О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 156

София, 03.08.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 450/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. С. Р. като пълномощник на М. Г. Д., срещу определение № 22715 от 03.10.2016 г. по ч.гр.д. № 11262/ 2016 г. на Софийски градски съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса запазва ли международната си компетентност българският съд по иск с правно основание 127а СК в случаите, когато съдът по настоящото местоживеене на децата е постановил, че децата са придобили обичайно местопребиваване в тази страна.

Ответникът по касация А. А. Т. изразява становище, че не на налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а по същество - че същото е правилно и обосновано.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно определение е потвърдено определението от 13.05.2016 г. по гр.д. № 64183/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 139-ти състав, с което съдът е приел, че международно компетентен по предявените от А. А. Т. срещу М. Г. Д. искове по чл. 127а СК за отмяна на разрешение за пътуване на децата А. А. Т. и С. А. Т. е българският съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че към датата на сезиране на Софийския районен съд с исковете по чл. 127а СК децата са имали обичайно местопребиваване в Република България, поради което по аргумент от чл. 5, т.1 от Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата международно компетентен да разреши спора е българския съд.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, касаещ определяне на международната компетентност на съда в производство по искове за родителката отговорност.

В молбата си до Софийски районен съд ищецът А. А. Т. е изложил твърдения, че с решение по гр.д. № 5480/2012 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение по гр.д. № 9027/ 2013 г. на Софийски градски съд, съдът на основание чл. 127а СК във вр. с чл. 76, т.9 ЗБЛД съдът е разрешил издаването на паспорти на малотетните деца А. и С. А. Т. само със съгласието на тяхната майка М. Г. Д. за неограничен брой пътувания до страните от Европейския съюз, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Турция, Швейцария и САЩ, за времето, за което не е предвидено бащата да упражнява определения му от съда режим на лични контакти с децата. Твърдял е, че това разрешение се използва от майката М. Д. за неправомерна промяна на местоживеенето на децата, като въз основа на него тя е извела децата извън пределите на Република България.

Следва да бъде споделено разбирането на съда в двете инстанция, че в случая за определяне на международната компетентност за разглеждане и разрешаване на този спор е Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, тъй като Дания не е държава- членка по смисъла на регламент/ЕО/ 2201/2003 г.

Според чл. 5, ал.1 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, а съгласно ал.2- в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. Това правило обаче не се прилага в случай, че детето е изведено незаконно от държавата, където е имало обичайно местопребиваване - чл. 7 от Конвенцията. В тази хипотеза органите на договарящата държава, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди извеждането му, запазват своята компетентност до момента, когато то придобие обичайно местопребиваване в друга държава и е пребивавало в другата държава най - малко една година, след като лицето, имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото връщане.

По аргумент от чл. 7, ал.3 от Конвенцията обстоятелството, че в случая Върховният съд на Дания е постановил решение, с което е приел, че извеждането на малолетните деца А. и С. А. Т. от Република България е незаконно, но е отказал да постанови връщането им, не е основание за изключване на международната компетентност на българския съд.

Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22715 от 03.10.2016 г. по ч.гр.д. № 11262/ 2016 г. на Софийски градски съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22715 от 03.10.2016 г. по ч.гр.д. № 11262/ 2016 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!