О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 536

София, 21.04.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр.дело №174/2015 година.

Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№3794/17.11.2014 г., подадена от адв. Л. Р. – процесуален представител на ответницата по исковата молба М. Г. И. против въззивно решение от 14.10.2014 г. по гр.д.№215/2014 г. по описа на Окръжен съд . М..

С обжалваното решение е отменено решение от 23.11.2012 г. по гр.д.№66/2012 г. по описа на Районен съд . М., пети граждански състав и на основание чл.26, ал.2, предл.ІІ ЗЗД е прогласена нищожността на пълномощно от 23 юни 2009 г., с което М. Г. И. е упълномощена от Ц. Й. Г. да продаде “8= ид.ч. от УПИ VІІІ в кв.28, пл.№658 по плана на [населено място], област М., поради липса на форма. Освен това със същото решение е прогласена нищожността на основание чл.26, ал.2, предл.ІІ ЗЗД, поради липса на съгласие на договор за продажба на посочените идеални части от посоченото място, заедно с построените в имота постройки, обективиран в нот.акт №152, том ІV, рег.№5135, дело №264/08.7.2009 г. на нотариус В. Т..

Въззивната инстанция е приела, че нотариалното действие по удостоверяване подписа на упълномощителката Ц. Г. е опорочено до степен на нищожност, а оттам е нищожен и договорът за продажба, при изповядване на който пълномощничката се е легитимирала именно с това пълномощно. Изводът е обоснован неспазване разпоредбата на чл.589, ал.2, изречение второ ГПК, която предвижда при заверка на пълномощно за разпореждане с недвижим имот упълномощителят освен да се подпише, да изпише и пълното си име. За процесния случай съдът е констатирал, че е налице подпис на упълномощителката, но не е налице изписване на пълното й име, което представлява нарушение на чл.576 ГПК, и поради което е налице нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, изречение второ ЗЗД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1. “Трябва ли при удостоверявано на подписа върху пълномощното и изявлението на упълномощителя, че не може да изпише собственоръчно трите си имена изпълняващият нотариални функции, на основание чл.83 ЗННД да укаже на упълномощителя, че следва да снеме отпечатък от палеца си ?”,2. “Следва ли да се счита, че длъжностните лица с нотариална компетентност, делегирана им от самия закон – чл.83 ЗННД, могат ли да не се съобразяват с изискванията на закона, в случая чл.589, ал.2, изр.ІІ ГПК, от което да пострадат интересите на участниците в нотариалното производство ?”, 3. “При нотариална заверка на подписа и съдържанието върху частен документ на удостоверяване подлежи обстоятелството, че подписа произхожда от лицето, съставило частния документ – условие за валидност на валидност на изявлението, което се съдържа в този частен документ ?”

По първите два въпроса се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третия – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответникът по касация Д. Г. С., посредством процесуалния си представител – адв. Г. М. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:

Първите два поставени от касационната жалбоподателка въпроси са неотносими към настоящия правен спор, тъй като изводи по тях във въззивното решение не са налице. Така поставени, въпросите са относими към въпроса за дисциплинарната отговорност на нотариуса по реда на чл.80 ЗННД. Освен това не е обосновано приложно поле и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тях.

По третия от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като макар и позовавайки се на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационната жалбоподателка не сочи практика.

С оглед направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в настоящото производство, настоящия състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива не следва да се присъдят, тъй като макар и да е посочено в отговора прилагането на пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, такива не са представени в действителност. Не е представен и списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК.

Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.10.2014 г. по гр.д.№215/2014 г. по описа на Окръжен съд . М. по касационна жалба, вх.№3794/17.11.2014 г., подадена от адв. Л. Р. – процесуален представител на ответницата по исковата молба М. Г. И..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация Д. Г. С. за присъждане на разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: