Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник РУ Елхово, при Областна дирекция на МВР - Ямбол, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Андонова, против решение №78 от 28.03.2018г. по адм.дело №24/2018г. на Административен съд Ямбол, с което е отменена Заповед №17-0261-000255/09.08.2017г., като незаконосъобразна.

Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът: Х. Неделчев, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ от 09.08.2017г. на началника на РУ - Елхово при ОДМВР - Ямбол, с която за извършено нарушение на чл.150 ЗДвП и на основание чл.171, т.2а ЗДвП / ред.Д.в. бр.54/2017г./ на оспорващия Х. Неделчев е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 12 месеца, заради това, че на 08.08.2017г. около 14,40ч. в гр. Е., като водач на собствено МПС, е управлявал същото без свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му е било отнето по предходна ПАМ, установено след надлежна справка с ОДЧ-Елхово, което го прави неправоспособен водач. Обстоятелствата относно допуснатото нарушение са установени с АУАН №393 от 08.08.2017г. на мл.автоконтрольор П. Иванов при РУ- Елхово към ОДМВР-София, връчен на Неделчев без възражения.

При тези данни е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна. Според съда нарушението е установено от обективна страна, но при липса на мотиви за налагане на максималния срок от 12 месеца по чл.171, т.2а ЗДвП, каквито органът е бил длъжен да изложи, тъй като при определяне на срока за прекратяване на регистрацията на ППС действа при оперативна самостоятелност. Неизлагането на мотиви относно срока е съществено нарушение на формата по чл.59, ал.2, т.4 АПК, водещо до отмяна на заповедта.

Решението е неправилно.

При правилно приложение на закона са изводите на съда за наличие на предпоставките по чл.171, т.2а ЗДвП за налагане на ПАМ по отношение на ответника Неделчев. Последният не е оборил констатациите по съставения АУАН от 08.08.2017г., а с това и описаното в него нарушение, по аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП, Пред органа и съда, оспорващият не е ангажирал доказателства, че към датата на проверката - 08.08.2017г. в гр. Е. е бил правоспособен водач, притежаващ съответно СУМПС, даващо му право да управлява собственото си МПС. От данните по преписката е установено, че издаденото на Неделчев СУМПС е било отнето с предходна ПАМ, чийто срок към датата на проверката не е изтекъл.

Неправилни обаче са изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради липсата на мотиви относно срока на наложената ПАМ. Мотивите се извличат от констативната част на оспорения акт, от естеството на извършеното нарушение, което само по себе си е достатъчно тежко, предвид управлението на МПС от неправоспособен водач, което представлява висока степен на обществена опасност. От фактическите обстоятелства в заповедта и приложената към административната преписка Справка за нарушител/водач - стр.15-19, става ясно, че ПАМ е наложена за максималния срок от 12 месеца, поради това, че с предходно наложена ПАМ СУМПС на нарушителя Неделчев е било отнето и въпреки това в срока й на действие, същия е допуснал друго нарушение, т.е предходно издадения акт, не е постигнал целта си за преустановяване на нарушенията по ЗДвП. От изложеното следва, че изводите на съда за липса на мотиви относно срока на максимално наложената ПАМ, се явяват неправилни. При отсъствие на приетите от съда процесуални нарушения, обжалваното решение се явява неправилно.

Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Неделчев срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложените по-горе мотиви, не се установяват основания по чл.146, т.1-5 АПК за незаконосъобразност на оспорения акт.

При този изход по спора основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции. На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, ответникът Неделчев следва да бъде осъден да заплати на РУ-Елхово при ОДМВР - Ямбол юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, в общ размер на 200 лв., по 100 лева за всяка съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл.второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №78 от 28.03.2018г. постановено по адм.дело №24/2018г. по описа на Административен съд - Ямбол, първи състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Неделчев, от [населено място], [адрес], против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0261-000255/09.08.2017г. на началник РУ - Елхово при ОД на МВР - Ямбол.

ОСЪЖДА Х. Неделчев, да заплати на Районно управление - Елхово при ОД на МВР - гр. Я., сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!