№ 514

гр. София, 03.08.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Светла Чорбаджиева т. дело № 2352 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу Решение № 179/8.07.2016 г. по в.т.д. № 288/2016 г. на Варненски апелативен съд в частта, в която е потвърдено решението на Добричкия окръжен съд в осъдителната му част до размер на 33089, 75 лв., представляващи незаплатено възнаграждение по договор за СМР № 516 от 25 октомври 2013 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 7 август 2015 г. до окончателното й плащане. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска.

В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , представено с жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва:

Кои са предпоставките, обуславящи преклузията на възражението за съдебно прихващане по чл. 370 ГПК;

Дерогира ли чл. 265 ЗЗД нормата на чл. 90 ЗЗД при договор за възлагане на СМР и има ли обратно действие възражението за неизпълнен договор;

Основателно ли е възражението на ответника за неизпълнен договор, ако са налице скрити недостатъци на изработеното, предявени след откриването им на изпълнителя.

Ответникът по касация [фирма] П. не е взел становище в срока за отговор на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Варненския апелативен съд от заинтересованата легитимирана страна и нередностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните работи, възложени с договор, сключен по реда на ЗОП, са предадени от изпълнителя и приети от Общината без забележки с приемо-предавателен протокол от 11.12.2013г. Скрити недостатъци на изпълнението са предизвикали течове, за които ищецът е бил незабавно уведомен. Недостатъците на престирания резултат не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за възложителят по чл. 265 ЗЗД. Като специална норма той дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 90 ЗЗД, възражението за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 ЗЗД е неприложимо при договора за изработка.

Дългът по чл. 266 ЗЗД е признат чрез осчетоводяването му при ответника и не е погасен. Въззивният съд приема, че възражението за съдебно прихващане с насрещно вземане за обезщетение по т.10.1 от договора е преклудирано съгласно чл. 370 ГПК и не следва да се разглежда по същество.

Предвид съдържанието на мотивите следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси са от значение за правилността на обжалваното решение, а не за изхода на спора по конкретното дело. Въпросите са теоретични и са зададени в контекста на оплакването за възприети погрешно разрешения по прилагане на правната уредба относно възможностите, с които разполага поръчващият изпълнението кредитор при констатирани недостатъци, особените правни способи за ликвидиране на създадените отношения при отстраними недостатъци и съотношението им с възражението за неправилно изпълнен договор по чл. 90 ЗЗД. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивото решение.

Формулираните в изложението въпроси не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора с изключение на въпроса, свързан с преклудирането на едно от възраженията за прихващане с насрещно вземане за обезщетение, предявено с отговора на допълнителната искова молба.

Възприетото от въззивния съд разрешение е съобразено изцяло с т.4 на ТР №1/2013 г. по ТД №1/2013 г. на ОСГТК.

По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 179/ 8 юли 2016 г. по въззивно т.д. № 288/2016 г. на Варненския апелативен съд, ТО, 2 състав, в обжалваната му ПОТВЪРДИТЕЛНА ЧАСТ.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: