Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник сектор в РУ Казанлък към ОДМВР – С. З, чрез юрк.. Р, срещу решение № 86 от 15.03.2018 г. по адм. дело №613/2017 г. на Административен съд – С.З.И се доводи за незаконосъобразност на решението и се претендира отмяната му с произнасяне по същество и потвърждаване законосъобразността на заповед №17-0284-000590/20.10.2017г. на началник сектор в РУ Казанлък към ОДМВР – С. З.

Ответникът А. Бекяр от [населено място] не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на А. Бекяр заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №17-0284-000590/20.10.2017г. на началник сектор в РУ Казанлък към ОДМВР – С. З, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е разпоредено прекратяване регистрацията на пътно превозно средство „БМВ 320Д“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на А. Бекяр, за срок от осем месеца. Съдът е приел, че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Изложил е съображения за издаване на заповедта от компетентен орган, но при допуснато съществено процесуално нарушение и в несъответствие с материалния закон поради липса на мотиви относно определената продължителност на срока, за който е наложена мярката.

Така постановеното решение е неправилно,поради формално прилагане нарушението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК,без да се вземат предвид изложените от фактическа страна мотиви в оспорената заповед

По делото е установено, че на 17.10.2017 г. около 17:20 часа на път IV-56005, западно от гр. К., посока изток-запад, собственият на адресата на заповедта автомобил „БМВ 320Д“ с рег. [рег.номер на МПС] е предоставен от него на лицето Х. Чавуш, която го управлявала без свидетелство за управление на МПС. При осъществената проверка е съставен АУАН №2972 от 17.10.2017 г. за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. С оспорената заповед е прекратена регистрацията на превозното средство за срок от осем месеца. Тези обстоятелства се потвърждават изцяло от свидетелските показания на свид.И. Марков.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, предл. последно от ЗДвП (редакция от ДВ бр. 77 от 2017 г.) предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Тъй като в закона не са визирани критерии за определяне на конкретен срок за налагане на принудителната административна мярка, административния орган преценява продължителността му с оглед тежеста на деянието и необходимостта от превантивен ефект на мярката за конкретния случай и при спазване на принципите за съразмерност по чл. 6 АПК. Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.

В случая в оспорената заповед, от фактическа страна се съдържат мотиви по какви причини и въз основа на кои факти и обстоятелства е наложен конкретния срок от осем месеца на принудителната административна мярка,като срока е съразмерен на установеното предоставяне на автомобила за управление от неправоспособно лице,а не такова с изтекъл срок на свидитество на правоуправление. Следователно не е налице липса на мотиви за определяне на различен от минималния срок за налагане на принудителната административна мярка, и оспорената заповед не страда от формална страна от порок във формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което незаконосъобразно съдът я е отменил. Решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл.222,ал.1 АПК-постановено друго по същество.

Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при наличието на материално правните предпоставки за издаването и, след отмяна на обжалваното решение, следва жалбата срещу нея да се отхвърли като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 86 от 15.03.2018 г. по адм. дело №613/2017 г. на Административен съд – С. З и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Бекяр от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0284-000590/20.10.2017г. на началник сектор в РУ Казанлък към ОДМВР – С. З,като неоснователна.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!