Производството е по чл. 274, ал.3,т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. Н. чрез неговия пълномощник адв. П. В. против определение № 3* от 24.11.2008 г. по ч.гр.д. № 2441/08 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 16.09.2007 г. по гр.д. № 9742/07 г. на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя в качеството му на ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи наличието на противоречива съдебна практика по въпроса дали материалното му състояние позволява да заплати със собствени средства дължимата по делото държавна такса. Позовава се на определение № 408 от 30.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1380/08 г. на ВКС, ІІ г.о., и многобройни, влезли в сила определения, на Варненския районен съд и на Варненския окръжен съд, с които е освободен от внасянето на държавна такса по предявените от него искове за собственост на земеделска земя при идентични предпоставки.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. От представените от жалбоподателя преписи от определения се налага извод, че въпросът за това дали разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса по предявените от него искове за собственост предвид обстоятелството, че на същия с решение с решение № 574/07.12.1998 г. на ПК- В. са възстановени земеделски земи, е разрешаван противоречиво от съдилищата.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да остави в сила определението на Варненския районен съд, с което молбата на И. Н. за освобождаване от държавна такса на основание чл. 63, ал.1,б.”б” ГПК отм. е оставена без уважение, въззивният съд е приел, че освен доходи от пенсия в размер на 175 лв. същият разполага и с недвижимо имущество – в качеството си на наследник на С. Н. И. жалбоподателят се легитимира като съсобственик на земеделски земи, възстановени с решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК- В.

Настоящият състав не споделя това становище. Решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК- В. , приложено по делото, не сочи на завършена процедура по възстановяване собствеността върху посочените в него земеделски земи и не легитимира ищеца като собственик на конкретни, реално обособени имоти. В него освен площ и местонахождение на земеделските имоти, не са посочени други индивидуализиращи белези - граници и съседи. При това положение следва да се приеме, че единственият източник на доходи на ищеца е месечната му пенсия от 175 лв., която с оглед на неговото здравословно състояние и предвид обстоятелството, че същият е вдовец, не обуславя възможност да се покрият със собствени средства без значителни затруднения разноските за държавна такса.

По тези съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Варненския районен съд следва да бъдат отменени като незаконосъобразни и бъде постановено ново определение от настоящата инстанция, с която молбата на И. С. Н. за освобождаване от държавна такса на основание чл. 63, ал.1,б.”б” ГПК отм. бъде уважена.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 24.11.2008 г. по ч.гр.д. № 2441/08 г. на Варненския окръжен съд.

ОТМЕНЯВА определение № 3* от 24.11.2008 г. по ч.гр.д. № 2441/08 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 1* от 16.09.2007 г. по гр.д. № 9742/07 г. на Варненския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА И. С. Н. от заплащане на държавна такса по гр.д. № 9742/07 г. на Варненския районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!