currdb:
Определение №390/13.07.2009 по дело №349/2009 на ВКС, ГК, I г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390

София, 13.07.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска

колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на ........................................................ юни

две хиляди и девета година, в състав:

Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 349/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Н. Д. К. и Л. К. К. чрез пълномощника им адвокат Н от АК гр. С., срещу определение № 75 от 23.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 103/09 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 29.01.2009 г. по гр. д. № 333/08 г. на Смолянския районен съд за прекратяване на производството в частта по иска по чл. 108 ЗС. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил въпросите за съотношението на преюдициалност между исковете по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и по чл. 108 ЗС и за мотивирането на съдебните актове в нарушение на задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, за което се позовава и представя съдебни решения.

От ответниците Р. П. А. и М. П. Д. не са постъпили писмени отговори.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Предмет на предявения от касаторите иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е установяване на твърдението им, че 105 кв. м. от собствения им поземлен имот № 6* неправилно е заснета към имота на наследодателя на ответниците при утвърждаване на кадастралния план на гр. С. от 2004 г. Искат да се поправи допуснатата грешка в кадастралната основа и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението на спорната част от имота.

С обжалваното въззивно определение, с което прекратителният акт на първоинстанционния съд е потвърден, е прието, че защитата на претендираното право на собственост върху част от поземлен имот чрез иска за неговата ревандикация може да се проведе едва след като въз основа на влязло в сила положително решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР се извърши съответната промяна в кадастралната карта. До евентуалното изменение на съответния план произтичащите последици от заварените планове запазват своето действие, включително и вещноправното действие на дворищнорегулационния план - чл. 110 ЗТСУ отм. .

За да е допустимо разглеждането на частната касационна жалба при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо даденото от въззивния съд разрешение да е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Цитираните в касационната жалба решения № 922 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 2930/07 г. и № 22 от 13.01.1982 г. по гр. д. № 3188/81 г., двете на ВКС на РБ, I-во г. о., № 167 от 15.03.1979 г. по гр. д. № 872/78 г. на III г. о. и № 1* от 25.11.1992 г. по гр. д. № 982/92 г. на IV-то г. о., не са представени. Решение № 1* от 27.10.2008 г. по адм. д. 4766/08 г. на ВАС на РБ, П-ро отд., не е сред източниците на съдебната практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представено е решение № 1* от 10.12.2008 г. по гр. д. № 3469/07 г. на IV-то г. о. на ВКС на РБ, според което разрешаването на спора за грешка в кадастралната основа не е положителна процесуална предпоставка за предявяването на ревандикационния иск. От изложените мотиви обаче не става ясно каква е била фактическа и правна обстановка в конкретния случай, за да се прецени дали е налице сходство между делата, което да налага и еднаквото им разрешаване.

Обжалваното определение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика, която приема, че предмет на иска по чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР е установяване на правото на собственост към един минал момент - този на изготвяне на предходния кадастрален план. Ако непълнотата или грешката при заснемане на кадастралната основа нямат значение за регулационните предвиждания по действащия план, то поправката засяга само кадастралния план и не би се достигнало до положение, при което да последва изменение на плана, така че площта, предмет на положителното решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, да стане част от имота на ищеца по иска за ревандикация. В този смисъл до евентуално последващо изменение на плана липсва правен интерес от предявяването му.

Определението на въззивния съд не противоречи и на трайната съдебна практика по въпроса за мотивирането на съдебните актове - П. № 1/85 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 752 от 18.11.1998 г. по гр. д. № 637/88 г. на III г. о., защото съдът е изложил подробни съображения, въз основа на които е формирал извода си за недопустимост на иска по чл. 108 ЗС.

Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на частната касационна жалба по разглеждане не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 75 от 23.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 103/09 г. на Смолянския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: