О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 426

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 юли две хиляди и девета година в състав:

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 340/2009 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от Ш. М. , Ф. Б. , З. К. , М. Б. , Ф. Т. и А. Ф. и Л. Р. , представлявани от адв. Н от СмАК срещу определение № 43 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 64/2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено определение № 8 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 182/2008 г. на Манаски районен съд и е оставено без уважение искането за допускане обезпечение на предявените от касаторите срещу “Е” Е. , гр. М. ревандикационни искове чрез налагане възбрана на поземлен имот с площ от 2823 кв. м., заснет с пл. № 43 по кадастралния план на с. С. от 1951 г. Поддържа се, че определението е постановено при неправилно прилагане на процесуалния закон. Разрешеният въпрос е за наличие на предпоставка за допускане на обезпечение на предявения вещен иск. Той е решен в противоречие с практиката на ВКС и постоянната практика на съдилищата, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 за допускане касационно обжалване на определението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е допустима.

Разрешеният с определението процесуален въпрос за наличие на основание за допускане на обезпечение чрез налага на възбрана върху спорния имот, е решен в противоречие с константната практика на ВКС и на съдилищата, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Разгледана по същество е неоснователна, но по съображения различни от изложените в обжалваното определение.

Касаторите са предявили ревандикационен иск за недвижим имот, който са индивидуализирали с регулационния му статут по плана от 1951 г. Поддържали са, че имотът им е възстановен в реални граници с решение на ОСЗГ № 20/17 от 30.05.02 г., което е издадено въз основа на решение от 17.03.2002 г. по гр. д. № 2/2003 г. на Мандански районен съд.

Поддържат, че ответникът не е придобил право на собственост върху имота на основание приватизационна сделка, тъй като той им е възстановен. От данните по делото - скица № 65 от 15.01.2003 г. издадена от община М., дирекция “А” се установява, че съгласно ПУП имотът е включен в парцел ****автоуслуги и застроен със стопански сгради. От удостоверение № 445 от 26.05.08 г. издадено от община М. се установява, че имот пл. № 43 е включен в УПИ * –автоуслуги, който е отреден за спорния имот с площ от 2823 кв. м. и от още 602 кв. м. извън реституираните.

В договора за приватизационна продажба, от който ответника черпи права, имотът е описан като имот пл. № 375 (а няколко реда по-долу като имот № 3* по кадастралния план действал към 27.09.00 г.)

За да остави искането за допускане на обезпечение на предявения ревандикационен иск чрез налагане на възбрана върху имота, предмет на спора, съдът е приел, че след като исковата молба е вписана, това е достатъчно за обезпечаване на иска.

Изводът е незаконосъобразен. Вписването на исковата молба има оповестително действие по отношение на трети лица относно съществуването спор за принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на иска. Това не препятства извършване на разпореждане с имота.

Като краен резултат определението е правилно и следва да се остави в сила, тъй като имотът, ревандикация на който се иска, не е индивидуализиран в исковата молба с актуалния му регулационен статут към момента на предявяване на иска – 23.12.2008 г.

При предявяване на иск за защита на вещни права поземленият имотът, предметът на спора, следва да се индивидуализира с актуалното му регулационно състояние. Подадената искова молба е била нередовна, тъй като в нея имотът е описан със статута, който е имал при заснемането му в кадастралния план през 1951 г. и не е конкретизиран актуалния му статут. Вписването на възбрана не би изпълнило предназначението си да възпрепятства извършването на разпореждане на имота, след като той не е индивидуализиран с актуалните му белези по действащия регулационен план, с които ще бъде индивидуализиран в случай, че ответника предприеме разпореждане с него.

Преди да се произнесе по искането за допускане на обезпечение съдът е следвало да установи дали то е редовно с оглед индивидуализацията на имота.

Съобразно изложеното определението като краен резултат е правилно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 43 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 64/2009 г. на Смолянски окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 43 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 64/2009 г. на Смолянски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!