Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 71 от 26.06.2018г., постановено по адм.д. № 25/2018г. Административен съд – Габрово, е отменил акт за установяване на задължения № А 000921 от 15.11.2017г., издаден от старши експерт при О. Г, дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с решение № МДТ – 02 – 23 от 03.01.2018г. на директора на Дирекция“Местни данъци и такси“ при същата община, с който на основание чл.107,ал.1 и 3 ДОПК, чл.4,ал.2, чл.54,ал.1 и чл.60,ал.1 ЗМДТ, чл.41 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Г, е установен размер на данъчни задължения на към 15.11.2017г. на „МВ Янтра“-АД – гр. Г., ЕИК 115864973, произхождащ от данък върху превозните средства, в частта му относима за всички МПС за периода 2012, 2013, 2014, 2015,201 6 и за периода 2017г. по отношение на ДК 54006892/0811.2017г. Рено рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006893/.8.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006894/08.111.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006895/08.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС] и ДК 54006896/08.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], С решението съдът е отхвърлил жалбата на „МВ Янтра“-АД – гр. Г., ЕИК 115864973, против акт за установяване на задължения № А 000921 от 15.11.2017г., издаден от старши експерт при О. Г, дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с решение № МДТ – 02 – 23 от 03.01.2018г. на директора на Дирекция“Местни данъци и такси“ при същата община, в частта му за данъчно задължение за данък върху превозните средства за 2017г. относно ДК 540044194/03.08.2015г. за лек автомобил „О. З“ с рег. [рег.номер на МПС], като неоснователна. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част, е подадена касационна жалба от директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община – гр. Г., чрез процесуалния му представител юрк. И.М.В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Габрово в посочената му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени обжалваното решение в посочената му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди и тази част от оспорения акт за установяване на задължения. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество „МВ Янтра“-АД-гр. Г. чрез своя процесуален представител адв. Д. Павлова, оспорва подадената жаба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не

основателна.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на „МВ Янтра“-АД – гр. Г., ЕИК 115864973, против акт за установяване на задължения № А 000921 от 15.11.2017г., издаден от старши експерт при О. Г, дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с решение № МДТ – 02 – 23 от 03.01.2018г. на директора на Дирекция“Местни данъци и такси“ при същата община, в частта му за данъчно задължение за данък върху превозните средства за 2017г. относно ДК 540044194/03.08.2015г. за лек автомобил „О. З“ с рег. [рег.номер на МПС], като е осъдил „МВ Янтра“-АД да заплати на О. Г разноски върху отхвърлената част от жалбата в размер на 8,75лв. В тази част като необжалвано, решението на Административен съд – гр. Г. е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане.

С останалата част от решението си Административен съд – Габрово е отменил акт за установяване на задължения № А 000921 от 15.11.2017г., издаден от старши експерт при О. Г, дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с решение № МДТ – 02 – 23 от 03.01.2018г. на директора на Дирекция“Местни данъци и такси“ при същата община, с който на основание чл.107,ал.1 и 3 ДОПК, чл.4,ал.2, чл.54,ал.1 и чл.60,ал.1 ЗМДТ, чл.41 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Г, е установен размер на данъчни задължения на към 15.11.2017г. на „МВ Янтра“-АД – гр. Г., ЕИК 115864973, произхождащ от данък върху превозните средства, в частта му относима за всички МПС за периода 2012, 2013, 2014, 2015,201 6 и за периода 2017г. по отношение на ДК 54006892/0811.2017г. Рено рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006893/.8.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006894/08.111.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006895/08.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС] и ДК 54006896/08.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], Върху уважената част от жалбата съдът е осъдил О. Г да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 772лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е, че в посочената част актът е бил издаден в противоречие на материалния закон. Систематизирани, мотивите на административния съд в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочени са въпросните моторни превозни средства, за които за процесните данъчни периоди 2012, 2013, 2014,2015, 2016 и до съответния период на 2017г. са определени задължения за данък върху превозните средства : А. Р рег. [рег.номер на МПС] ; товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС] – „Камаз“;

товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС] – „Камаз“ ; товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС] - контейнеровоз ГАЗ 53 ; товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], 2. Прието е, че от доказателства по делото не се установява задълженото лице „МВ Янтра“-АД да е било собственик на въпросните автомобили, за да възникне задължение за данък върху превозните средства за процесните периоди. 3. Липсата на собственост върху автомобилите е обоснована със следните обстоятелства:

а/Дружеството жалбоподател е вписано в Търговския регистър на 08.05.20108г.у по делото е приложен устав на дружеството, като в чл.10 от същия е отбелязано, че при създаването на дружеството учредителят „Техномер“ АД-гр. П. прави непарични вноски на недвижими имоти, машини и съоръжения, сред които и процесните автомобили, без този с рег. [рег.номер на МПС],

б/ По делото е приложена и не е оспорена фактура № 104 от 09.02.2005г., издадена от „МВ Янтра“-АД с получател „Комерс“-ЕООД-Ловеч, от която е видно че последното дружество е получило от издателя на фактурата стоманени отпадъци от следните бракувани автомобили: Контейнеровоз ГАЗ

[номер]

; Камаз

[номер]

; „Камаз“

[номер]

; „Ш. Е“

[номер]

; ЗИЛ

[номер]

; Рено

[номер]

; „Камаз“

[номер]

и Товарен автомобил

[номер]

. Петте товарни автомобила, за които е начислен данъка за процесните данъчни периоди, изключая лекия автомобил „О. З“ са включени във въпросната фактура.

в/ Съгласно чл.72,ал.1 ТЗ, ако акционер прави непарична вноска, уставът следва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, парична оценка и основание за правата му. Посоченият устав не съдържа информация за оценка на въпросните МПС, както и основанията за правата на акционера, а е налице само описание на вещите.

г/ Нормата на чл.73,ал.2 ТЗ предвижда, че вноската на други права се извършва в предвидената от закона форма за тяхното учредяване или прехвърляне, чл.144 ЗДвП изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, като доказателства, че формата е спазена не са представени по делото. От това е изведен извод, че не се установява прехвърляне на права върху въпросните автомобили от учредителя „Теухномер“-АД към „МВ Янтра“-АД.

д/ Вписването в инвентарната книга на определени активи също не е доказателство за възникване на собственост върху тях. Тази книга съставлява регистър на осн. чл.4,ал.4 ЗСч, като записванията в него се правят на основание първични и вторични счетоводни документи, каквито не са представени по делото.

е/ Изложеното по т.д важи и по отношение на вписването в регистрите на КАТ, това вписване не удостоверява вещно право на собственост, нито моге да бъде основание за определяне на данъчно-задължено лице и на дължими от него данъци. По делото са представени доказателства, че в регистрите на КАТ – ПП процесните автомобили са вписани като собственост на трето лице – „Текстилмаш“-АД, върху същите е бил наложен запор през 2005г. за задължение на последното лице и до 23.03.2018г. няма промяна в регистрацията.

ж/ Жалбородателят представя доказателства /л.385 от делото/, от които е видно, че товарен автомобил ГАЗ с рег. № [рег.номер на МПС] е собственост на „Текстилмаш“-ЕООД до 28.05.2018г., когато е отписан от регистрите на КАТ, като сходни доказателства за представени за товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС] и рег. [рег.номер на МПС], За товарен автомобил

[номер]

е приложено свидетелство за регистрация, от което е видно, че също е воден на името на „Текстилмаш“-АД и е снет от регистрация от КАТ на 28.05.2018г. поради разкомплектоване. Идентични са обстоятелствата за МПС с рег. [рег.номер на МПС],

з/ На 08.11.2017г. от името на дружеството е декларирано придобиването на процесните пет автомобила /изключая „О. З“/ на основание чл.54 ЗМДТ. Отбелязано е, че това оспорване е оспорено от жалбоподателя, като от заключението на вещото лице по почерковата експертиза се установява, че декларациите са попълнени от М. Маркова – главен счетоводител, която няма правомощия да представлява дружеството. Въпреки дадените указания на ответната администрация, същата не е представила доказателства за наличие на упълномощаване на лицето, подало декларациите.

и/ Съдът не е споделил становището на ответника, че за подаването на декларациите следва да се приложи чл.301 ТЗ, тъй като последната разпоредба касае само търговски сделки, но не намира приложения в публично-правните отношения от вида на процесните.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт в посочената му част и основателност на жалбата.

