Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-област срещу решение № 374 от 02.04.2018 г. по адм. д. № 1228/2017 г. по описа на Административен съд – София-област, с което се отменя решение № 1040-22-34/10.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-22-207/11.10.2017 г. от В. Николов, и оставеното в сила разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми, чрез прихващане на вземания от държавното обществено осигуряване № 4021-22-35/26.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото поделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът – В. Николов, чрез пълномощника адв.. И, в писмен отговор оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО пред Административен съд – София-област, е оспореното от жалбоподателя решение № 1040-22-34 от 10.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 4021–22-35/26.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-област. С последното е установено, че за възстановяване на добросъвестно получената от В. Николов сума в размер 546,00 лв., представляваща неправомерно получено обезщетение за безработица, установено с разпореждане № 226-00-1178-3/25.11.2011 г. В разпореждането е посочено, че длъжникът има вземане от държавното обществено осигуряване, произтичащо от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, изплащана от ТП на НОИ – София-област. С оглед изложеното, в разпореждане № 4021-22-35/26.09.2017 г., на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено следното: 1. Да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от добросъвестно получена от В. Николов сума, в размер на 546,00 лева, от неправомерно получено обезщетение за безработица, установено по основание и размер с разпореждане № 226-00-1178-3/25.11.2011 г., с вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от пенсия за инвалидност поради общо заболяване, до размера на задължението; 2. От полагащата се пенсия за ИОЗ по чл. 74 от КСО на В. Николов да се удържи сума в размер на 925,83 лв., от които 546,00 лв. главница и 379,83 лв. лихва за просрочие, начислена до 26.09.2017 г.

Първоинстанционния съд е уважил жалбата на Николов и е постановил решение, с което е отменил решение № 1040-22-34 от 10.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 4021–22-35/26.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-област.

За да постанови този резултат решаващият съдебен състав е приел, че административният орган не е спазил изискванията, изрично уредени в чл. 110, ал. 4 от КСО, за редовно връчване на напомнително – покана № К-07-5093 от 02.12.2013 г. за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК, издадена от началник отдел „КПК“, с което В. Николов е поканен да заплати доброволно задължението си по разпореждане № 226-00-1178-3/25.11.2011 г. в 7-дневен срок от получаване на поканата. Съгласно приложимата в случая редакция на нормата, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

По делото не са представени доказателства напомнително – покана от 02.12.2013 г. да е било връчено лично срещу подпис на задълженото лице, нито по пощата с обратна разписка на постоянния адрес на лицето или по месторабота. Административният орган е прибегнал до връчване чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа на таблото в сградата на ТП на НОИ – София-област на 18.12.2013 г., и същото е снето на 27.12.2013 г., без да е упражнено предвиденото в закона лично връчване на напомнително-покана от 02.12.2013 г. преди пристъпване към залепване на уведомление.

При тези данни, първоинстанционният съд е възприел възражението на жалбоподателя, че дължимостта на сумите, установени с разпореждане № 226-00-1178-3/25.11.2011 г., е изтекла по давност. Прието е, че на основание чл. 115, ал. 1 от АПК, за вземанията за 2010 г., давностния срок е изтекъл на 01.01.2016 г., а за вземанията за 2011 г., съответно на 01.01.2017 г. Поради нередовното връчване на напомнително-покана от 02.12.2013 г., съдът е приел, че не е налице прекъсване на петгодишния давностен срок, поради което към момента на издаване на разпореждането - 26.09.2017 г., дължимостта на сумата, разпоредена за прихващане с вземане от ДОО, е била погасена по давност.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.

Основният спор по делото е правен и се свежда до въпроса за спазване изискванията на чл. 110, ал. 4 от КСО във връзка с прекъсването на давността по чл. 115, ал. 1 от КСО. Безспорно е, че разпореждане № 226-00-1178-3/25.11.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-област е връчено надлежно на В. Николов и че същият не е предприел действия за възстановяване на получената от него сума от държавното обществено осигуряване. По делото фигурира напомнително – покана № К-07-5093/02.12.2013 г., с което Николов е поканен да заплати доброволно задължението си по разпореждане № 226-00-1178-3/25.11.2011 г. в 7-дневен срок от получаване на поканата. По делото не се съдържат данни за връчване на това писмо, а само твърдения на административния орган, че не е върната обратна разписка от пощенския оператор. Първоинстанционният съд е дал възможност на директора на ТП на НОИ – София-област да представи обратната разписка от пощенския оператор за връчване на поканата от 02.12.2013 г., но такава не е приобщена към доказателствения материал. Коментираната покана е залепена в сградата на ТП на НОИ – София-област на 18.12.2013 г. и е снета от там на 27.12.2013 г. Разпореждането за прихващане от сума, която Николов има да взима от държавното обществено осигуряване е издадено едва на 26.09.2017 г. С оглед представените по делото доказателства и тяхната преценка, правилен е изводът на съда, че напомнително – покана от 02.12.2013 г., не е редовно връчено на лицето, поради което не може да се третира, като покана, с която е прекъсната погасителната давност по чл. 115, ал. 1 от КСО, за вземането, за което е разпоредено прихващане с изискуемо вземане.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закон за пощенските пратки условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) „Получател" е физическо или юридическо лице, посочено в адреса на пощенската пратка и/или пощенски паричен превод, за което те са предназначени. По делото няма доказателства за изпращането на коментираната покана, за да се извърши преценка дали пощенският оператор е посетил точния адрес на жалбоподателя и да се потвърди твърдението на административния орган, че жалбоподателят не е бил открит на адреса си. Освен изложеното в чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Ал. 2 на същата норма предвижда възможност на препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Съгласно чл. 5, ал. 3 от общите правила, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.

При липса на обратна разписка не може да се приеме, че е налице връчване по предвидения в чл. 110, ал. 4 от КСО. Ако лицето не е било открито на постоянния му адрес, е следвало да се остави писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, който не може да бъде по-кратък от 20 дни и по-дълъг от 30 дни. Данни за такова известие (още по-малко за две известия) също не се съдържат, а и липсват твърдения, че са извършени и тези действия. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че поканата не е била връчена лично срещу подпис на Николов по пощата с обратна разписка на постоянни му адрес, и не е бил изчерпан редът за връчването, регламентирано в изр. първо на чл. 110, ал. 4 от КСО, то поставянето на съобщение за съставянето на документа, на определено за това място в ТП на НОИ, представлява нередовно връчване, и не поражда целените от административния орган правни последици. Ето защо и поканата от 02.12.2013 г., не е изпълнила и твърдяния от директора на ТП на НОИ – София-област – да напомни на длъжника да изпълни задължението си и да прекъсне давността. Ирелевантно е обстоятелството, кой пощенски оператор е сключил договор с ТП на НОИ – София-област към този момент, предвид липсата на каквито и да било доказателства за изпращане и връчване на поканата.

Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право, в случая ТП на НОИ – София-област, е бездействал. Съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Първоинстанционният съд законосъобразно е обосновал отмяната на оспорения административен акт с това, че дължимостта на вземането, установено с разпореждане № 226-001178-3/25.11.2011 г., е изтекла на 01.01.2017 г. В случая се установи, че не са били налице периоди, в които да е прекъсван 5 - годишинят давностен срок, което обосновава тезата на Николов, изложена пред директора на ТП на НОИ – София-област, че сумата, посочена в разпореждането за прихващане, е погасена по давност и същото е издадено без материално основание.

При тези изводи, решението, с което е отменено решение № 1040-22-34/10.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-област, с която е оставил в сила разпореждане № 4021-22-35/26.09.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите за прихващане на сума, по вземане от ДОО на лицето, е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от 02.04.2018 г. по адм. д. № 1228/2017 г. по описа на Административен съд – София-област.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!