местна подсъдност

възражение за неподсъдност

официален свидетелстващ документ

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 335

гр. София, 01.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и единадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 244 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от С. И. Ч., М. Г. Ч., Т. Д. З. и Г. А. З. – всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. С., против определение № 67 от 31 януари 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 45 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2011 г., с което е потвърдено определение № 3894 от 14 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 2191 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Софийския градски съд по подсъдност на основание чл. 105 ГПК.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото изводът на въззивния съд относно приложимата местна подсъдност е основан единствено на вписването в личната карта на ответника на постоянен адрес в [населено място] по съображения за материална доказателствена сила на същата като официален свидетелстващ документ, чието съдържание обвърза съда; ответникът е намерен и исковата молба му е връчена на посочения в исковата молба адрес в [населено място], като този адрес е посочен и от ответника в отговора на исковата молба и в образувано изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител; ответникът живее постоянно на посочения в исковата молба адрес в [населено място], а не на посочения му в личната карта. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос следва ли правилото на чл. 105 ГПК за местна подсъдност по постоянен адрес на ответника да се прилага и в случаите, когато той е намерен и получил исковата молба именно на посочения в нея адрес и в отговора по чл. 131 ГПК сам е посочил този адрес като свой, на който да получава съобщения по делото. Следва да се има предвид, че общата местна подсъдност има предназначение ответникът да не е принуден да приеме разглеждането на съдебния спор в друг район извън своето фактическо местоживеене, което законът предполага, че следва да съвпада с постоянния адрес по смисъла на ЗБЛД.

Ответникът Н. Г. С. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, но прилага фотокопие от личната си карта и две определения на ВКС по друго производство. Чрез процесуалния си представител адв. С. С. ответникът прави искане да се изиска от първоинстанционния съд частта от делото, която не е приложена към папката, изпратена във ВКС, но касационният съд приема, че представеното копие на гр.д. № 2191 за 2010 г. на окръжния съд в [населено място] и приложеното дело на въззивния апелативен съд със съдържащите се в тях документи, са достатъчни касационния съд да се произнесе по конкретния спор, без да е необходимо прилагане на допълнителни документи, ако такива съществуват към делото.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

С определението си въззивният съд приел, че като официален свидетелстващ документ личната карта се ползва и с материална доказателствена сила и обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател; дали лицето евентуално е сменило постоянния си адрес като е нарушило съответният законов срок за подаване на заявление в случай на промяна в адреса, не предмет на производството; подсъдността по чл. 105 ГПК представлява относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за която съдът не следи служебно, но при направено искане в срок от страна на ответника правилно окръжният съд е прекратил производството и препратил делото на съответния съд.

След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол.

По поставения обусловил изхода на спора процесуалноправен въпрос касационният съд приема следното:

Според правилото на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Нормата не създава затруднения при тълкуването й, предвид ясното и точно определяне на критерия, по който да бъде избран съдът, на който делото е подсъдно. Легалното определение на “постоянен адрес” се дава в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност – това е адресът в населено място на територията на България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 38 ГПК е определен редът за връчване на съобщения по делата при посочен адрес в исковата молба, който обаче не променя правилото за предявяване на иска по постоянния адрес на ответника- физическо лице. Ако постоянният адрес на лицето не съответства на посочения в исковата молба, ответникът в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК може да направи отвод за неподсъдност на делото. Връчването на съдебни книжа, макар и свързано с подсъдността, не е определящо при нейната преценка.

При този отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че разрешението на въззивния съд е правилно. Ответникът в отговора на исковата молба е направил отвод за неподсъдност на делото. Постоянният му адрес е вписан в личната му карта, копие от която се представя, с което са изпълнени изискванията на чл. 119, ал. 4 ГПК. Постоянният адрес е задължителен за вписване елемент в личната карта на лицето, както разпорежда чл. 26, ал. 1, т. 5 ЗБДС и на него гражданинът получава официални съобщения от органите на съдебната власт, както разпорежда чл. 27, ал. 2 ЗБДС. При тези данни следва да се приеме, че правилно съдилищата са преценили основанието по чл. 119, ал. 3, вр. чл. 105 ГПК.

Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване

определение № 67 от 31 януари 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 45 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2011 г.

ОСТАВЯ В СИЛА

определение № 67 от 31 януари 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 45 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!