Решението на Административен съд Габрово е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че задълженото лице не е било собственик на въпросните автомобили, поради което за него не възниква задължение за заплащане на данък превозни средства за процесните периоди. Излагат се аргументи, че от събраните по делото доказателства, както и от извършената справка от КАТ се установява, че „МВ Янтра“-АД е било собственик на въпросните автомобили, а изводите на първоинстанцинния съд в обратния смисъл са необосновани на събраните по делото доказателства.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

По делото е представена фактура № 104 от 09.02.2005г., издадена от „МВ Янтра“-АД с получател „Комерс“-ЕООД-Ловеч, от която е видно че последното дружество е получило от издателя на фактурата стоманени отпадъци от следните бракувани автомобили: Контейнеровоз ГАЗ

[номер]

; Камаз

[номер]

; „Камаз“

[номер]

; „Ш. Е“

[номер]

; ЗИЛ

[номер]

; Рено

[номер]

; „Камаз“

[номер]

и Товарен автомобил

[номер]

. Казано по друг начин и 5бр. товарни автомобила, за които е начислен данъка за процесните данъчни периоди, изключая лекия автомобил „О. З“, са включени във въпросната фактура,т.е. същите се явяват бракувани, унищожени като вещи.

Към момента на : 1. вписване на устава на „МВ Янтра“-АД и 2.на издаване на въпросната фактура относимите разпоредби на отделните алинеи на чл.54 ЗМДТ са имали следните актуални редакции:

-чл.54, ал.1 - ДВ, бр. 112 от 2003г. – „Собствениците на превозни средства декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им“;

- чл.54,ал.3 - бр. 119 от 2002 г. „Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При спиране, съответно при пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава.“.

По делото няма събрани доказателства „МВ Янтра“-АД да е подавало декларации по чл.54,ал.1 ЗМДТ към момента на придобиване на автомобилите, ако за момент на придобиване на собствеността се приеме датата на вписване на дружеството в търговския регистър. По делото не са събрани доказателства, въз основа на които следва да се приеме, че те са били собственост на „Техномер“-АД към момента на извършване на апорта в капитала на „МВ Янтра“-АД към 2004г., като в същото време от представен в настоящата съдебна инстанция нечетлив препис от решение на Окръжен съд – гр. П. по ф.д. № 1022/2005г. е видно, че „Техномер“-АД е заличено в търговския регистър след приключило производство по несъстоятелност.

От представената по делото фактура № 104 от 09.02.2005г. се установява, че процесните 5бр. товарни автомобили са бракувани. От това следва, че за тях е отпаднало задължението да се заплаща данък превозни средства. Според действащата към оня момент редакция на чл.54,ал.3 ЗМДТ, това обстоятелство не е следвало да се декларира пред данъчната администрация. Нормата на чл.54,ал.6 в сега действащата редакция, на която се позовава касатора, е в сила от 01.01.2015г. Преди това чл.54,ал.3 в редакцията ДВ бр.95 от 2009г., е в сила от 01.01.2010г., и според нея собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1.

При така изложената правна регламентация задължението за заплащане на данък превозни средства върху въпросните транспортни средства се е погасило към 09.02.2005г., към която дата е установено, че същите са унищожени, поради което няма как за същите транспортни средства да бъде определен данък за процесните данъчни периоди на основание правни разпоредби, които са в сила за един много по-късен период. Кое е било задълженото лице към оня момент, защо не е била декларирана промяна в собствеността и прочие са все обстоятелства, които при погиване на вещите, за които се дължи данък, се явяват неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения № А 000921 от 15.11.2017г., издаден от старши експерт при О. Г, дирекция „Местни данъци и такси“, потвърден с решение № МДТ – 02 – 23 от 03.01.2018г. на директора на Дирекция“Местни данъци и такси“ при същата община, с който на основание чл.107,ал.1 и 3 ДОПК, чл.4,ал.2, чл.54,ал.1 и чл.60,ал.1 ЗМДТ, чл.41 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на О. Г, е установен размер на данъчни задължения на към 15.11.2017г. на „МВ Янтра“-АД – гр. Г., ЕИК 115864973, произхождащ от данък върху превозните средства, в частта му относима за всички МПС за периода 2012, 2013, 2014, 2015,201 6 и за периода 2017г. по отношение на ДК 54006892/0811.2017г. Рено рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006893/.8.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006894/08.111.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], ДК 54006895/08.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС] и ДК 54006896/08.11.2017г. товарен автомобил рег. [рег.номер на МПС], Административен съд – гр. Г., е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставен в сила. Решението следва да бъде оставено в сила и в осъдителната му част за разноските, които О. Г е осъдена да заплати на „МВ Янтра“-АД.

При този изход на делото Община – Габрово следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400лв. съобразно представения списък за разноски и доказателства за тяхното извършване.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 26.06.2018г. на Административен съд –Габрово, постановено по адм. дело № 25 по описа за 2018г., в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Община – Габрово да заплати на „МВ Янтра“-АД – гр. Г.,ул.“Н. Р“ № 10, представлявано от изпълнителния директор М. Новомиров, ЕИК 115864973, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 /четиристотин/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.