Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. П срещу решение № 1788 от 07.08.2018г., постановено по административно дело № 1922 по описа за 2018 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив.

Касационният жалбоподател сочи, че оспореното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съдът да уважи жалбата.

Ответникът – заместник – министър и ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. /ОПРР/ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че решението е правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, след съвещание намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Решението е недопустимо.

С обжалваното решение съставът на АС Пловдив е отхвърлил жалбата на О. П против Решение № РД-02-36-614/07.06.2018г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, с което на О. П за констатирано нарушение и съгласно Общите условия на сключен договор /подробно описани в решението на стойност 886 704 лв. с ДДС/ за безвъзмездна финансова помощ е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността му в размер на 44 335,20 лв. с ДДС и е осъдил О. П да заплати деловодни разноски в размер на 2 232,07 лв.

С разпореждане от 26.06.2018г. (лист 135 от досието на дело 1922/2018г. по описа на АС - Пловдив) като жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство е конституирана О.П.К бенефициер по договора за безвъзмездна финансова помощ и адресат на обжалвания пред съда административен акт, О. П има качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение. Видно от самата жалба същата е подадена от община П.. Неясно защо съдът е призовал като жалбоподател по делото кмета на О.П.Н него са връчвани призовките, вкл. за изготвеното решение, той е участвал в проведеното съдебно заседание, като е представляван от юрисконсулт изрично упълномощен да го представлява в производството.

Участието на кмета на О. П като жалбоподател по делото е довело до постановяване на съдебен акт с участието на ненадлежна страна. От данните по делото е безспорно, че кметът на О. П не е бил страна в развилото се административно производство, а е представлявал Общината, която е самостоятелен правен субект. Допуснатото нарушение е съществено. В съдебното производство е участвала страна, която няма процесуална легитимация, тъй като не притежава правото на жалба срещу административен акт, който не я засяга. Правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. Негово е и задължението да следи за участието именно на конституираната страна в съдебното производство, за да се обезпечи по този начин правото на защита на тази страна и възможността и активно да участва в съдебното производство. След като в производството е участвала ненадлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Ето защо с оглед наличният порок на съдебния акт, касационните доводи за неправилността му не следва да се обсъждат. Налице е основание за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при новото разглеждане на делото следва да призове като жалбоподател в производството О. П, за да може същата да вземе участие в съдебното производство, иницирано от нейната жалба.

По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1788 от 07.08.2018г., постановено по административно дело № 1922 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!