини. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Цитираните от искателя определения на ВАС не представляват нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства по смисъла на чл.239, т.1 АПК. Твърдяното незнание на искателя и на съдебния състав не могат да имат характер на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.239, т.1 от АПК.

По чл.239, т.4 от АПК като аргумент на искането за отмяна се сочи, че определение №4911/17.04.2018 г. по адм.д.№12830/2017 г. в отхвърлителната си част противоречи на определение №3314/15.03.2018 г. по адм.д.№2656/2018 г. на ВАС, второ отделение, което определение според касатора е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Това твърдение на искателя е неоснователно, тъй като двете определения имат различен предмет, поради което не попадат в хипотезата по чл.239 т.4 от АПК. Определение №4911/17.04.2018 г. на ВАС, ІІ Отд по адм.д.№12830/2017 г. касае производство по допълване на друг съдебен акт – определение в частта му за разноските в производство по чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 АПК, докато определение №3314/15.03.2018 г. на ВАС, ІІ Отд по адм.д.№2656/2018 г. касае процедура по разглеждане на молба за освобождаване от разноски на лицето. Наистина, освобождавайки Куртенков от съдебни разноски по адм.д.№2656/2018 г., ВАС е преценил, че лицето няма финансова възможност да ги покрие. Но предметът на това производство не е идентичен с предмета на адм.д.№12830/2017 г. по описа на ВАС, второ отделение, поради което не е приложим чл.239, т.4 АПК.

С оглед изложеното не е налице основание за исканата отмяна на определение №4911/17.04.2018 г. по адм.д.№12830/2017 г. по описа на ВАС, второ отделение.

По отношение направеното особено искане от молителя разглеждащият състав на ВАС, петчленен състав на Втора колегия по своя преценка да направи искане за приемане на съвместно тълкувателно постановление по прилагане на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), настоящият състав намира същото за неоснователно. Налице е трайна практика на ВАС относно прилагане на разпоредбата, а и тълкуването й е извън предмета на молбата за отмяна и е предмет на решаване на въпроса по същество, който вече е разрешен със влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска.

По отношение на искането на молителя да се разгледат наведените от него доводи по съществото на правния спор в настоящото съдебно производство, съдът намира отново, че това е недопустимо в производството по чл.237 и сл. от АПК.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА подадено от А. Куртенков от [населено място], на основание чл.239, т.1 и т..4 от АПК, на влязлото в сила определение №4911/17.04.2018 г. по адм.д. №12830/2017 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е постановено допълване в частта за разноските на определение №897/23.01.2018 г. по адм.д.№12830/2017 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.