О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 459

София, 06. 08. 2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ч.гр.дело № 329/2009 год.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Д. М. и С. Д. М. срещу определение № 53 от 25.03.2009 год. по ч.гр.д. № 157/2009 год. на Софийски окръжен съд,потвърждаващо определение от 15.01.2009 год. на С. районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 217/2008 год.,поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Представят приложение с основания за допускане на касационно обжалване по см.на чл.280 ал.1 ГПК.

Ответникът О. С. не е депозирал писмен отговор по чл.276 ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК против определение на въззивния съд,което подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос- правен интерес за водене на установителен иск за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, в отклонение от практиката на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

С обжалваното определение Софийският окръжен съд е приел, че с преклудирането на възможността за предявяване на иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е отпаднал и правния интерес за ищците от воденето на специалния установителен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. За да достигне до този извод,съдът е приел,че от заявления вх. № 2717/04.05.1992 год.,дори ако се приеме,че то е вярно и автентично не би могъл да се направи извод,че ищците или друг наследник на Г. К. М. са заявили по административен ред правото си за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Освен това е прието,че не е налице идентичност между процесния имот „ливада 6 дка” и заявения имот „нива – 10 дка”,поради което към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост не е било спорно.

Изводите на съда не са съобразени с трайно установената практика относно правния интерес от предявяване на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,а именно,че той е налице,когато правото на ищците се оспорва от трети лица,които твърдят,че към момента на обобществяването земята е била тяхна собственост или на наследодателя им и съответно за тях е налице право за възстановяване на собствеността и висящо административно производство по чл.14 ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано такова. В настоящия случай съдът е приел,че не е налице правен интерес за ищците въз основа на приложените към делото доказателства,без страните да са взели становище по тях и се е произнесъл по въпроси относно верността и автентичността на заявление № 2717/4.05.1992 год.и липсата на идентичност на имота,по които следва да се произнесе по същество с решение,защото е недопустимо да поставя страната в процесуална изненада.

По тези съображения обжалваното въззивно определение, като постановено в противоречие с практика на ВС ,следва да бъде отменено.

Водим от горното Върховния касационен съд,състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 53 от 25.03.2009 год. по ч.гр.д. № 157/2009 год. на Софийски окръжен съд.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 53 от 25.03.2009 год. по ч.гр.д. № 157/2009 год. на Софийски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: