О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 415

С., 03.08.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………..........…………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………................……, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1623 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 51056/18.ІV.2017 г. на В. Ц. К. и Л. Л. К. – двамата от [населено място], подадена против въззивното определение № 1095 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 17.І.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 15502/2016 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу разпореждането № 68/30.І.2017 г. на СРС, І-во ГО, 89-и с-в, от 24.V.2016 г. по ч. гр. дело № 18364/2013 г. - за издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя [фирма]-С. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.ХІ.2013 г. за по част от следните суми: 3 108.03 лв. – главница, представляваща стойност на доставена им топлинна енергия за периода от м. юли`2011 г. до м. април`2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.ХІ.2013 г. и до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 362.87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.VІІІ.2011 г. и до 16.Х.2013 г.

Първоначално, в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, настоящата съвместна частна касационна жалба на В. и Л. К. е била погрешно подадена чрез СГС до Софийския апелативен съд, но с определение № 2209/4.VІІ.2017 г. на неговия ХІІ-и граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 3301/2017 г., производството по последното е било прекратено и делото - изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Оплакванията на двамата частни касатори В. и Л. К. са както за нищожност, така и за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното въззивно определение. Поради това те претендират прогласяването на атакуваното въззивно определение за нищожно, а алтернативно – да се приеме, че е недопустимо или че е неправилно, като в случай, че спорът бъде разгледан по същество, то да се прогласи нищожността и на издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение и съответно да се отмени обжалваното разпореждане за издаването въз основа на нея на изпълнителен лист от датата 7.VІ.2016 г. в полза на заявителя [фирма].

Вместо надлежно обосноваване на приложно поле на касационния контрол в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната им касационна жалба, двамата й податели се позовават единствено на приложеното от тях определение № 64/23.І.2015 г. на ВКС, ГК, с-в на ІV-то г.о., постановено по ч. гр. дело № 141/2015 г., но без да твърдят наличие на хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответното по касация търговско дружество не е ангажирало становище на свой представител нито по основателността на алтернативно поддържаните от двамата частни касатори оплаквания за нищожност, за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно определение на СГС, нито по допустимостта на неговото касационно обжалване..

В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в „указания им” срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е била подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата съвместна частна касационна жалба на В. Ц. К. и Л. Л. К. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално недопустима.

Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:

Изрично във финалната част от диспозитива на атакуваното от К. въззивно определение № 1095/17.І.2017 г. на СГС, ГК, с-в ІV-В, постановено по ч. гр. дело № 15502/2016 г., е било посочено, че то не подлежи на обжалване пред по-горен съд, т.е. - пред ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Така, съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1-во ГПК, решението по евентуално образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исково пр-во, не би подлежало на касационен контрол, с оглед законоустановеният минимум от 5 000 лв. за цената на съответния положителен установителен иск. Отделно от това, съгласно т. 8 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 4/18.VІV2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г., въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, а такова именно е по процесуалноправното си естество и атакуваното от К. определение на СГС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната частна касационна жалба (с вх. № 51056/18.ІV.2017 г. по описа на СГС) на В. Ц. К. и Л. Л. К. - двамата от [населено място], подадена против въззивното определение № 1095 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 17.І.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 15502/2016 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2