О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 392

София, 15.07.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ САРАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1452/2008 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. В. С., В. К. Д. и Д. К. Д. , чрез пълномощниците им адв. К адв. Снежана И. , против определение № 1* от 14.04.2008 г. по ч.гр.д. № 4984/2007 г. на Софийски градски съд, ІV- Г състав, с което е оставено в сила определението от 30.11.2007 г. по гр.д. № 4999/2007 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението.

Въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция като е възприел извода за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Ищците искат да бъдат установени верните имотни граници на УПИ * 29/30 в кв.30а по плана на гр. С., м. Красно село ІІ част, по действащия регулационен план, одобрен с решение на СОС от 10.12.2001 г., в съответствие с актуалния кадастрален план, за който имот твърдят, че са собственици и че действителните му граници не съответстват на посочените в приложената скица към исковата молба, а са тези по актуалния кадастрален план. Изложеното в исковата молба и последващите уточнителни молби обуславя извод, че не са предявили установителен иск за признаване правото им на собственост, за което и не твърдят да се оспорва от ответниците. Не търсят и защита по реда на чл.53 ал.2 ЗКИР, тъй като не твърдят наличие на грешка в кадастралната основа или неправилно заснемане на границите в кадастралния план. А искат установяване на кадастралните граници на имота да бъдат регулационни такива, т.е. регулационния план от 10.12.2001 г. да бъде съобразен с действащия кадастър, чиито граници считат за действително съществуващи и верни. Но за защита срещу регулационния план е предвиден административен ред за обжалването му, а ако е пропуснат срока за това и регулационният план е влязъл в сила, то с него се определят границите на урегулираните имоти, а не с установителен иск. За изменение на влезлите в сила устройствени планове е предвидена административна процедура- чл.134 и чл.135 ЗУТ.

Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице.

Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното изложение жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК за допускане на обжалването, като твърди, че въпроса за допустимостта на иска е решен в противоречие с практиката на ВКС- определение № 314 от 29.08.2007 г. по ч.гр.д. № 1225/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., и освен това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за разглеждане на частната жалба по същество. Със соченото от жалбоподателите определение № 314 от 29.08.2007 г. по ч.гр.д. № 1225/2007 г. ВКС, състав на ІІІ г.о., е отменил определението от 28.05.2007 г. по ч.гр.д. № 1317/2007 г. на СГС, с което е било потвърдено определението от 28.03.2007 г. на СРС за прекратяване на производството по гр.д. № 4999/2007 г., и е върнал делото на първата инстанция, по съображения, че преценката за недопустимост на иска е била направена по нередовна искова молба по отношение обстоятелствена част и петитум и е дал указания за предприемане действия по отстраняване на нередовностите. Касае се за отменително определение по предходно прекратяване на производството по същото първоинстанционно дело. С него не е разрешен окончателно въпрос за допустимост на иск. То не попада в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито по т.2 на същата алинея. Относно основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК следва да се има предвид, че жалбоподателите не са изложили обосновка. По въпроса в кои случаи е допустим и в кои не установителен иск за граници е налице константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното определение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество частната жалба на З. В. С., В. К. Д. и Д. К. Д. , чрез пълномощниците им адв. К адв. Снежана И. , против определение № 1* от 14.04.2008 г. по ч.гр.д. № 4984/2007 г. на Софийски градски съд, ІV- Г състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: