О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 160

София, 03.08.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2470/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 396, ал.2 ГПК.

С определение № 1086 от 28.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1472/2017 г. на Софийски апелативен съд е отменено определение № 28768 от 06.2016 г. по гр.д. № 12784/2016 г. на Софийски градски съд и е обезсилена издадената на 15.12.2016 г. обезпечителна заповед, вместо което е допуснал обезпечение на предявения от В. Г. В. против [фирма], М. Г. В. и [фирма] иск по чл. 440 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението по изп.д. № 10158510402983 по описа на ЧСИ с рег. № 851, представляващ апартамент № 40 в [населено място], [улица], вх.3, ет.1, не принадлежи на длъжниците по изпълнението, чрез спиране на изпълнението по посоченото изп. дело по отношение на този апартамент при условията на чл. 391, ал.1, т.2 ГПК след внасяне на парична гаранция от молителя В. В. в размер на 3 090 лв.

Това определение е обжалвано от В. Г. В. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че определеният от въззивния съд размер на гаранцията е завишен, тъй като не е съобразен с обстоятелството, че по молбата му за допускане на обезпечение е била внесена гаранция в определения от Софийски градски съд размер от 5 000 лв.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалване на постановения от въззивния съд съдебен акт, тъй като той е по - благоприятен за молителя. Съображенията за това са следните:

С определение № 27678 от 06.12.2016 г. по гр.д. № 12784/2016 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от В. Г. В. против [фирма], М. Г. В. и [фирма] иск по чл. 440 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението по изп.д. № 10158510402983 по описа на ЧСИ с рег. № 851, представляващ апартамент № 40 в [населено място], [улица], вх.3, ет.1, не принадлежи на длъжниците по изпълнението, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнителното дело, като на основание чл. 391, ал.2, т.1 ГПК, като при условията на чл. 391, ал.1, т.2 ГПК съдът е задължил молителя да внесе гаранция в размер на 5 000 лв. След констатация за внасяне на гаранцията в посочения размер е издадена обезпечителна заповед.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд по жалба на [фирма] е отменил изцяло определението на Софийски градски съд по допускане на обезпечение, и е постановил друго, с което е допуснал обезпечение чрез налагане на същата обезпечителна мярка, като на основание чл. 391, ал.1, т.2 ГПК е задължил ищеца да внесе гаранция в размер, по- малък от определения от първоинстанционния съд. В мотивите си е посочил, че предявеният от В. Г. В. иск е допустим, но приложените писмени доказателства са недостатъчни да обосноват вероятната му основателност, поради което исканото обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391, ал.1, т.2 ГПК след внасяне на гаранция в размер на 3 090 лв., съответстващ приблизително на 1/10 от половината от данъчната цена /61 784 лв./ на недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението. Постановеният диспозитив кореспондира с така изложените мотиви и не налага извод, че се касае до определяне на допълнителна гаранция, която да бъде довнесена от молителя, за да се спре изпълнението по изпълнителното дело.

Следователно, с това определение е допуснато обезпечение на предявения от молителя отрицателен установителен иск чрез налагане на посочената от него обезпечителна мярка при по- благоприятни условия и тъй като той не е обжалвал определението на първоинстанционния съд по допускане на обезпечението, няма правен интерес да обжалва въззивното определение. Затова частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от В. Г. В. чрез неговия пълномощник адв. Л. В. частна касационна жалба срещу определение № 1086 от 28.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1472/2017 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: