О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 474

София, 03.08.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 861 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, възобновено след спирането му до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС.

Образувано е по касационни жалби на двете страни против Решение 1893 от 08.12.2015г. по в.гр.д.№ 2775/2015г. на ОС Пловдив, 14 състав, с което е отменено решението по гр.д.№ 10278/2014г. на Пловдивския РС в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът [фирма], [населено място] дължи на ищцовото дружество [фирма], гр Пловдив: сумата 17 064лв. - неплатена наемна цена по договор за наем от 01.04.2013г.; сумата 379.96лв. - обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава плащането на наема за периода 01.10.2013г.-19.12.2013г.; и сумата 810 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора за наем, ведно със законната лихва върху неплатената наемна цена, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 19.12.2013г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, вместо което е постановено друго за отхвърлянето на исковете за тези суми. Потвърдено е първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер. Потвърдено е и решението за отхвърляне на насрещния иск на [фирма] за сумата 24 900лв. - частична претенция от вземане в общ размер 107 963лв. - обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението от наемодателя [фирма] на задължението по чл.230,ал.1 ЗЗД и на насрещния иск за заплащането на частична претенция за обезщетение за забавено плащане на обезщетението за пропуснати ползи.

Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта за отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърлянето на исковете му, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърлянето им за разликата до пълния предявен размер. Счита, че е налице основанието за отмяна по т.3 на чл.281 ГПК поради противоречие с материалния закон. Оспорва правилността на извода на въззивната инстанция, че договорът за наем на земеделска земя е нищожен и не може да породи права и задължения за наемодателя да претендира заплащане на наемна цена и обезщетение за вреди от неизпълнението на договора.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса, който е и предмет на тълкувателно дело № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС - действителен ли е договор на наем, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, ако същият е с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, с оглед наличието на специална законова регламентация относно реда и начина за отдаване за възмездно ползване на обектите, посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ.

Насрещната страна [фирма] оспорва основателността на жалбата на ищеца, но счита, че са налице предпоставките за допускане на обжалването по поставения от [фирма] въпрос.

С касационната жалба на [фирма] се иска отмяна на решението в частта по насрещните искове и постановяване на друго за уважаването им. Искането е за допускане на обжалването по въпрос, идентичен на този, поставен от насрещната страна.

В писмен отговор [фирма] не оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването по поставения в изложението на [фирма] въпрос, но счита подадената от последното дружество касационна жалба за неоснователна.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съдилищата са сезирани с искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, за признаване съществуване на вземане на наемодателя по договор за наем от 01.04.2013г. за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Предмет на насрещния иск, предявен като частичен, е вземане на наемателя за 24 900лв. /от сума в общ размер 107 963лв./ обезщетение за пропуснати ползи - очакваната печалба, нереализирана поради неизпълнението на задължението на наемодателя по чл.4 от договора - да осигури спокойно ползване на земите и обезщетение за забавено плащане.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът по първоначалния иск /наемодателят/ не е предоставил държането на цялата площ, съгласно уговореното и не е изпълнил задължението си за осигуряване на спокойно ползване на 250 декара от общата площ, поради което предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на основание чл.232,ал.2 ЗЗД сумата 5 000лв. /за 250 декара по 20лв./ е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а по отношение на останалата част от наетите земи- 853.21 декара, или за сумата 17 064лв., е приел установителния иск за дължими суми за неплатена наемна цена основателен. Частично са уважени исковете за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД и за обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договора. Насрещните искове са счетени за неоснователни с позоваване на ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни в които са били изложени конкретни оплаквания срещу правилността на решението. Отчитайки формираната противоречива практика относно възможността предоставянето за възмездно ползване на земеделска земя да бъде уредено чрез наемен договор, окръжният съд е приел за правилно становището, че наличието на специална законова регламентация изключва възможността за сключване на друг договор освен аренден. Констатирал е, че в настоящия случай не е спазена предвидената в закона форма, че процесният договор е нищожен, не поражда права и задължения, поради което са неоснователни както исковете за установяване на вземане за неплатена наемна цена и за обезщетения, така и насрещните за заплащане на обезщетение поради неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде вещта в състояние, което да отговоря на ползването, за което е била наета. Предвид извода за неспазена форма, обуславяща нищожността на договора, окръжният съд не е обсъждал конкретните доводи и оплаквания във въззивните жалби по съществото на спора.

Искането за допускане на касационното обжалване и по двете касационни жалби по поставените от касаторите въпроси е основателно, тъй като съображенията, че земеделската земя не може да бъде предмет на наемен договор, са обусловили изхода на спора както по първоначалните, така и по насрещните искове. Обжалването следва да бъде допуснато на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с оглед даденото задължително тълкуване в т.2 на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС.

На касаторите следва да бъде указано внасянето на таксата по т.2 чл.18,ал.2 от Тарифата - [фирма] - 496лв., а на [фирма] - 498.20лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на Решение № 1893 от 08.12.2015г. по в.гр.д.№ 2775/2015г. на ОС Пловдив по касационните жалби на [фирма] и на [фирма].

Указва на касаторите в едноседмичен срок да представят по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС - [фирма] - сумата 496лв., а [фирма] - 498.20лв..

След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или на докладчика - за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: