О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

София, 03.08.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2753/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Б. А. чрез адв. Сн. С., против определение № 1506 от 09.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1759/2017 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото и се иска неговата отмяна.

Искането за допускане на възивното определение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали е допустимо главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК в производство по иск за собственост от лице, което заявява свои права не върху целия спорен имот, а само върху идеална част от него.

Ответникът по касация Б. А. не оспорва частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Б. К. А. е предявил против В. И. Т. при условията на обективно съединяване иск по чл. 42, б.”б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН за установяване нищожност на завещателно разпореждане, направено от Й. И. К.; иск за установяване правото на собственост на ищеца, придобито по наследяване, върху 1/6 ид. част от недвижим имот - апартамент № 19, находящ се в [населено място],[жк]; иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на този имот, а при условията на евентуалност – иск по чл. 30 ЗН за намаляване завещателното разпореждане, направено от Й. К. в полза на ответницата и за възстановяване на запазената му част от наследството на завещателя.

На 05.10.2016 г. е постъпила молба от К. Б. А. с искане да бъде конституиран като главна страна в процеса на основание чл. 225 ГПК. Като наследник на починалата Т. А., която е негова майка и съпруга на ищеца К. А., е оспорил действителността на завещателните разпореждания, направени от нейните наследодатели П. и Й. К., като е твърдял, че по наследяване е собственик на 5/6 ид. части от апартамента, а останалата 1/6 ид. част е собственост на неговия баща и ищец по делото- Б. А..

При тези данни въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 225 ГПК за главно встъпване на К. А. в процеса, тъй като той не заявява свои самостоятелни права върху спорния имот, несъвместими с правото, предмет на първоначалния иск, доколкото не само не оспорва претендираното от ищеца право на собственост върху 1/6 ид. част от имота, но изрично го признава. От своя страна ищецът Б. А. също твърди останалите 5/6 ид. части от имота, извън претендираната от него 1/6 ид. част, да са собственост на сина му К..

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно наличието на правен интерес от главно стъпване не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдебната практика по приложението на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК- отм. последователно приема, че предпоставка за допустимост на главното встъпване е предявяване от третото лице на самостоятелни права върху предмета на спора, като встъпващият трябва да ги упражни чрез предявяване на искове срещу двете страни по първоначалния иск. За да е допустимо главното стъпване, претендираните от третото лице права трябва да са несъвместими с правата, чиято защита се търси с главния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, и обратно. Несъвместимостта не се обуславя от това дали главно встъпващото лице претендира за себе си цялото или част от спорното право, предмет на предявения иск, а от това дали претендираното от него право изключва изцяло или отчасти основателността на предявения от ищеца иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да обуславя отхвърляне на иска на ищеца. В същия смисъл се е произнесъл и ВКС в приложеното към частната касационна жалба определение № 17 от 18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 456/2015 г. на І г.о., като е приел, че е допустимо главно встъпване по иск за собственост и когато чрез иска си главно встъпващото лице заявява свои права само върху идеална част от недвижимия имот, предмет на спора, тъй като от значение за допустимостта на главното встъпване е дали лицето заявява самостоятелни права върху предмета на спора, а не дали претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот.

Във всички случаи абсолютна процесуална предпоставка за главно встъпване е наличието на правен спор между главно встъпващото лице и страните по първоначалния иск, който обуславя и правния интерес на лицето да предяви иск против двете първоначални страни по делото. При съвпадащи твърдения на жалбоподателя и първоначалния ищец по делото относно принадлежността на правото на собственост върху жилището и взаимно признаване на обема на правата им върху него, изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от главното встъпване на жалбоподателя, се явява изцяло съобразен със задължителната практика на ВКС.

По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1506 от 09.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1759/2017 г. на Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: