Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ към Агенция за социално подпомагане срещу решение № 1714/16.03.2018 година на Административен съд София град по адм.д. № 10942/2017 година, с което съдът е прогласил нищожността на негово писмо изх. № 08-00-1992 от 25.08.2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения досежно материалната си компетентност. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като не е указал на органа необходимостта от представяне на доказателства досежно материалната му компетентност. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община Д. срещу негово писмо изх. № 08-00-1992 от 25.08.2017 година. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба, община Д. излага съображения за неоснователност на всички посочени от касатора основания. Обжалваното решение, като правилно, следвало да бъде оставено в сила. Претендира разноски по приложен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от същия нормативен акт.

При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 АПК, съдебният състав обосновава недопустимост на обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал.3 АПК във връзка с чл. 159, т.1 АПК, при следните изводи от правна страна:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на О. Д срещу писмо изх. № 08-00-1992/25.08.2017 г., подписано от директора на Дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция" към Агенция за социално подпомагане (АСП).

Съдът е разгледал производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, като с обжалваното съдебно решение е прогласил нищожността на писмото на основание чл. 172, ал.2 АПК предвид установена липса на материална компетентност на директора на Дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция" към Агенция за социално подпомагане (АСП) да определя финансови корекции по чл. 73, ал.1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Според съдебния състав, от съдържанието на Междуинституционално споразумение за делегиране на правомощия по изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” /ОП РЧР/ на междинно звено, № ПК 19/13 от 18.07.2007г., Агенцията за социално подпомагане, има делегирани правомощия по администриране на нередности, в смисъла по чл. 69 от ЗУСЕСИФ, но няма права, делегирани по смисъла на чл. 70 от ЗУСЕСИФ, които са в изключителната компетентност по силата на закона на Управляващият орган на ОП „Управление на човешките ресурси”. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая изрично в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ било предвидено финансовата корекция да се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, независимо на кое от основанията по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, е извършена. Предвид обстоятелството, че издаденият от некомпетентен орган административен акт страдал от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът е обявил нищожността на оспореното писмо № 08-00-1992 от 25.08.2017 г., издадено от директор на Дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция” /МСПЕИ/ в Агенция за социално подпомагане.

Решението е недопустимо поради липса на предмет, предвид следните изводи от правна страна:

Правилно в мотивите на съдебния си акт съставът на АССГ е приел, че с процесното писмо бенефициерът – община Д. е поканен да възстанови сумата от 148 238, 53 лева, верифицирани и излатени разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG051PO001 – 5.1.02-0036 – C0001, подписан между Агенцията за социално подпомагане и община Д. през м. 12.2011 година. Също така правилно съдът е мотивирал, че писмото не представлява отказ за плащане по направено от бенефициера искане за верифициране на разходи по договора. Но неправилно съдът е приел, че това писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, с който се установява и налага финансова корекция.

Страните не спорят, че община Д. е бенефициер по договор BG051PO001-5.1.02-0036-С0001, подписан между Агенцията за социално подпомагане и община Д. през м. 12.2011 година по Схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-5.1.02 "Нови възможности". Съгласно чл. 3 от договора, общата сума на допустимите разходи е в размер на 270 181, 99 лева, като безвъзмездната финансова помощ е в размер на 100 % от допустимите разходи.

Видно от текста на писмото, оспорвано пред АССГ, по данни от Европейската сметна палата е проведено разследване от Европейската служба за борба с измамените /ОЛАФ/ във връзка с изпълнение на проект „Нови възможности за подкрепа чрез създаване на социално предприятие в община Д. за справяне с местни проблеми, произтичащи от бедността и социалната изолация“, договор за безвъзмездна финансова помощ № BG051PO001-5.1.02-0036-С0001 по Схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-5.1.02 "Нови възможности", финансиран от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 година. Въз основа на извършените проверки били установени „измамни практики“, описани в няколко точки. В тази връзка управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ приема сумата от 148 238, 53 лева като "недопустим разход", която в срок от 14 дни от получаване на писмото, следвала да бъде възстановена от бенефициера община Д..

Правилен е изводът на АССГ, че дори и в писмото да се използва понятието „недопустим разход“, пред органа не е развито производство по искане за верификация на сумата. Напротив, същата е изплатена на бенефициера като допустим разход и с писмото се иска възстановяването й.

Както съдебните състави многократно са посочвали и производството по верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, след влизане в сила на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, са регламентирани като административни по своя характер. И двете завършват с издаването на индивидуален административен акт, но същите са различни правни институти, които се реализират като процедура в рамките на различни производства, и различни материалноправни предпоставки. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ управляващият орган /УО/ извършва верифициране на разходите /т.е. проверка за допустимост на същите/ въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми. На подзаконово ниво са приети нормативи за допустимост на разходите по програмите. Финансовата корекция /ФК/ от свое страна е административна мярка, която се материализира в индивидуален административен акт /ИАА/, с който се определя по основание и размер. ФК се определя с мотивирано решение на ръководителя на УО с правна квалификация чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ след спазване на процедурата по чл. 73, ал.2 ЗУСЕСИФ, като се взема предвид характера и тежестта на нарушението и финансовото му отражение. Размерът на ФК се определя чрез диференциален или пропорционален метод. Докато целта на верификацията е проверка допустимостта на разходите по проекта, целта на ФК е отнемане на незаконно придобитата облага посредством предвидени способи. Прилагането на мерките се ограничава единствено до отнемането на получената облага, плюс – ако е предвидено лихви, при фиксиран лихвен процент. Мерките не се разглеждат като санкции и са насочени единствено към невъзможността за получаване на облага или нейното отнемане.

В конкретната хипотеза обаче не е налице нито наложена от ръководителя на УО финансова корекция, нито е реализирана процедура по верификация на разход.

Касационният състав приема за неоснователен извода на първоинстанционния такъв, че дори и в писмото да не се говори за финансова корекция, да няма мотиви в тази насока, да липсва каквато и да било правна квалификация досежно този институт, волята на директора на Дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция" към Агенция за социално подпомагане е да наложи финансова корекция. Финансовата корекция като вид мярка може да бъде определена от ръководителя на управляващия орган само при нормативно предвидени хипотези, очертани в приложното поле на чл. 70 ЗУСЕСИФ. Нито този закон, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му, са правно основание на оспореното писмо, нито от съдържанието на същото се изяснява от фактическа и правна страна вида и характера на констатираните нарушения на националното и/или европейското законодателство, които да представляват нередности, за които да е определена финансова корекция в определен нормативно заложен за тази нередност размер. Изброените общи констатации на ОЛАФ за „значителен броя случаи на различни подписи на заявления и декларации“ не обосновават друг извод.

Според касационния съдебен състав, писмото изразява воля на подписалия го директор на Дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция" към Агенция за социално подпомагане отправена до бенефициер община Д. за възстановяване на сума, изплатена по ДБФП. Предвид липсата на обективирана в писмото воля, която да очертава отказ за верификация или волеизявление за определяне на финансова корекция, няма правно основание, заложено в нормативен акт, искането за възстановяване на сумата по договора да се приеме като административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК.

При спор между страните, дали в действителност община Д. дължи възстановяване на посочената сума по договора, редът за защита на бенефициера е единствено исков и ще касае изпълнението на подписания договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В рамките на исковото производство страната по договора претендираща възстановяване на заплатена по същия сума ще има тежестта да докаже основанието, на което претендира възстановяване на сумата. При претенция, че сумата представлява финансова корекция, същата ще следва да докаже решение с правна квалификация чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ, с което финансовата корекция да е определена по основание и размер. При липса на определена финансова корекция, спорът между страните е възможно да е свързан с изпълнение на разпоредби от самия договор /например в частта относно размер на допустимите разходи по правилата на ЕФРР, които не трябва да надвишават 14, 35 % от размера на преките допустими разходи по правилата на ЕСФ/.

Така изразената воля в писмото обаче представлява единствено искане от страна на директора на Дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ към Агенция за социално подпомагане отправено към бенефициера по ДБФП, индивидуализиран по-горе, за възстановяване на изплатена като верифицирана сума по същия договор в посочен размер. Тъй като спорът не попада нито в приложното поле на процедурата по верификация /претендира се възстановяване на вече верифицирани и изплатени средства/, нито има характер на производство по налагане на финансова корекция /предвид липсата на воля на управляващия орган по програмата за определяне на такава/, същият следва да се разглежда като спор за възстановяване на сума по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Писмото няма характер на ИАА, поради което и редът за защита не е в рамките на чл. 145 и следващите от АПК.

Недопустимо административният съд е разгледал производството по реда на чл. 145 АПК при липса на ИАА, предмет на контрол за законосъобразност. Предвид изложеното, административното производство пред АССГ е недопустимо на основание чл. 159, т.1 АПК. Писмо изх. № 08-00-1992 от 25.08.2017 година на директора на Дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ към Агенция за социално подпомагане, с което се претендира възстановяване на сумата от 148 238, 53 лева няма характер на ИАА по ЗУСЕСИФ. Като постановено при липса на предмет, съдебното решение е недопустимо и следва да се обезсили, като вместо него се постанови друго, с което да се остави без разглеждане жалбата на община Д., а производството по делото на АССГ се прекрати на основание чл. 159, т.1 АПК.

За пълнота на изложението съдебният състав ще посочи, че редът за защита е исков. Подсъдността на делото пред общите или административните съдилища следва да се прецени от съда, разглеждащ делото. Релевантни за определянето й биха били вида на договора, чието приложение се спори /административен или граждански/, както и характера на отношенията, развили се въз основа на този договор. Преценката по тези въпроса обаче е в компетентността на съда, който разглежда иска.

Предвид факта, че решението е обезсилено при служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 АПК, съдебният състав приема, че разноските по делото за двете съдебни инстанции следва да останат за страните както са направени.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, във връзка с чл. 218, ал.2 и чл. 159, т.1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1714/16.03.2018 година на Административен съд София град по адм.д. № 10942/2017 година, В.К.П.:

О.Б.Р. жалба на община Д. срещу писмо изх. № 08-00-1992 от 25.08.2017 година на директора на Дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ към Агенция за социално подпомагане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 10942/2017 година по описа на Административен съд София град.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!