currdb:
Определение №376/09.07.2015 по дело №1833/2015 на ВКС, ТК, II т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 376София,09.07.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

Е. С.

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1833/2015

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] против определение № 45 от 03.04.2015 г. по в. ч. т. д. № 68/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 15.12.2014 г. по т. д. № 1399/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 76 от 25.07.2014 г. в частта за разноските, изразяваща се в искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 150 лв.

Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недължимост на претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реално заплащане на същото, като поддържа, че предварителното заплащане на възнаграждението е невъзможно за страната, намираща се в производство по несъстоятелност с оглед специалния ред за разпореждане със суми от особената сметка на синдика. Освен това, според частния касатор, в случая предварителното заплащане на адвокатското възнаграждение е изключено и поради факта, че като условие за уважаване на отправеното до него искане за плащане на възнаграждение на ангажирания от длъжника адвокат съдът по несъстоятелността е поставил като условие сумите да са присъдени на длъжника с влязъл в сила съдебен акт.

Като релевантни за допускането на касационно обжалване в частната касационна жалба, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че са решавани противоречиво от съдилищата, са поставени въпросите: „ 1. Следва ли да се приложи изискването за заплащане предварително на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, дължимо в хода на съпътстващите отменителни производства по реда на чл. 647 ТЗ и ако се приложи, по какъв ред следва да се извърши това предварително плащане, след като всички разплащания след откриване на производството по несъстоятелност се извършват от особената сметка на длъжника при спазване на императивното правило за предварително съгласие от страна на съда по несъстоятелност; 2. Допустимо ли е съдът по несъстоятелност да откаже да даде разрешение за заплащане на договорените суми за адвокатско възнаграждение на процесуален представител на длъжника в несъстоятелност от особената сметка на синдика в противоречие с чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, с аргумент, че същите трябва да бъдат присъдени в полза на ответника с влязъл в сила акт, а с актовете си окръжните съдилища, разгледали отменителните искове да искат същите да бъдат предварително изплатени, за да бъдат присъдени; 3. След като съдът по несъстоятелност не е присъдил дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, откъде същото следва да бъде изплатено и по какъв ред”. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК частният касатор представя множество първоинстанционни актове на Великотърновски окръжен съд, постановени с негово участие, но за които липсват данни да са влезли в сила.

Ответниците по частната касационна жалба – Национална агенция за приходите, [населено място] и Х. И. С. от [населено място] – не заявяват становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди определението на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 76 от 25.07.2014 г. в частта за разноските, изразяваща се в искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 150 лв., въззивният съд е споделил изцяло извода за недължимост на такива в полза на длъжника в несъстоятелност, тъй като не са направени. Съобразявайки задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебният състав е приел, че само заплатеното адвокатско възнаграждение представлява разход по водене на делото, подлежащ на възстановяване на ответника при отхвърляне на иска – условие, което в случая не е изпълнено. В тази връзка е взета предвид уговорката в сключения между ответника и неговия пълномощник договор за правна помощ, че адвокатското възнаграждение в размер на 1 150 лв. ще бъде изплатено след събиране на средства в особената сметка на длъжника, за което не са ангажирани доказателства.

Като неоснователно е преценено становището на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК не намира приложение в производството по несъстоятелност и в съпътстващите го производства. Изразено е разбирането, че при необходимост от извършването на разноски по съдебни производства, в които участва несъстоятелно дружество, синдикът разполага с правомощие да се разпорежда с паричните суми по откритата особена сметка, като преди това получи разрешение от съда по несъстоятелността по реда на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ и едва след провеждането на тази процедура направените от дружеството-длъжник разноски могат да му бъдат присъдени. Според въззивната инстанция, без да са представени доказателства за заплащане на сумите, само с оглед бъдещо извършване на разноските, съдът не би могъл да ги възложи в тежест на другата страна, тъй като тук не се разглежда въпросът за дължимостта на адвокатското възнаграждение от несъстоятелното дружество на упълномощения адвокат, а за ангажиране отговорността на другата страна по делото.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на въпрос № 2 и № 3, както и на въпрос № 1 в частта му за това, по какъв ред следва да се извърши плащането на възнаграждението на упълномощения от длъжник в производство по несъстоятелност адвокат, не е осъществено общото изискване на закона да са релевантни за изхода на делото, поради което не подлежат на обсъждане и заявените две основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочените въпроси изобщо не касаят присъждането на разноските в конкретното исково производство, т. е. ангажирането отговорността на ищеца поради отхвърляне на предявения срещу дружеството в несъстоятелност отменителен иск по чл. 647 ГПК, а касаят въпрос, свързан с производството по несъстоятелност на ответника – по какъв начин следва да бъде заплатено възнаграждението на упълномощения от длъжника адвокат и правомощията на съда по несъстоятелността досежно разпореждане със суми от особената сметка на синдика. Поради това, тези въпроси не могат да бъдат определени като такива от значение за изхода на конкретното дело.

Липсва основание за допускане на касационния контрол и по отношение на първия поставен от частния касатор въпрос в частта му за това, дали изискването на чл. 78, ал. 3 ГПК за предварително заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се приложи и по отношение на длъжника в производство по несъстоятелност в съпътстващите отменителни производства по чл. 647 ТЗ. От една страна, доколкото липсват данни представените първоинстанционни актове да са влезли в сила, същите не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и поради това недоказано се явява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките и на второто поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 78 ГПК съществува достатъчно съдебна практика, в т. ч. и такава със задължителен характер (Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази практика е напълно приложима и към производството по иск по чл. 647 ТЗ, доколкото то е подчинено на правилата на общия исков процес, като специална е единствено уредбата относно заплащането на държавна такса (чл. 620, ал. 5 и чл. 649, ал. 6 ТЗ), но не и на разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 45 от 03.04.2015 г. по в. ч. т. д. № 68/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: