О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 438

София, 31.07.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр.дело № 357 /2009 година

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба № 23308/13.05.2009г., подадена от Л. В. М. против определение № 4543/22.04.2008г., постановено по ч. гр.д. № 1570/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 1/23.01.2009г. по гр.д. № 41688/2008г. на Софийски РС. С последното е прекратено производството по предявеният от М. иск против М. К. Н., К. И. Н., А. Г. С. и П. К. С. да преустановят действията, с които му пречат да упражнява правото си на собственост върху мазе, находящо се в гр. С., ул.”П” № 66 сутерен.

За да постанови това определение, въззивния съд е приел, че с иска по чл. 109 от ЗС се търси правна защита против всяко пряко, или косвено неоснователно въздействие, посегателство, или вредно отражение над обекта на правото на собственост. Прието е, че неправомерното въздействие следва да засяга веща, а не личността на ищеца и гарантирани от закона не имуществени права.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението, като твърди, че с неправомерните си действия дори когато са насочени към личността му имат за последица препятстване да ползва собственото си избено помещение. Обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция на обжалваното определение с това, че въпроса за приложното поле на иска по чл. 109 от ЗС е от особено важно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

По допускане на частната жалба до касационно обжалване.

Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба материално правен въпрос относно приложното поле на иска по чл. 109 от ЗС е свързан с предмета на делото до колкото съдът е преценил, че иска е недопустим, тъй като се твърдят фактически действия на ответниците, които сочат на отношение към личността на ищеца и негативно отношение към това, че използва избеното помещение, но той не е препятстван да го ползва. Разрешаването на този въпрос обаче не е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото защото е вече разглеждан в съдебната практика.. Хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е налице, когато разрешаването на поставения с жалбата съществен материално правен, или процесуален въпрос е свързано с приложението на правна норма, или комплекс от правни норми, уреждащи правен институт, които са неясни, или непълни и имат нужда от тълкуване с оглед разкриване на точния им смисъл и установяване на съдебна практика, каквато до този момент по този въпрос няма, или когато съществуващата съдебна практика е погрешна и неадекватна в резултат на промяна на обществените отношения и правни възгледи. Нормата на чл. 109 от ЗС обхваща огромна разновидност от казуси, но по нея има последователна съдебна практика и няма промяна в правните възгледи.. Според теорията и съдебната практика, този иск дава защита на правото на собственост против посегателства от трети лица, или от съсобственици, които без да отнемат владението върху вещта от собственика й, му пречат да упражнява в пълен обем трите си правомощия – да ползва вещта, да се разпорежда с нея, или да я владее. Формите на неоснователни действия могат да бъдат различни – от претендиране на ответника, че има права върху вещта на ищеца, до въздействия върху веща и те определят предмета на негаторния иск. Във всички случай обаче тези действия са свързани с веща, защото негаторния иск е иск за защита на правото на собственост от неоснователни действия. Съдебната практика приема, че с този иск съсобственик, или собственик на съседен имот може да иска прекратяване на действия, създаващи пречки за ползване на съсобствения, респективно на съседния имот, изразяващи се в изграждане на строеж в отклонение от строителните книжа или в отклонение от действащи разпоредби - ТР № 3* решение № 5* гр.о. е разяснено, че в исковата молба по чл. 109 от ЗС, ищецът следва да посочи в какво се състоят действията и бездействията, накърняващи правото на собственост на ищеца и е направено разграничение между този осъдителен иск, който предпоставя фактическо състояние на накърняване на вещното право и установителния иск за собственост, който е приложим и допустим когато правото на собственост е само оспорено

По изложените съображения, съдът намира, че формирането на поставения материално правен въпрос относно приложното поле на иска по чл. 109 от ЗС е разрешено в съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, поради което обжалваното определение, съобразено с нея, не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4543/22.04.2008г., постановено по ч. гр.д. № 1570/2009г. на Софийски градски съд по частна жалба № 23308/13.05.2009г., подадена от Л. В. М.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: