currdb:
Определение №315/26.05.2011 по дело №233/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.

Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

233_11_opr_chj.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315

С., 26.05. 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 233 /2011 г.:

Производство по чл. 274,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Ю. Р. срещу определение от 08.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 99 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателя срещу определение от 01.12.2010 г. по гр.д. № 242 /2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е изменено решение по делото в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, увеличено от 2,117 лева със сумата 32,064 лева и жалбоподателят е осъден от апелативния съд за разноски.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като то правилно е разгледано по реда на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г отм. , но стриктното тълкуване на нормата не предвижда възможност за искане за промяна на решението в частта му за разноските, преди влизането му в сила – решението е постановено на 01.08.2008 г., молбата за присъждане на допълнително възнаграждение е от 11.09.2009 г., а решението е влязло в сила на 02.11.2010 г..

Жалбоподателят представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване на определението, в което извежда процесуално-правен въпрос : може ли съдът да уважи искане за допълване на решението в частта за разноските при редакцията на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г отм. , ако искането е направено преди решението да влезе в сила, т.к. в цитирания срок изразът „в срок от два месеца от влизане в сила на решението” сочи само крайната дата на срока или (и дали) законодателят е имал предвид срок с начална дата денят следващ деня на влизане на решението в сила. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 439 /29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1305 /2008 г. на V г.о. на ВКС и в определение № 361 /01.09.2009 г. по ч.гр.д. № 265 /2009 г. на ІІ г.о. на ВКС– основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.

Насрещната страна Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (

К.

) оспорва наличието на основание за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба – цитираните определения са неотносими, а писмените съждения за „начална дата” и „крайна дата” за срока по чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г отм. не представляват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

По същество поддържа, че частната жалба е неоснователна, т.к. молбата е подадена в срок, по нея КОС се е произнесъл на 01.12.2010 г. след влизане в сила на решението на 02.11.2010 г. и след връщане на делото от ВКС

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено следното, по което няма спор между страните по делото: Кърджалийският окръжен съд е постановил съдебно решение на 01.08.2008 г., с което е отнел от Е. Р. в полза на държавата недвижими имоти, автомобили и пари и го е осъдил да заплати такси и разноски и на насрещната страна К. разноски в размер на 2,341 лева, от които 2,117 лева юрисконсултско възнаграждение; с молба от 01.09.2009 г. К. е поискала изменение на решението в частта му за разноските, като и бъдат присъдени 34,721.47 лева, т.к. искът е с цена 1,710,073.52 лева; същото искане е било направено от К. и в съдебно заседание на 28.06.2008 г.; с обжалваното определение КОС е изчислил размера на юрисконсултското възнаграждение по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 34,181.47 лева и че следва да измени решението си като присъди над сумата 2,117 лева и сумата 32,064.47 лева. Определението е законосъобразно, т.к. съгласно пар.2,ал.1 ПЗР ГПК от 2007 г. производството се е развило по реда на ГПК от 1952 г., молбата правилно е била разгледана по реда на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г отм. , подадена е в срока на разпоредбата и по същество е основателна.

От изложеното е видно, че изведеният въпрос дали молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г отм. може да бъде подадена преди влизане на решението в сила – дали в такъв случай ще бъде подадена в срок, е обуславящ изхода от това производство.

Този въпрос не е разрешен в противоречие с разрешенията в двете посочени определения на ВКС :

В определение № 439 /29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1305 /2008 г. на V г.о. на ВКС изведеният въпрос не е обсъждан. Обсъждано е определение, постановено от въззивния съд по молба с правно основание чл.192,ал.4 ГПК отм. за изменение на първоинстанционно решение в частта за разноските, която част е влязла в сила, тъй като в тази част решението не е обжалвано.

С определение № 361 /01.09.2009 г. по ч.гр.д. № 265 /2009 г. на ІІ г.о. на ВКС е оставено в сила определение на въззивния съд по чл.192,ал.4 ГПК отм. за изменение на въззивно решение в частта за разноските, като е прието, че молбата е подадена в срок, т.к. въззивното решение е влязло в сила на 20.03.2009 г., а молбата за изменение е подадена на 01.04.2009 г. - и в този случай няма сходство, т.к. нито молбата е подадена преди (, а не след) влизане в сила на решението, нито въззивният съд я е намерил за недопустима или неоснователна, поради което и няма противоречиво разрешение на сходни случаи.

Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба.

Настоящият състав намира и че изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разпоредбата на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г отм. не е непълна, неясна или противоречива (в частта за установения от нея срок) – в нея е посочен крайният момент на срока за подаване на молбата (за упражняването на правото на страна по делото) или на проявяване на почина на съда, а не началният. Поради което и доколкото правомощието за изменение е предоставено на съда (на негов почин) и без изискване на молба от страните, предложението на частния жалбоподател за тълкуване на разпоредбата не може да бъде възприето. И. въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и тъй като частният жалбоподател не обосновава наличието на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика (не сочи сериозни аргументи срещу приетото разрешение, нито как то влиза в конфликт с разрешението на други въпроси, по които има установена съдебна практика), нито за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

Поради изложеното не е осъществено и основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а на К. следва да се присъдят 363.76 лева за юрисконсултско възнаграждение (изчислено на основание чл.7,ал.2, т.7 вр. т.4 от НМРАВ върху сумата 32,064.47 лева).

Воден от изложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА определение от 08.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 99 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о.

Осъжда Е. Ю. Р. да заплати на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност сумата 363.76 лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.