currdb:
Определение №523/08.09.2009 по дело №417/2009 на ВКС, ГК, I г.о.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. Х. и Х. Г. Х. срещу определение № 506 от 25.11.2008 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 1* от 2008 г., с което по същество е оставено в сила определение от 22.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Софийския районен съд, Първо г.о., 42 състав за допускане на обезпечение на бъдещи искове чрез спиране изпълнението по изп.д. № 2* на ЧСИ М. К.

В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допустимост на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решавани от съдилищата въпроси и значение на произнасянето на ВКС за точното прилагане на закона и за развитието на правото по следните въпроси: 1. Подлежи ли на касационно обжалване определение, с което въззивен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск, 2. Д. бъдещият иск е подкрепен с достатъчно доказателства и 3. Д. е допустимо да се налага като обезпечителна мярка „спиране на изпълнително дело”, с което се заобикаля процесуалния закон и с позволени правни средства се постига един забранен правен резултат. Като практика на ВКС, на която обжалваното определение противоречи, са посочени и представени определение № 431 от 18.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС и решение № 835 от 19.12.2007 г. по т.д. № 547 от 2007 г. на ВКС, ТК. Представени са и 5 определения на окръжни и апелативни съдилища.

Ответниците Ц. Б. Б. и Й. К. К. като майка и законен представител на Б. Ц. Б. оспорват частната жалба.

При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по молбата за обезпечение на бъдещ иск/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са уведомени за определението на Софийския градски съд на 15.04.2009 г., а частната касационна жалба е подадена още на 11.02.2009 г./.

За да е допустимо касационно обжалване, обаче, съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, по отношение на определението на СГС следва да са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Тоест, с това определение следва да са разрешени материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата или които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В случая жалбоподателите са посочили три такива въпроса. Първият от тях /затова подлежи ли на касационно обжалване определение, с което въззивен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск/ не е въпрос, от който зависи правилността на обжалваното определение на СГС, а процесуален въпрос, касаещ допустимостта на подадената пред ВКС частна жалба. Поради това, този процесуалноправен въпрос не би могъл да послужи като основание по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на СГС.

Вторият посочен от жалбоподателите въпрос /дали бъдещият иск е подкрепен с достатъчно доказателства/ е фактически въпрос, който касае преценка на представените по делото доказателства от решаващия съд. Тази преценка не е свързана с тълкуване и прилагане на материалноправна или процесуалноправна норма, поради което по нея не следва да се произнася ВКС, който не е съд по фактите, а е съд по приложението на правото.

Третият визиран в изложението на жалбоподателите въпрос /дали е допустимо да се налага като обезпечителна мярка „спиране на изпълнително производство”, с което се заобикалял процесуалния закон и с позволени правни средства се постигал един забранен правен резултат/ не е решен нито в противоречие с практиката на ВКС, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Константната практика на ВКС е, че могат да бъдат налагани всякакви обезпечителни мерки, включително и спиране на изпълнително дело за предаване на имот, ако са налице предпоставките на чл.310 от ГПК отм. , респ. на чл.391, ал.1 от новия ГПК- искът да е вероятно основателен, обезпечителната мярка да е подходяща и без нея да е невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на ищците по бъдещото решение. В случая, в съответствие с тази практика на ВКС съставът на СГС е приел, че обезпечителната мярка „спиране на изпълнителното дело за предаване на имот” е подходяща с оглед заявените от ищците по бъдещите искове и длъжници по това изпълнително дело права на добросъвестни владелци за подобрения в този имот, които права съгласно чл.72, ал.3 от ЗС им дават право на задържане на имота. С оглед твърденията на ищците, че са добросъвестни владелци на имота и като такива са направили подобрения в него, от което произтича правото им да задържат имота, спирането на изпълнителното дело за предаването на този имот на ответниците по бъдещите искове и взискатели по изпълнителното дело не представлява заобикаляне на процесуалния закон и постигане на забранен правен резултат с позволени средства, както твърдят жалбоподателите.

Няма противоречие между обжалваното определение и посоченото от жалбоподателите определение № 431 от 18.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, в което също както и в обжалваното определение на СГС е прието, че няма ограничение във вида на обезпечителните мерки, стига те да са подходящи и да са допуснати за обезпечаване на вероятно основателен иск и при наличието на обезпечителна нужда.

Посоченото от жалбоподателите решение № 835 от 19.12.2007 г. по тд. № 547 от 2007 г. на ВКС, ТК е постановено по производство по несъстоятелност и не разглежда въпроси, относими към настоящото дело.

Посочените определения на окръжни и апелативни съдилища не биха могли да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не са постановени от ВКС. Те не са основание за допускане на касационното обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като в тях няма материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен по начин различен от този в обжалваното определение на СГС- в тези определения, както и в определението на СГС съдилищата са се произнесли по основателността на молби за обезпечение на иск с оглед предпоставките на чл.310 от ГПК отм. , респ.чл.391, ал.1 от новия ГПК.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на СГС. Това основание е налице, когато по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос няма практика на ВКС и се налага тълкуване от ВКС на неясна или непълна правна норма, или има такава практика, която обаче се налага да бъде коригирана или съществено променена. Действително, нормите на ГПК, касаещи обезпечението на иска, са непълни от гледна точка на това какви видове обезпечителни мерки могат да бъдат налагани. Както бе изложено по-горе, обаче, по въпроса за допустимите видове обезпечителни мерки е налице последователна и непротиворечива практика на съдилищата и конкретно на ВКС, която няма нужда от коригиране. Поради това произнасянето на ВКС по този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 506 от 25.11.2008 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 1* от 2008 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.