Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С против Решение № 1733/26.10.2017г. по адм. дело № 1474/2017г. на Административен съд – гр. Б..

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт на орган по приходите, потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“. Според касатора се касае за неправилно прилагане на материалния закон от органа по приходите при установяване на задълженията на Общината като осигурител и по- точно:1/неправилно определен осигурителен доход на общинските съветници и дължимите за тях осигурителни вноски за 2011г., 2012г. и 2013г. при прилагане на минималния осигурителен доход по основни икономически дейност и квалификационни групи професии, обосновало прилагането на осигурителните прагове върху осигурителния доход на общинските съветници за ревизирания период и установило задължение за осигурителя за ДОО, за здравно осигуряване и УПФ, надвишаващо действителното; 2/неправилно включени в осигурителния доход на лицата от педагогическия персонал на суми, които не съставляват социален разход-възстановен разход за транспорт от местоживеенето до местоработата им в друго населено място и обратно за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., обосновало установяване на задължение на осигурителя за ДОО, за здравно осигуряване и УПФ, надвишаващо действителното.

Общината оспорва констатациите с оплакване за неправилно прилагане на чл.6, ал.2, т.3 от КСО и чл.8, ал.1, т.1 от Закон за бюджета за ДОО за 2011г., 2012г. и за 2013г. с Приложение №1 към тях за всяка от трите ревизирани години. Възразява, че минималните осигурителни прагове са неприложими по отношение на общинските съветници по силата на т.4 от забележките към Приложение №1. Развива подробни съображения и относно твърдението си, че възстановените суми за транспортни разходи на лицата от педагогическия персонал от местоживеенето до местоработата им и обратно не съставляват социален разход на общината, респ. не съставляват част от осигурителния доход, поради което, съгл. чл.6, ал.2 от КСО, върху тези суми не се дължат осигурителни вноски.

Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови съдебен акт, с който да отмени ревизионния акт на органа по приходите, потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения в тежест на О. С за задължителни осигурителни вноски, дължими за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2015г. за размера над общо 953, 86 лева- главница и общо 670, 61 лева лихва. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика”-Бургас при ЦУ на НАП, при редовно призоваване, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при анализа на събраните в административното и съдебно производство, гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд е издал правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна.

С Решение № 17336/26.10.2017 г. по адм. дело № 1474/2017 г. Административен съд – гр. Б. е отхвърлил жалбата на О. С, ЕИК 000057250, против Ревизионен акт № Р-02000216003032-091-001/22.02.2017г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение №114/12.05.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите. Присъдил е разноски.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

По делото е установено, че ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 02000216003032-020-001/04.05.2016г., издадена от М. Бораджиева, началник-сектор. Със същата е възложено извършването на данъчна ревизия на О. С с обхват: 1.Вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2015г.; 2.Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2015г.; 3.Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2015г.; 4.Професионален пенсионен фонд за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2015г. и 5.ДОО за осигурители за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2015г. Срокът на ревизията е бил тримесечен от датата на връчване на заповедта, като същата е следвало да бъде извършена от С. Колев, на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, А. Стоянов- инспектор по приходите, К. Узунова, главен инспектор по приходите и П. Симов, старши инспектор по приходите. Впоследствие, със Заповед № Р-2000216003032-020-003/16.09.2016г. на същия орган по приходите, подписана като електронен документ, срокът на ревизията е продължен, считано до 16.10.2016г. За резултатите от данъчната ревизия е съставен РД № Р-2000216003032-092-001/31.10.2016г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със ЗВР.

Ревизията е приключила с издаване на РА № Р-02000216003032-091-001/22.02.2017г. от М. Бораджиева, на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и С. Колев, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК. С ревизионния акт, в тежест на О. С са установени за довнасяне задължения в общ размер от 82430,26лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 31093, 27лв., както следва: 1.Вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на 14066,36лв. и лихви от 5474,14лв.; 2.Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер от 30042,08лв. и лихви от 8635,05лв.; 3.Универсален пенсионен фонд за осигурители в размер на 5460,24лв. и лихви от 2272,25лв.; 4.ДОО за осигурители в размер на 32861,58лв. и лихви от 14711,83лв.

Недоволен от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия, като с Решение № 114/12.05.2017г., директорът на Д „ОДОП“-Бургас е отменил оспорения РА частично досежно определените задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2015г., общо в размер на 16416,04лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 6842,12лв., като е върнал преписката на органа по приходите с указание за извършване на ревизия по ЗДДФЛ и издаване на нов ревизионен акт. Ревизионният акт бил потвърден в останалите си оспорени части – вноски за фонд ДОО за осигурители за периода, общо в размер на 37672,96лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 14856,15лв.; вноски за фонд ДЗПО за осигурители за периода, общо в размер на 5597,46лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 2267,81лв. и вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода, общо в размер на 14771,64лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 5498,16лв. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е именно ревизионният акт в потвърдената му част.

Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО, осигурителните вноски се начисляват върху осигурителния доход, който включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Начисляването на осигурителните вноски върху целия осигурителен доход, представляващ общия доход на осигуреното лице, отговаря на конституционните принципи за равенство и справедливост, отразени в абзац четвърти на преамбюла на Конституцията. В КСО се дава определение на основно понятие в осигурителното право, а именно „осигурителен доход”. Текстовете на чл. 6, ал. 2 КСО дават дефиниция на осигурителен доход, която е приложима към всички групи задължително осигурени лица. В основата на осигурителния доход е трудовата дейност на осигуреното лице, независимо от правоотношението, в изпълнение на което е извършена. Целта на законодателя е да се сумират всички доходи, с които се е увеличил патримониума на лицето, в резултат на положения от него труд. Конкретният размер на задължението за осигуряване е функция от финансовите резултати от доходоносната трудова дейност. Свързването на осигурителния доход с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното обществено осигуряване и на принципа на равнопоставеност на осигурените лица, прокламиран в чл. 3,т. 3 КСО.

В случая, разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗМСМА, в приложимата редакция, прогласява, че за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, т.е.общинските съветници получават доход, респективно подлежат на осигуряване, за изпълнение на задълженията си през целия месец /за периода от 23.02.2009г. до 31.01.2013г./.

Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, т.8 от КСО се внасят по реда на чл.6, ал.3, изр.1 от КСО върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал.2, т.3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно чл.6, ал.2, т.3 от КСО, със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях. Минималният осигурителен доход, приложим към съответната календарна година се определя с Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от ЗБДОО за 201г., 2012г. и 2013г./налице е тъждественост в трите години/.

Касаторът счита, че минималните осигурителни прагове са неприложими по отношение на общинските съветници по силата на т.4 от забележките към Приложение № 1.

Не намира нормативна опора това възражение на касатора, тъй като безспорно О. С представлява бюджетно предприятие по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗСч и изключението по т.4 обхваща единствено работниците и служителите в бюджетните предприятия, които са осигурени лица по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, към които не спадат общинските съветници, доколкото същите не могат да бъдат определени като работници и служители на общината, въпреки разпоредбата на чл.4, ал.1, т.8 от КСО.

Неслучайно, от 2014г. законодателят е допълнил т.4 от забележките към Приложение № 1 към чл.8, ал.1, т.1 от ЗБДОО за тази година, като изрично е включил и общинските съветници като категория лица, за които не се прилага минималният осигурителен доход, определен в приложението. Това положение е възприето и през следващите години, което показва волята на законодателя да запълни този пропуск, дефинирайки ги като лица, различни от работниците и служителите в общината и конкретизирайки именно тяхното осигуряване.

Обосновани са изводите на административния съд, че задължителните осигурителни вноски за ДОО са правилно изчислени, като административния орган е спазил административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания ревизионен акт и минималният осигурителен доход за общинските съветници следва да се определи като се вземе предвид стойността, посочена за икономическа дейност 84“Държавно управление“ (ред 67 за 2011г., ред 72 за 2012г. и 2013г.) и за квалификационна група професии „Ръководители“ (колона 1). Общинските съветници попадат в първата колона от приложението към чл.8, ал.1, т.1 от ЗБДОО, тъй като са обхванати от код 1111 от Структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите, която е Приложение №2 към Заповед №РД 01-931/27.12.2010г. на министъра на труда и социалната политика. Административният съд, включително и на база приетата съдебно-счетоводна експертиза, в унисон с ревизиращия екип, правилно е установил, че в периода от 01.04.2011г. до 01.02.2013г., осигурителният доход на общинските съветници е изчислен на база получено от всеки месечно възнаграждение, а ако това възнаграждение е по-малко от размера на минималната работна заплата за страна- на база минимална работна заплата за страна за съответния месец.т.е. бил е определен по-нисък осигурителен доход на съветниците, като въобще не са били съобразени относимите минимални осигурителни прагове.

По отношение на твърдението на общината, че възстановените суми за транспортни разходи на педагогическия персонал не съставляват доход, поради което съгласно чл.6, ал.2 от КСО върху тези суми не се дължат осигурителни вноски, касационната инстанция счита за абсолютно правилен изводът на административния съд, че съгласно Наредба № 1 за условията и реда за възстановяване на част от транспортните разходи на педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена, издадена от Министерство на образованието и науката и извършените плащания от общината, тези суми представляват доход по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО и върху тях се дължат предвидените с КСО и ЗЗО задължителни осигурителни вноски.

Разпоредбите на КСО, по отношение елементите на осигурителния доход намират своето доразвитие в Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, в чл.1, ал.8 от която изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Извършените разходи от бюджетните организации в полза на педагогическия персонал от институциите в системата на предучилищното и училищното образование за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места, не са включени в чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски. Същите не са социални разходи по смисъла на КСО, тъй като не представляват социални придобивки по чл.294 и предоставени по реда и начина, определени в чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието, за да бъде приложена разпоредбата на чл.2, ал.1 и 2 от НЕВДПОВ.

Действително, с изм.на чл.1, ал.8 от Наредбата/ в сила от 01.10.2018г./ е допълнена т.19, съгласно което изменение: „Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на възстановените разходи за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота по чл. 219, ал. 5 от Закон за предучилищното и училищното образование“, но в относимата към казуса редакция такова правило не е налице.

Неоснователни са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Направените възражения за необоснованост на съдебния акт също са неоснователни. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя изцяло и счита, че не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения атакуваното съдебно решение се явява законосъобразно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1733/26.10.2017 г. по адм. дело № 1474/2017г. на Административен съд – гр. Б..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!