ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290

гр. София, 03.08.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2956 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1793/03.02.2017 г. на [фирма] и О. П. С. против определение № 133/17.01.2017 г., постановено по гр.д. № 4012/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2150/07.11.2016 г. в частта му за съдебните разноски.

Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и съдебното решение да бъде допълнено в частта му за съдебните разноски като на всеки от ответниците бъде присъдено едно адвокатско възнаграждение от 5 200 лв., определено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разпределен по равно между двамата процесуални представители.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна – [фирма].

Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение Софийския апелативен съд е оставил без уважение молбата на въззиваемите страни за изменение на постановеното по делото решение в частта му за съдебните разноски и присъждане на още 2 600 лв. в полза на всеки един от тях или общо сумата от още 5 200 лв. Съдът е приел, че на ответните страни са присъдени разноски за един адвокат от 2 600лв., при съобразяване правилата, установени в разпоредбите на чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно които ответните страни имат право на да искат заплащане на направените от тях такси, разноски и възнаграждение за един адвокат.

Правилно, въззивният съд, с определението си, предмет на настоящата частна жалба, е отказал да включи в направените разноски сумата от още 2 600 лв., представляваща част от направените от ответните страни разноски - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, освен присъдените разноски от 2 600 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която визира присъждането на разноски - възнаграждение за един адвокат, ако страната е имала такъв, има предвид осъществената защита в рамките на едно производство, пред съответната съдебна инстанция, което следва да се присъди от съда при наличие на предвидените в закона изисквания за дължими разноски, с постановяване на решението си. Термина „за един адвокат“ следва да се тълкува в смисъл на едно адвокатско възнаграждение в рамките на уговорения, съответно установения размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответното производство. Видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие всеки един от ответниците е упълномощил двама адвокати за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство с отделни договори, в които е уговорено самостоятелно възнаграждение за всеки един от тях в размер от 2 600 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска. Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските за втори адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила. Не следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна разноски за втори адвокат, дори сбора от двете уговорени и заплатени възнаграждения да не надвишава минималния, установен в Наредбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 133/17.01.2017 г., постановено по гр.д. № 4012/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.