currdb:
Определение №535/09.09.2009 по дело №432/2009 на ВКС, ГК, I г.о.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от Г. П. П. срещу определение № 201 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 208/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.

Ответниците по жалбата ОСЗ гр. Б. и О. гр. Б. не вземат становище.

ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв.

Видно е от данните по делото, че Г. П. , като наследник на Р. В. и Ю. П. , е предявил иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответниците, че има право да му бъде възстановена собствеността на четири ниви с обща площ 335 дка. С определение № 180 от 08.03.2009 г. по гр. д. № 1336/07 г. Районен съд гр. Б. е прекратил производството по делото, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че не са налице основанията по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесните ниви с площ 335 дка са били заявени за възстановяване от Р. П. като наследник на Р. В. , затова искът е недопустим. По отношение на лозе от 1.3 дка в м. „У” съдът приел че той също е бил заявен. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства и е приел за несъстоятелен довода на касатора за невярно съдържание на удостоверение в което са изложени твърдения, че Р. П. В. и Р. П. В. са имена на едно и също лице, починало на 12.03.1927 г., както и че имотите и наследниците са едни и същи.

Поставеният в жалбата процесуален въпрос е за предпоставките, изискуеми за провеждане на производство по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Формулираният процесуалноправен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Въпросът дали конкретните имоти са заявени за възстановява не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. ВКС освен това има формирана постоянна практика по въпроса за допустимостта на иска по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ и конкретният случай не обосновава необходимост тази практика да бъде променена, или да се даде друго тълкуване на въпроса. С оглед на изложеното, няма основание за допускане на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 201 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 208/09 г. на Окръжен съд гр. Б..

О. е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: