Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС.П.К.) (ДОПК).

Делото е за втори път пред касационната инстанция след отменително Решение №1527 от 05.02.2018г. на Върховния административен съд по адм.д.№ 5050/2017г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) - гр. П. срещу Решение № 942/26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 440 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отменен ревизионен акт № Р-16001615006145-091-001/21.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, частично потвърден с Решение №318/25.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер над 3 621,60лв., ведно с начислените лихви в размер над 1 003,98лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 21,66 лв., 4 610,08 лв., 1 998,43 лв., 2 537,33 лв., и 1694,50 лв., ведно с общо начислени лихви 3 158,66 лв.

Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение не е постановено в изпълнение на задължителните указания на отменителното решение. Съдът е игнорирал липсата на доказателства относно: наличието на стоките към момента на издаване на процесните фактури; кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат доставките; транспортирането на стоките; последващата им реализация към фирми, счетоводно обслужвани от ревизираното дружество; възможността на ревизираното дружество да съхранява стоките между покупката и продажбите им. Необосновани са фактическите изводи на съда за реалност на фактурираните доставки. Те са направени главно въз основа на експертното заключение, с което се установяват безспорни факти, установени още в ревизионното производство. Последващата реализация на стоките е без значение, след като не е доказано получаването им. Излагат се съображения за всеки от процесните доставчици поотделно. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Косена“ ООД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

С оспорената пред първоинстанционния съд част от РА, отменена от първоинстанционния съд с оспореното решение, в тежест на „Косена“ ООД е определен данък по ЗДДС в размер на 386 428,96 лв., ведно с начислените лихви в размер на 107 125,93лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Тони дел 90“ ООД, „Каре-94“ ЕООД, „МА АРС“ ООД, ЕТ „А. Костанян“, „Имеджик“ ООД, ЕТ „АИПППДМ - д-р В. Маневска“, „Си Ви акаунт“ ООД, „Т. Б“ ЕООД, „Д.Л.Р.“ ЕООД, ЕТ „Г.-90 - Г. Чилингирова“, „Денталестетик“ ЕООД, „Стил ей“ ЕООД, „Анджи Вю“ ЕООД и „Ая травел“ ООД, и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е установен допълнителен корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 21,66 лв., 4 610,08 лв., 1 998,43 лв., 2 537,33 лв., и 1694,50 лв., ведно с общо начислени лихви 3 158,66 лв.

Органите по приходите са приели, че не са налице доказателства за реалното предаване на родовоопределени вещи, предмет на фактурите, съответно прехвърляне правото на собственост върху тях. По отношение на фактурираните услуги е прието, че същите не отговарят на понятието „доставка на услуги“, тъй като не са представени документи конкретизиращи вида на услугата, количеството и параметрите, начина на калкулиране на услугите и т.н.

За да уважи жалбата на ревизираното дружество като отмени РА в посочената част, първоинстанационният съд, след конкретно обсъждане на представените документи, придружаващи фактурите на всеки доставчик, е приел, че реалността на фактурираните доставки от изброените по-горе доставчици е доказана. Приел е, че още в ревизионното производство са представени голяма част от придружаващите фактурите документи относно предаването на стоките, транспортирането им, плащането по фактурите, изпълнението на услугите. Допълнителни документи са представени с писмена молба в първото първоинстанционно съдебно производство. Според съда, преценени в съвкупност, представените доказателства обосноват извод за реалност на доставките като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит и разходи по фактурите, които ги документират.

Решението е правилно.

Неоснователно е касационното оплакване за неизпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС. С него първоинстанционното решение на АС Пловдив е отменено поради липса на мотиви и конкретно обсъждане на доказателствата. Оспореното в настоящото производство решение не страда от тези пороци. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички представени доказателства, придружаващи фактурите на всеки един доставчик. Обстоятелството, че при това се е позовавал винаги на експертното заключение се дължи на факта, че една част от задачите на експертизата са били да се посочат придружаващите документи към всяка фактура.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не е доказано предаването на родово-определената стока или извършването на услугите. Към повечето от фактурите още в ревизионното производство са представени приемо-предавателни протоколи, подписани от представляващите доставчиците и представителя на РЛ като получател. Отново в ревизионното производство са представени актове образец 19, индивидуализиращи услугите и пътни листи за транспортирането на стоките, в зависимост от това за чия сметка е транспортът. Вещото лице е проследило, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства, последващото разпореждане с предмета на доставките на стоки, което по принцип не се оспорва от ревизиращите. Липсват твърдения, че предметът на доставките на РЛ може да е придобит от лица, различни от издателите на фактурите. С основание съдът е взел предвид доказания факт на плащане по процесните фактури и осчетоводяването им при доставчиците, деклариране на прихода от тези продажби, както и начисляването на ДДС по последващите доставки от страна на РЛ. Експертизата е имала задача и е установила, че повечето от фирмите доставчици имат достатъчен трудов и друг ресурс за извършат доставките.

При това, в нарушение на принципа на данъчен неутралитет би било отказването на данъчен кредит на ревизирания получател, при редовното начисляване на ДДС както от него, така и от доставчиците му.

Принципно неоснователно в касационната жалба се поддържа, че доказаната последваща реализация на предмета на доставките е без правно значение. В мотивите на Решение от 18 юли 2013г. на СЕС по дело Евита К С-78/12 /т.т.37 и 38/ е прието, че националната юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали ревизираният получател може да упражни право на приспадане, За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи.

Обстоятелствата, че ревизираното дружество е извършвало счетоводни услуги в полза на свои доставчици или клиенти, както и това, че някои от доставчиците или клиентите на жалбоподателя са свързани с него лица, само по себе си, не е достатъчно, за да се приеме, че ревизираното лице участва в данъчна измама или че не е било възможно да не знае за участие в такава измама на някой от неговите съконтрахенти. Твърденията за данъчна измама следва да са конкретизирани с оглед на конкретното данъчно предимство, което се твърди да е получено от ревизираното лице или от някой друг субект по веригата, като за последното РЛ е следвало да знае или да не може да не знае.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в настоящото производство деловодни разноски, съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 942/26.04.2018 г., постановено по адм. д. № 440 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Косена“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.“Хр.Ботев“, №105, представлявано от В. Забелевич 2 400лв. деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!