Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Захариев, от [населено място], против решение № 389/04.04.2018 г. по адм. дело № 1058/2017 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-0274-000407/08.10.2017 год. на впд. началник РУ - Ихтиман към ОДМВР – София.

Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът: началник РУ - Ихтиман към ОДМВР – София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорената пред Административен съд София - област заповед №17-0274-000407/08.10.2017 год. на впд. началник РУ - Ихтиман към ОДМВР – София, на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП, на Х. Захариев, е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения АУАН № 1195/08.10.2017 г. оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - амфетамини, установено с техническо устройство „Дръгтест 5000“.

С оглед на това е изведен извод, че Захариев е осъществил състава на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, обуславящ налагането на процесната ПАМ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При установеност на релевантните за спора факти изводите на съда за законосъобразност на наложената ПАМ по отношение на касатора, са правилни.

От данните по делото е установено, че на посочената в АУАН №1195/08.10.2017г. дата - 08.10.2017г., при извършена проверка от мл.автоконтрольор при РУ-Ихтиман на касатора, като водач на МПС, е установено управление на същото след употреба на наркотични вещества - амфетамини, установени с техническо средство - "Дръгтест 5000". За тези резултати е съставен Протокол от 08.10.2017г., подписан от касатора, без възражения. Същият не е възразил и срещу съставения му АУАН. Не са представени данни за извършено химическо изследване кръвта на водача, на основание издаден талон за медицинско изследване /стр.5/.

Въз основа на тези данни ответникът е пристъпил към издаване на оспорената заповед, с която на основание чл.171, т.1, б."б", предл.второ ЗДвП / ред. Д.в. бр.77/2017г./ на касатора е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

По повод оспорване на заповедта касаторът не е ангажирал пред съда никакви доказателства, оборващи констатациите на органа и съставения АУАН, който по аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП се ползува с официална доказателствена сила. Даже напротив. В този акт и в издадения му талон за медицинско изследване на кръвта, изрично е посочил, че няма възражения, т.е приема фактите изцяло.

Поради това обосновано и в съответствие с приложимия материален закон са правните изводи на съда за наличие на предпоставките на чл.171, т.1, б."б", предл.второ ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ.

По единственото оплакване в жалбата, касаещо компетентността на органа-издател на заповедта, съдът е дал правилен отговор, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, при наличието на делегирани правомощия от директора на ОДМВР-София, със Заповед №517з-110/19.01.2017г.

В касационната жалба, като основание за неправилност на обжалваното решение, касаторът отново посочва некомпетентност на органа. Според него към датата на издаване на заповедта е налице промяна в разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП, обн. в Д.в. бр.77/2017г., в сила от 26.09.2017г., а заповедта за делегиране като издадена преди това, не включва правомощието за налагане на ПАМ по изменената разпоредба.

Касационният съд не споделя това оплакване.

С цитираната заповед от 19.01.2017г. /стр.24/ компетентният орган - директора на О. Д на МВР-София е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по чл.171, т.1 - т.6 ЗДвП на длъжностни лица от ОДМВР-София, а именно: в т.4 - на началниците на РУ при ОДМВР-София. Делегирането е на основание закона - чл.172, ал.1 ЗДвП и заповеди на министъра на вътрешните работи, допускащи делегацията. Към 19.01.2017г. разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП е със съдържание - обн.Д.в. бр.51/2007г., което не се различава съществено от съдържанието й с изменението на: ЗДвП, обн. Д.в.бр.101/2016г. и Д.в. бр.77/2017г., в сила към момента. Във всички редакции на приложимата разпоредба на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП, нормата предвижда налагане на ПАМ при управление на МПС, под въздействието на "упойващо" / в ред. от 2007г./, "наркотично" / в ред.2016 и 2017г./ вещества, т.е правомощието за органа съществува. Наркотичното вещество / в случая амфетамини/ е вид упойващо вещество. Поради това делегирания с посочената заповед от 19.01.2017г. орган, а именно началника на РУ-Ихтиман към ОДМВР-София или впд.началник РУ-Ихтиман, каквото и да значи това, е имал компетентността по издаване на оспорената заповед.

Като е достигнал до същия извод, съдът е приложил правилно закона. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №389 от 04.04.2018г. постановено по адм.дело №1058/2017г. на Административен съд София-област, трети състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!