О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 423.

София, 23.07. 2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ч.гр.дело № 9/2009 год.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. К. К. срещу определение № 653 от 21.08.2008 год. по ч.гр.д. № 1389/2008 год. на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 16.04.2008 год. по гр.д. № 537/2003 год.на Софийски градски съд,с което е отказано конституиране на жалбоподателя по реда на чл.181 ГПК,като ищец,претендиращ самостоятелни права върху предмета на спора и не са приети за съвместно разглеждане, предявените от него искове с първоначалните искове. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи,че въпросът за главното встъпване по реда на чл.181 ал.1 ГПК отм. е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Позовава се на решение № 874/18.12.2006 год.по гр.д. № 885/2005 год. на ВКС,ІІг.о.

Ответниците-ЖСК”Български художник”,Лина Г. , П. Г. ,Георги и Р. Г. не заявяват становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на І г. о.,като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото,намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос относно отказа да се допусне главното встъпване на жалбоподателя,чрез предявяване на осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Посоченото решение на ВКС,ІІ г.о.касае материално правния въпрос – на кого се дължи,а не процесуалноправния относно допустимостта за предявяване на този иск. Самостоятелността на правото на встъпващия се състои в неговата несъвместимост с правото ,претендирано по първоначалния иск. Те обаче по своя предмет трябва да са тъждествени. Затова и не се преклудира възможността му в отделно производство да предяви самостоятелно допустимия иск.

По тези съображения обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 653 от 21.08.2008 год. по ч.гр.д. № 1389/2008 год. на Софийски апелативен съд,7 състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: