О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 512

гр. София,03.08.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№650 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. срещу решение №368 от 22.11.2016 г. по в.т.д. №165/2016 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №683 от 21.12.2015 г. по т.д.№510/2014 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на Д. А. К., че дължи солидарно заплащане /с М. И. И./ на [фирма] на сумата от 100 000 евро, дължима по запис на заповед от 12.06.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които с оглед решаването им в противоречие със задължителна и казуална практика на ВКС – тълкувателни решения и решения и определения, постановени съответно по реда на чл.290, чл.288 и чл.274, ал.3 от ГПК, се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а така също и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Редовен ли е от външна страна запис на заповед, който е с падеж веднъж на „предявяване” и веднъж „в срок до 20.07.2017 г.” и годен ли е такъв документ да породи менителничния си ефект и следва ли в такъв случай съдът, компетентен в заповедното производство да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение. 2. Следва ли поканата за предявяване на записа на заповед, уговорен с падеж на предявяване, да се връчи лично на адресата и ако не е връчена лично, респективно не са приложени доказателства за отказ да се получи, следва ли да се счете, че е налице надлежно връчване, респективно предявяване, чия е доказателствената тежест да докаже, че поканата е била връчена по надлежен ред и следва ли при връчване на поканата на лице, различно от адресата и на различен адрес, заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение, респективно съдът в исковото производство да отхвърли иска. 3. Валиден ли е записът на заповед и може ли да породи менителничния си ефект, ако същият не е предявен в сроковете по чл.477 от ТЗ – до една година от издаването и губи ли приносителят правата си по смисъла на чл.514, ал.1, т.1 от ТЗ, като следва ли съдът в тази хипотеза да издава заповед за изпълнение, респективно да уважи иска или да го отхвърли. 4. Нищожна ли е клауза в договор за банков кредит, съдържаща обезпечение на отпуснат вече кредит, свързано с подписване на запис на заповед, при положение, че кредитът е обезпечен и с учредяване на договорни ипотеки върху недвижими имоти, стойността на които надхвърля многократно стойността на отпуснатия кредит и може ли авалистът да се позове на тази нищожност. 5. Изискуемо ли е в хипотеза на заповедно производство вземане, свързано с договор за банков кредит, ако банката не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и ако не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, а когато кредитът е обезпечен чрез запис на заповед, подписана от авалист, важи ли горното правило за уведомяване и за авалиста. 6. За да се уважи иск по чл.415 от ГПК следва ли ищецът да го докаже по основание и размер, а липсата на осчетоводеност в счетоводството на дружеството ищец на претендираната сума, представлява ли основание за отхвърляне на иска. 7. При наличие на запис на заповед, подписан от авалист, следва ли заповедното производство да се води само срещу авалиста или същото следва да се насочи само срещу издателя на записа на заповед, алтернативно - наред с поръчителя авалист. 8. Следва ли записът на заповед с падеж на предявяване да се предявява на авалиста. 9. Може ли да се извърши валидно връчване на книжа по реда на новия ГПК на съсед.

Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, отчитайки правото на поемателя по запис на заповед да претендира заплащането на неизпълнен дълг както от издателя, така и от авалиста, е приел, че издаденият на 12.06.2007 г. от [фирма] в полза на [фирма] запис на заповед за сумата от 639 980 евро, платим на предявяване в срок до 20.07.2017 г., авалиран и от Д. А. К. и издаден за обезпечаване на задълженията на издателя [фирма] по договор за кредит от 13.06.2007 г. /по който визираният авалист не е бил страна, поради което и поради липса на данни за недобросъвестност на поемателя или злоупотреба с права, авалистът не може да противопостави лични възражения, основани на каузалното правоотношение/, е редовен от външна страна документ /падежът е на предявяване, а издателят е определил срок по чл.487, ал.1 от ТЗ, по-дълъг от една година/, като ефектът е бил предявен на издателя, което е същественото за настъпване на изискуемостта на вземането по записа, като е без значение дали последният е бил предявен и на авалиста /което предявяване и на авалиста, за пълнота на изложението, е било осъществено/. В тази връзка въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск, като е приел, че е без правно значение за отговорността на ответника, кога отпуснатият кредит е станал предсрочно изискуем и дали страните са уведомени за това обстоятелство.

Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираните от касатора четвърти и пети въпрос, не са обусловили решаващата воля на съда. Както бе посочено, в обжалваното решение въпросът за това, настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит не е обсъждан, като в решението е прието /в съответствие с константната задължителна практика на ВКС/, че когато авалистът не е страна по договора за кредит, обезпечен със запис на заповед и при липса на данни за недобросъвестност на поемателя или злоупотреба с права, менителничният поръчител не може да противопостави лични възражения, основани на каузалното правоотношение. В този смисъл, доколкото в обжалваното решение се съдържат някакви съображения за валидността на клаузи от договора за кредит, то тези съображения представляват единствено евентуални доводи/допълнителни аргументи в подкрепа на формирания извод за основателност на иска, но не се явяват обуславящи крайните правни изводи на съда.

Изложеното в пълна степен се отнася и до въпроси втори и девети /свързани с предявяването на записа на заповед на авалиста/, предвид становището на съда, че релевантно за настъпване на изискуемостта на вземането по записа на заповед, е предявяване на записа на издателя, но не и на авалиста – ето защо дали връчването на авалиста е било лично или чрез съсед и дали записът му е бил предявен е без значение за решаващата воля на въззивния съд. Визираното становище на съда е в пълно съответствие със споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в определение №45 от 13.01.2014 г. по ч.т.д.№2880/2013 г. на ВКС, ТК и в решение №113 от 12.07.2017 г. по т.д.№640/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, според които изискуемостта на вземането по запис на заповед, издаден на предявяване, настъпва с предявяването му на издателя, което е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста и в този смисъл касационно обжалване не следва да се допусне и по въпрос осми от изложението по чл.284, ал.3 от ГПК – посочената задължителна практика на ВКС изключва наличието и на поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите поставени от касатора въпроси.

С първи и трети от тях се предпоставя възприето от въззивния съд становище, че процесният запис на заповед е с два падежа /въззивният съд е приел изрично, че падежът е един – „на предявяване”, а с посочването в ефекта „в срок до 20.07.2017 г.”, издателят е определил по-дълъг срок от предвидения в чл.487, ал.1 от ТЗ, каквато възможност визираната разпоредба позволява изрично/, респективно, че падежът е бил „на определен срок след предявяването” /чл.477, вр. чл.486, ал.1, т.2 от ТЗ/, каквото обаче не е възприемано в обжалваното решение, а с шести въпрос по същество се оспорва правилността на обжалваното решение, която обаче не подлежи на контрол в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби.

Спрямо седми въпрос, макар и обусловил правната воля на съда, не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Освен, че в цитираните от касатора съдебни актове, не се съдържа отговор на въпроса дали при наличие на запис на заповед, подписан от авалист, заповедното производство следва да се води само срещу авалиста или същото следва да се насочи само срещу издателя на записа на заповед, алтернативно - наред с поръчителя авалист, то според константната практика на ВКС е несъмнено, че поемателят по запис на заповед има право да претендира вземането си по издаден в негова полза запис на заповед, както само от издателя, така и само от авалиста, авалирал записа или и от двамата.

С оглед изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, а предвид изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация заплащане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №368 от 22.11.2016 г. по в.т.д. №165/2016 г. на АС Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение №683 от 21.12.2015 г. по т.д.№510/2014 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на Д. А. К., че дължи солидарно заплащане /с М. И. И./ на [фирма] на сумата от 100 000 евро, дължима по запис на заповед от 12.06.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане. решение №1511 от 30.06.2014 г. по в.т.д. №18/2014 г. на САС, 5 с-в.

ОСЪЖДА Д. А. К. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 100 лв. разноски.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи