Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на 02 група Пътен контрол,01 сектор ОКПД, отдел „Пътна полиция“-СДВР, подадена против решение № 2199 от 03.04.2017 г., постановено по адм. д. №10816/2016 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/, с което по жалба на А. Лонгочев е отменена издадена от касатора заповед рег. № 4332з-690 от 27.09.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответника – А. Лонгочев, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Установява се по делото, че ответника по касация младши инспектор А. Лонгочев към датата на издаване на оспорваната заповед е заемал длъжността младши автоконтрольор І степен в 02 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Прието е за безспорно, че съгласно ежедневната ведомост на 31.07.2015г. за времето от 08,30 до 17,30 часа същият ден е бил назначен да изпълнява служебните си задължения в работни места 75-76/фургони/ в сградата на отдел „Пътна полиция“-СДВР, София,ул. „Л. С“№ 4; както и,че на тази дата Лонгочев е снел писмена декларация от Б. Иванов, в която деклариращото лице е заявило, че е управлявало МПС/подробно описано/, участвайки в пътно транспортно произшествие /ПТП/ на 22.07.2015г. На място Лонгочев е съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 966132/31.07.2015г. против Б. Иванов.

Въз основа на събрания доказателствен материал АССГ приема, че след съставянето на АУАН същият е вписан от служител Г. Тоше­ва в дневник за преписките на гишета 75-76/фургони/ и фигурира под номер на преписка 2063. При извършена проверка, назначена със заповед от 12.04.2016г. на директора на ГД „НП“, е установено,че вписаният в дневника АУАН не е предаден на административно наказващият орган и се съхранява в папка „ приключени преписки с фиш“- на гише 75-76/фургони/. В изготвената въз основа на проверката справка се сочи, че работата по получаването, завеждането и движението по приключили преписки за напуснали водачи ПТП е възложена именно на Лонгочев.

С оспорената пред съда заповед на Лонгочев е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл.194,ал.2,т.2,чл.197,ал.1,т.3,чл.200,т.11,пр.1 и чл.204,т.4 ЗМВР. Служителят е санкциониран за това, че на 31.07.2015г. е извършил нарушение на служебната дисциплина,изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения- не е предал съставения АУАН № 966132 на административнонаказващия орган. Налице е според дисциплинарнонаказващия орган виновно нарушение на чл.44,ал.3 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ)/ЗАНН/, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.2 ЗМВР/ неизпълнение на служебни задължения/, за което на основание чл.200,т.11,пр.1 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

За да отмени заповедта съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на администра­тивно производствените правила, както и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Решението е правилно.

Касационният състав споделя мотивите на АССГ, че въпреки дадените с разпореждане от 06.12.2016г. указания на ответната страна/дисциплинарно наказващия орган/, че следва да установи съществуването на фактическите основания, сочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му- в административната преписка не се съдържат доказателства, че Лонгочев не е изпълнил конкретно възложени му служебни задължения- да предаде съставен АУАН- на наказващ орган. Както правилно сочи първоинстанционния съд новелата на чл.44,ал.3 ЗАНН- предписва, че в двуседмичен срок от подписване на АУАН- същият се предава на наказващия орган, поради което подписаният на 31.07.2015 година акт е следвало да бъде предаден най- късно до 14.08.2015 година- т.е. на сочената в оспорената дата -31.07.2015г. нормата на чл.44,ал.3 ЗАНН не е била нарушена. Също така – касаторът не е доказал откъде произтичат задълженията и отговорността на Лонгочев за предаване на съставения АУАН на наказващия орган.

Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение на АССГ и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2199 от 03.04.2017 г., постановено по адм. д. № 10816/2016 г. по описа на Административен съд – София град

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!